Решение № 4610 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9273/2011 г.

Решение № 4610 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9273/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба, подадена от "Булгаргаз" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Петър Парчевич" № 47, представлявано от изпълнителния директор Димитър Гогов, против решение № Ц-20 от 29.06.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в частта му по т. 1, с която е утвърдена, считано от 01.07.2011 г., пределна цена на природния газ при продажба от Обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа, в посочения в решението размер и по т. 2, с която е утвърдена, считано от същата дата, пределна цена на природния газ при продажба от Обществения доставчик на потребителите, присъединени към мрежи ниско налягане, собственост на "Булгартрансгаз" ЕАД, в посочения размер. В жалбата, уточнена допълнително с молба от 12.04.2012 г., са развити доводи за материална незаконосъобразност на административния акт - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, като се иска отмяната му в обжалваните части, съответно преписката да се върне на регулаторния орган за ново произнасяне по същество. Ответната ДКЕВР, чрез процесуалните си представители юрисконсулт Тренева, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Събраните по делото доказателства установяват, че оспореното решение на ДКЕВР е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената в Закона за енергетиката и Наредбата за регулиране на цените на природния газ процедура. Съобразно правомощията на регулаторния орган по чл. 21, т. 6 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 5, т. 5а и т. 6а от Закона за енергетиката, с него е утвърдена пределна цена на природния газ при продажба на Обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа за третото тримесечие на 2011 г. Мотивите за това се съдържат в самото решене, както и в съвместния доклад на директорите на Дирекции "Газоснабдяване", "Икономически анализи и работа с потребителите" И "Правна", в които предложението на "Булгаргаз" ЕАД за утвърждаване на нови цени и представените във връзка с него доказателства са подробно обсъдени. Видно от двата акта, цената на природния газ е образувана в съответствие с чл. 17 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ след обстоен анализ на всички фактори относими към формирането й, както и в съответствие с установените конкретни фактически данни. Направените от регулаторния орган констатации и изводи не са опровергани при съдебното обжалване, поради което оспорването като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, в настоящия състав на Четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното решение е издадено на основание чл. 21, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 5, т. 5а и 6а от ЗЕ и чл. 17 и 26 от Наредбата за регулиране цените на природния газ. От доказателствата по делото се установява, че административното производство е започнало по искане - заявление вх. № Е-15-20-13 от 10.06.2011 г., подадено от "Булгаргаз" ЕАД, в качеството му на обществен доставчик, с което същият е поискал от ДКЕВР да бъдат утвърдени цени на природния газ при продажба от Обществения доставчик на потребители, присъединени към газопреносната мрежа, за III тримесечие на 2011 г., в съответствие с тримесечното изменение на условията на търговските договори, по които същият купува природен газ за вътрешния пазар. Не е спорно качеството на обществен доставчик - жалбоподателят извършва дейност по обществена доставка на природен газ на основание лицензия № Л-214-14/29.11.2006 г., копие от която е представено по делото. Заявлението е подадено в отговор на писмо на ДКЕВР - № Е-15-20-11 от 04.05.2011 г., с което от дружеството е изискана информация относно образуването на цената на входа на газопреносната мрежа за III тримесечие на 2011 г. Към заявлението са приложени подробно описаните справки относно цените и количествата за внос и местен добив на природен газ за вътрешния пазар, за III тримесечие на 2011, цени на алтернативните горива, осреднен валутен курс на USD към BGN за периода 11.05. - 09.06.2011 г.; за заявените и реализирани количества природен газ за периода м. Март 2011 г. - м. Юни 2011 г.; за получени количества природен газ по направления за периода 01.03.2011 г. - 31.05.2011 г. и прогнозни данни за м. Юни 2011 г.; за измерени количества природен газ за дейността пренос по месеци за периода 01.03.2011 г. - 31.05.2011 г. и прогнозни данни за м. Юни 2011 г.; с данни за периода 01.03.2011 г. - 31.05.2011 г. и прогнозни данни за м. Юни 2011 г. за количества и приходи от продажби на природен