Решение № 10979 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1748/2015 г.

Решение № 10979 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1748/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Тодорка Матеева Атанасова от гр. Русе против решение № 21 от 22.12.2014 г. по адм. д. № 311 по описа за 2014 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата й против решение ПЕО № 81/21.07.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. Русе, е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Русе е решение ПЕО № 81 от 21.07.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № ИП-1991 от 29.04.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Тодорка Матеева Атанасова от гр. Русе е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на кумулативно предвидените условия за продължителност на придобития осигурителен стаж и за навършване на предвидената от закона възраст. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Русе законосъобразно е приел, че жалбоподателката, която е родена на 27.04.1956 г., е придобила изискуемия учителски стаж, но към датата на освобождаване от учителска длъжност 1.04.2014 г. е на навършена възраст 57 г., 11 м. и 04 д. при изискуема съгласно закона възраст 58 г. и 08 м., т. е. три години по-рано от възрастта й по чл. 68, ал. 1 от КСО. Тя не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на второто материалноправно условие от хипотезиса на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и материалноправни нарушения. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, в сила към 1.04.2014 г. (редакция - ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.), до 31 декември 2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Употребата на притежателното местоимение "им" изразява ясно законодателната воля правото на пенсия на всяко конкретно лице да се преценява с оглед възрастта, на която същото лице придобива право на пенсия за осигурителен стаж при условията на чл. 68, ал. 1 от КСО. Като неправилно се възприема тълкувателното предложение, направено в касационната жалба, преценката на правото на пенсия на конкретното лице да не се извършва по критериите на чл. 68, ал. 1 от КСО, а спрямо пенсионната възраст за текущата година. Текстът на разпоредбата не дава основание за тълкувание в смисъл, че установената от закона възраст е "константна величина", а пък местоимението "им" всъщност е безсмислено. Цитираното от касационната жалбоподателка решение в този смисъл № 853 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12000/2014 г., VI о., не представлява задължителна съдебна практика и не обвързва настоящия съд. Бъдещите и неизвестни законодателни изменения са без правно значение за прилагането на действащата правна норма според точния й смисъл. На основание § 6б от ПЗР на КСО (ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) през 2014 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се придобива при навършване на 60 години и 8 месеца от жените, но възрастта на жалбоподателката, на която тя ще придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е 61 години и 8 месеца съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО. Към датата на подаване на заявлението 1.04.2014 г. жалбоподателката е била на възраст 57 години, 11 месеца и 04 дни при изискуема възраст от § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО 58 години и 08 месеца или три години по-рано от възрастта й по чл. 68, ал. 1. Несъобразено с процесуалната разпоредба на чл. 172, ал. 2 от АПК е искането на касационната жалбоподателка в диспозитива на съдебното решение да бъде включено признатото наличие на изискуемия учителски стаж. С решението си първоинстанционният съд се произнася по валидността и законосъобразността на оспорения административен акт, а не по спорни между страните факти и обстоятелства. Оспорените по настоящето дело административни актове са издадени при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Русе е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,