Решение № 2187 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15476/2011 г.

Решение № 2187 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15476/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството по делото пред петчленния състав на Върховен административен съд, Втора колегия, е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Християнски център", със седалище в гр. Сливен, подадена срещу решение № 12660 от 07.10.2011 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 3613/2011 г. по описа на ВАС, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на Сдружението срещу Решение № 17/18.01.2011 г. на СЕМ, съдържащо отказ да се измени индивидуалната лицензия за радиодейност № 431-00451/26.07.2001 г., притежавана от Сдружение с нестопанска цел Християнски център, ЕИК 119086174, със седалище и адрес на управление - гр. Сливен, ул. Булаир 6, като бъде удължен срока на действието и. С оплаквания за противоречие на обжалваното решение с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - се иска отмяна на съдебния акт. Касаторът Сдружение с нестопанска цел "Християнски център", чрез управителя на Сдружението Иван Господинов, в съдебно заседание поддържа жалбата и моли за отмяна на решението на тричленния състав Ответникът СЕМ, чрез процесуален представител оспорва жалбата и претендира разноски за настоящата инстанция Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт и неоснователност на касационните оплаквания. Касационната жалба е процесуално допустима. Оспореното решение е неблагоприятно за касатора и същият притежава правен интерес от обжалването; жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и при наличието на двете положителни абсолютни предпоставки за допустимост жалбата подлежи на разглеждане по същество. Петчленният състав, след като обсъди касационните оплаквания във връзка с доказателствата по делото и служебно, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК провери съдебният акт за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения: За да постанови обжалвания правен резултат, тричленният състав е приел за законосъобразен оспореният пред него индивидуален административен акт. Изложил е съображения за съответствие на издаденото от СЕМ решение с материалния закон. Съдът е установил, че жалбоподателят притежава индивидуална лицензия за радиодейност № 431-00451/26.07.2001 г., издадена на основание чл. 27, т. 6 от Закона за далекосъобщенията (отм), във връзка с чл. 115, ал. 1 и 3 (отм.) от ЗРТ, за създаване на програма, със специализиран профил - религиозен (библейско християнско радио), с местен териториален обхват - град Сливен и минимална дневна продължителност 16 часа (6.00 - 22.00), със срок на лицензията 10 г., считано от датата на издаването й. Предвидено е в условията на лицензията, най- късно 6 месеца преди изтичане срока на лицензията, лицензираният да заяви писмено искането си за издаване на нова лицензия за същата дейност при спазване на същите лицензионни изисквания. Със заявление № 20-00-342/09.12.2010 г., е направено искане от Сдружението за продължаване срока на лицензията за радиодейност с 15 години. Съдът е съобразил обстоятелството, че след издаването на лицензията на жалбоподателя, с изменение на Закона за радиото и телевизията (ДВ бр. 96 от 9.11.2001 г.) е въведена конкурсна процедура при спазване на принципа на т. нар. "обвързано лицензиране". В разпоредбата на чл. 116 се предвижда провеждане на конкурс за издаване на лицензия за осъществявяне на радио- телевизионна дейност, а чл. 116в, ал. 2 - класиране на кандидатите и вземане на решение за издаване на лицензия за радио- или телевизионна дейност и на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност на кандидата, класиран на първо място. С изменението на чл. 116в, ал. 2 (ДВ бр. 14 от 2009 г.) от ЗРТ също се предвижда, че след класиране на кандидатите СЕМ взема решения за издаване на лицензия за радио- или телевизионна дейност и на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър на кандидата, класиран на първо място. за да бъде разпространявана лицензираната радиопрограма чрез наземно аналогово радиоразпръскване, операторът е следвало да получи и лицензия за далекосъобщителна дейност по реда на Закона за далекосъобщенията (отм.), след проведен от Държавната комисия по далекосъобщенията конкурс. В решението е прието, че жалбоподателят не е притежавал лицензия за осъществяване на далекосъобщителна дейност на територията на гр. Сливен и няма издадено разрешение за осъществяване на електронни съобщения по смисъла на Закона за електронните съобщения за разпространение чрез наземно аналогово радиоразпръскване на радиопрограми. С посочените изменения в Закона за радиото и телевизията са отменени и разпоредбите на чл. 107, ал. 2 и ал. 3, предвиждащи задължение за лицензираните радио- и телевизионни оператори да осигурят разпространение на програмите си в съответствие с изискванията и сроковете, определени в лицензията и при забава на изпълнението на тези задължения възможност за отнемане на лицензията само на това основание. Съдът е стигнал до извод, че издадената лицензия на жалбоподателя, чийто срок е поискано да се продължи, не отговаря на новите изисквания на закона за обвързано лицензиране след провеждане на конкурс, поради което регулаторния орган е имал основание да откаже продължаването на срока за който е издадена. Лицензията може да бъде продължена при същите условия, но след промяната на законодателството са налице нови изисквания. От друга страна СЕМ като независим специализиран орган, който регулира радио- и телевизионната дейност е приел, че не следва да бъде продължаван срока на лицензиите, носителите на които фактически не осъществяват и не са осъществявали правата по тях, с мотиви, че липсва реално създавана програма "Глас на мир" с местен териториален обхват град Сливен, поради което удължаването на срока на една "мъртва" лицензия за радиодейност не е оправдано с оглед развитието на медийната среда и защитата на обществения интерес. Решението е валидно, допустимо и правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Неоснователно се твърди противоречие на решението с материалния закон. Правилен е изводът на тричленния състав, че правата и задълженията на оператора по лицензията не са упражнявани по време на срока на действието й. Липсата на реално създадена програма "Глас на мир" с местен териториален обхват град Сливен, в изпълнение индивидуалната лицензия за радиодейност и липсата на разрешение за осъществяване на електронни съобщения за разпространение чрез наземно аналогово радиоразпръскване на радиопрограмата, е дало основание на СЕМ да откаже продължаване срока на лицензията, което е правомощие в рамките на оперативната му самостоятелност, а също е в съответствие с новите законови изисквания. Касаторът не се е възползвало от възможостта като лице, притежаващо индивидуална лицензия за радиодейност, да получи и далекосъобщителна лицензия преди изменението на закона. След като понастоящем законът предвижда обвързано лицензиране, едновременно издаване на лицензия за радио- или телевизионна дейност и на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения, несъответствието на издадената лицензия за създаване на програма с новите законови изисквания е основание да се откаже продължаване на срока на действието й при условията, при които е издадена. Съдът е обсъдил относимите към спора писмени доказателства, и е извел обосновани изводи за законосъобразност на обжалвания акт. Неотносимо към правилността на обжалванато решение и съответно към законосъобразността на оспорения административен акт е представеното решение № 14992/16.11.2011 г. по адм. дело № 9787/2011 г. на Петчленен състав на ВАС, I колегия. Обстоятелството дали се дължи или не от касатора годишна лицензионна такса по ЗРТ при непрекратена лицензия, издадена по ЗД (отм.), но при безспорно неупражняване на радио и телевизионна дейност, е ирелевантно за настоящия правен спор, с оглед на което съдът счита, че не следва да се обсъжда. По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на процесуалния представител на СЕМ за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, с оглед на което касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, петчленният състав на Върховен административен съд, Втора колегия