газ по дейности; за разходи по дейности за м. Март - м. Май 2011 г. и прогнозни данни за м. Юни 2011 г.; за капитал и капиталова структура; аналитична оборотна ведомост за количествата и стойността на природния газ, съхраняван в ПГХ Чирен 01.01.2010 г. - 31.05.2011 г.; справка за заявени от потребителите количества природен газ за III-то тримесечие на 2011 г.; копия от постъпили фактури за закупен природен газ за II-ро тримесечие на 2011 г.; платежно нареждане за банково плащане на такса за утвърждаване на цена на природен газ. С писмо с вх. № Е-15-20-13/13.06.2011 г. дружеството информира относно допусната техническа грешка - неправилно начислена такса за пренос през територията на Румъния по договор № 643/00157629/210299 от 2003 г., предвид която за предложена от "Булгаргаз" ЕАД цена на природния газ за III-то тримесечие на 2011 г. да се счита цената в размер на 568,83 лв./1000 нм3 без ДДС, с включена надценка в размер на 2 %, т. е. увеличение, спрямо действащата цена с 6,89 %. Със заповед № З-Е-87 от 13.06.2011 г. е назначена работна група, която е анализирала събраните данни, след което е изготвила доклад. Същият е разгледан на три поредни заседания на ДКЕВР, видно от протокол № 95 от 20.06.2011 г., протокол № 99 от 28.06.2011 г. и протокол № 101 от 29.06.2011 г., въз основа на които е издадено и оспореното решение. ДКЕВР е анализирала предоставените от "Булгаргаз" ЕАД и наличните данни за потреблението за предходни периоди и условията на реализация и е констатирала, че прогнозираните от дружеството количества природен газ за реализация са завишени. На основание чл. 17, ал. 6 от НРЦПГ и приетите от ДКЕВР Указания, приети с протоколно решение № 168/30.12.2009 г., изменени с протоколно решение № 124/30.08.2010 г., е изчислена надценка върху цената в размер на 9,13 лв./1000 нм3, която представлява 1,7273 % от цената на вход на газопреносната мрежа за III тримесечие на 2011 г. Към така определената цена в размер на 537.49 лв./1000 нм3 е добавено 19.73 лв./1000 нм3 (цена за пренос на природен газ през газопреносната мрежа). На база направените изчисления, цената на природния газ при продажба от Обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа е определена в размер на 557.22 лв./1000 нм3 (без ДДС). В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, съдът извърши контрол за законосъобразността на обжалваният административен акт съобразно изискванията по чл. 146 от АПК, при което установи следното: Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ДКЕВР осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в закона. Природният газ е продукт, чийто цени подлежат на регулиране по реда на Наредбата за регулиране на цените на природния газ, издадена на основание чл. 36, ал. 3 от ЗЕ от МС по предложение на ДКЕВР. С изричната норма на чл. 3 от цитираната Наредба, в задължение на ДКЕВР е възложено текущо наблюдение върху дейността на енергийните предприятия и периодични регулаторни прегледи, а в чл. 29 от НРЦПГ е предвидено, че регулаторният орган издава решение за утвърждаване, определяне и/или изменение на цени. Оспореното решение е постановено от компетентния административен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 5 и 5а от закона. Същото е издадено в предвидената форма, тъй като съдържа изброените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. Оспореният акт на регулаторния орган съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на комисията. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на решението, обсъдени са заявлението, възраженията и доклада на специалистите и са изложени съображения, обосноваващи изводите на комисията относно начина на определяне на цените за продажба на природен газ от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребители. С оглед цитираната правна уредба, обжалваното решение е издадено от компетентен орган и липса основание по чл. 146, т. 1 от АПК за отмяната му. Не се констатират основания за отмяна и по чл. 146, т. 2, 3 и 5 от АПК. Спазени са административнопроизводствените правила по Глава трета от Наредбата относно реда за подаване на заявлението за изменение на регулираните цени, както и за разглеждането му. ДКЕВР е изискала допълнителни писмени доказателства към постъпилото заявление и с активното участие на заявителя искането е изяснено от фактическа страна. Решението е издадено в писмена форма, не противоречи на целта на закона и съдържа ясни мотиви за обосноваване на предприетия от регулаторният орган подход, които не противоречат на принципите по чл. 23, 24 и 31 от ЗЕ. Решението на регулаторния орган е постановено и в съответствие с материалноправните норми на Закона за енергетиката и Наредбата за