Решение № 2547 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 812/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител юрк. Кръстева, подадена против решение 6329/31.10.2022г. по адм. дело 4111/2022г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено по жалба на К. Георгиев решение 139/01.03.2022г., на Комисия за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка 564/2022г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Претендират се разноски. Ответникът К. Георгиев, чрез адв. Стоянов, в писмен отговор и в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото. Ответниците-Общински съвет Бургас и община Бургас не изпращат представители и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е 139/01.03.2022г., на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка 564/2022г., с което е: 1. установено, че ответната страна Общински съвет-Бургас, представляван от председателя проф. С. Турманова не е извършил нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) въз основа на признаците лично положение и имуществено състояние, 2. Препоръчано на ответната страна Общински съвет-Бургас да прецени и евентуално да предприеме действия за осигуряване на право на платено паркиране на моторни превозни средства на лица, собственици на имоти и притежаващи настоящ адрес на територията на община Бургас по изключение и за по-дълъг срок в сравнение с предоставения им вече 14-дневен (четиринадесетдневен) такъв двукратно в рамките на една календарна година. Съдът събира относимите за спора доказателства и установява вярно и точно фактите по спора. Приема за установено, че производството пред КЗД е образувано по жалба на К. Георгиев, в която са релевирани оплаквания за по-неблагоприятно третиране във връзка с определения режим на локално платено паркиране, регламентиран в Наредба за условията и реда за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства в определени зони на територията на община Бургас, приета с решение на ОбС-Бургас, конкретно раздел ІV-Режим на платено локално паркиране на МПС по постоянен адрес, -чл. 13, чл. 14 и чл 15. В жалбата се сочи, че Георгиев притежава собствен наследствен имот на територията на гр. Бургас, както и че установения в цитираните разпоредби на подзаконовия нормативен акт режим забранява на жалбоподателя да закупи електронен стикер за паркиране на автомобила в района, в който живее, тъй като там е въведена синя зона за паркиране на автомобили. Твърди, че като собственик на апартамент в зоната за платено паркиране, следва да разполага със същите права като гражданите с постоянен адрес в обособените райони за платено паркиране, независимо, че регистрирания му постоянен адрес е различен с този на имота. От правна страна административният съд приема, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон, в установената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приема, че съобразителната част на оспорения административен акт представлява в голямата си част фотоснимка на твърденията и становищата на страните, а в оскъдните мотиви не са изложени фактически и правни изводи, липсва собствен анализ на спорните по делото въпроси. Освен това съдът посочва, че последните два абзаца от решението на КЗД са взаимноизключващи се, тъй като от една страна антидискриминационният орган приема, че лицата с постоянен адрес и тези с настоящ адрес, различен от постоянния, не са в сравнимо сходно положение, което обосновава липса на нарушение на чл. 4 ЗЗДискр., а от друга страна, органът приема, че за да бъде категорично изключена възможността за създаване на предпоставки за евентуално по-неблагоприятно третиране на лица, собственици на имоти и притежаващи настоящ адрес на територията на община Бургас, на ответната страна ОбС-Бургас следва да бъде препоръчано да предприеме действия за осигуряване на правото на платено паркиране на МПС на тази категория граждани за срок по-дълъг от вече предоставения им с Наредбата. Липсата на яснота относно приетото от КЗД по отношение на Наредбата на общинския съвет до изменението и след това, и свързания с това отговор на въпроса за наличието или не на дискриминация по признаците лично положение и имуществено положение според решаващия съд препятства възможността за провеждане на пълен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт. В заключение, след анализ на приложените с административната преписка доказателства и тези, събрани в хода на съдебното дирене, първоинстанционният съд приема, че оспореното решение на КЗД е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което налага отмяната му като незаконосъобразно и връщане на делото акто административна преписка за ново разглеждане с подробно дадени в съдебното решение указания по прилагане на материалния закон. При извършената проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Изводът за допуснати нарушения на администратиивнопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение на КЗД, което води до неговата незаконосъобразност се споделят напълно от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. При всички случаи санкционираният от закона резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Законът за защита от дискриминация цели санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците изброени в чл. 4, ал. 1 с. з. Легално определение на понятието "неблагоприятно третиране" се съдържа в § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗДискр. - всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. В случая обосновано съдът приема, че в административното решение не са изложени ясни и категорични мотиви относно причините за различието в организацията на локално платено паркиране, регламентиран в Наредба за условията и реда за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства в определени зони на територията на община Бургас, приета с решение на ОбС-Бургас, конкретно раздел ІV-Режим на платено локално паркиране на МПС по постоянен адрес, -чл. 13, чл. 14 и чл 15, отнасяща се до лицата с постоянен и настоящ адрес. Неоснователно е касационното основание за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради необсъждане на относими към спора доказателства, а именно промените в подзаконовия нормативен акт, отнасящи се до удължаване на срока за разрешено платено паркиране в рамките на годината за гражданите, които нямат постоянен адрес на територията на община Бургас. Решаващият съд обсъжда всички събрани и относими към делото доказателства, като правилно приема, че антидискриминационният орган не прави изследване и анализ на обстоятелството дали така въведения режим за платено локално паркиране с общинската Наредба за гражданите с постоянен адрес на територията на община Бургас спрямо режима за гржаданите, които нямат постоянен адрес, но са с настоящ адрес и притежават недвижим имот на територията на общината, представлява неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., т. е. налице ли е една привидно неутрална практика, която де факто да поставя в особено неблагоприятно положение или такова на по-малко благоприятно третиране една категория лица спрямо друга в зависимост от притежанието на определен отличителен признак постоянен адрес в гр. Бургас, съответно налице ли е законово оправдана цел, която да налага въведената практика и съставлява ли последната необходимо, подходящо и съразмерно средство за нейното постигане. Указанията в тази връзка, дадени в първоинстанционното решение са ясни, последователни и насочени към изясняването на основния въпрос налице ли е непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр., свързана с някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., в случая лично положение и имуществено положение. В производството пред КЗД жалбоподателят К. Георгиев представя доказателства за семейното си и имуществено състояние, както и за адресната си регистрация, на които основава твърденията си за неравно третиране по признаците лично положение и имуществено състояние, произтичащо от нормите на подзаконовия акт. Независимо, че тези два признака нямат реално обективно измерение и определение по закон, комисията дължи фактически и правен анализ на тези два признака в конкретния случай, като обсъди въведените твърдения от жалбоподателя, становищата на останалите страни и доказателствата по преписката, събрани в хода на административното производство, за даде безпротиворечив отговор на спорните въпроси по делото. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответната страна К. Георгиев за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат за оказана защита в касационното производство, платими от касатора-КЗД в размер на 1500 лв., на основание чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при точно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,