регулиране цените на природния газ. По същество, жалбоподателят оспорва намаляването от регулаторния орган на заявеното от него потребление на природен газ за III тримесечие на 2011 г. Изложено е, че доставените количества газ и тяхното заплащане са лимитирани с договорни условия и приложените от ДКЕВР изходни данни за изчисляване на цената са неизпълними. Твърди се, че ДКЕВР осъществява недопустима намеса в производствената и търговска дейност на "Булгаргаз". Тези възражения са неоснователни предвид факта, че се касае за прогнозни, а не за договорени и закупени количества природен газ. Установеното от комисията немотивирано завишаване на заявките за доставка е преценено в съвкупност с разликите в цените на доставка от външни доставчици и по този начин е обосновано намаляването на цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа. От тук и с намаляването на прогнозното количество природен газ по договорите с най-високи цени се намаляват и разходите за закупуването му. Всъщност, оплакването на жалбоподателя се свежда до оспорване правото на ДКЕВР служебно да съблюдава спазването на принципите по чл. 23 от ЗЕ. Това оспорване е неоснователно, тъй като регулаторният орган разполага с оперативна самостоятелност да прецени как ще се отрази на интересите на енергийните предприятия и на крайните потребители предложената увеличена прогнозна цена и дали утвърждаването й няма да наруши изискването за баланс и равнопоставеност. Изложените в тази насока мотиви са обосновани и преценката на регулаторния орган не е опровергана от събраните по делото доказателства. Настоящият състав счита за неоснователни и възраженията за нарушение на чл. 17, ал. 9 от НРЦПГ и чл. 31, т. 5 от ЗЕ. ДКЕВР не е нарушила посочените разпоредби като не е възстановила недовзетия приход от предходни периоди. Това следва от разпоредбата на чл. 17, ал. 8 от НРЦПГ, съгласно която при утвърждаване на периодичните изменения цените по ал. 1 могат да бъдат коригирани от комисията въз основа на недовзет/надвзет приход, дължащ се на разлика между прогнозни и отчетени стойности на ценообразуващи елементи от предходен/предходни период/периоди. Цитираната разпоредба е диспозитивна, от което следва, че в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган е възложена преценката дали да извърши корекция на цените въз основа на недовзетия/надвзетия приход. В случая становището на регулаторния орган е, че предвид гарантиране на баланса между интересите на енергийните предприятия и потребителите и между отделните категории енергийни предприятия, както и с оглед изменението на ценообразуващите елементи, които водят до значително увеличение на цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа, включването на недовзет приход е нецелесъобразно. Правилни са изводите на регулаторния орган, че за целите на ценообразуването през разглеждания период на изменение на цената, оценката на курса на щатския долар към лева е за период от 50 дни от датата, предхождаща подаването на заявлението, като осредненият курс на щатския долар по данни на БНБ е в размер на 1.35123 лв. т. е. намаление с 5,31 % спрямо утвърдения за предходния ценови период. Поради всичко изложено съдът приема, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Възражението за несъответствие на обжалваното решение с целта на закона също е неоснователно. Утвърдените от ДКЕВР пределни цени за продажба на природен газ от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите присъединени към газопреносната мрежа, както и на потребителите, присъединени към мрежи ниско налягане, са определени в съответствие с правомощията на комисията, в рамките на нормативно предоставената й оперативна самостоятелност и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите при продажба на природен газ, при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 - качествено и сигурно задоволяване на обществените потребности от природен газ; енергийна сигурност и развитие при ефективно използване на енергийните ресурси и развитие на инфраструктури за пренос на природен газ. Основният мотив за оспорване на решението на ДКЕВР е твърдението на жалбоподателя, че цените подлежащи на регулиране се образуват от енергийните предприятия и следва да бъдат утвърдени от ДКЕВР. Съгласно разпоредбите на чл. 30 и чл. 31 от ЗЕ цените подлежат на регулиране от ДКЕВР и при изпълнение на правомощията си Комисията се ръководи от принципите по чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от ЗЕ. По този начин ДКЕВР осъществява своето основно правомощие, залегнало в чл. 10, ал. 1 от ЗЕ, а именно регулиране на дейностите в енергетиката. По тези доводи настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение