Решение № 6890 от 8.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЧЕЗ Разпределение България АД, срещу Решение 171/16.02.2022 г., постановено по адм. дело 1065/2021 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед ДК-02-Сф-2/10.08.2020 г. на началника на РДНСК- Софийска област, с която е наредено премахване на незаконен строеж: Въздушна кабелна ел. линия, състояща се от четири броя метални нови стълба и въздушно трасе с кабел НН, започваща от съществуващ стълб до о.т. 707, преминаваща по път с о.т.2106 2108 /съгласно извадка от проект на улична регулация/ до ПИ 16 по плана на новообразуваните имоти на махала Скърнава, землище на гр. Правец. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено, както и потвърдената с него заповед. Ответникът Началникът на РДНСК Софийска област, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд,Второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София област е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за постановяването й. Фактически обстоятелства за издаване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 224, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) констативен акт, в който е описан строежа и нарушените при изграждането му разпоредби. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 224, ал. 2 от ЗУТ констативен акт 216/06.03.2020 г., с който е установен строеж, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съобщен на жалбоподателя, като в законоустановения срок е постъпило възражение, което е отхвърлено от административния орган, като неоснователно. Аргументирани в съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежи от трета категория, какъвто е настоящият, се премахват със заповед, издадена от началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона, първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж Въздушна кабелна ел. линия, състояща се от четири броя метални нови стълба и въздушно трасе с кабел НН /ниско напрежение/, започваща от съществуващ стълб до о.т. 707, преминаваща по път с о.т. 2106 2108 да ПИ 16 по плана на новообразувани имоти на махала Скърнава. На стълб 1 и 4 са монтирани ел. табла. Приблизителната дължина на трасето е около 150 м. Строежът е трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. б от ЗУТ. Строежът е новоизграден, изпълнен след 29.03.2019 г., видно от заключението на вещото лице, както и от датата на сключване на предварителен договор за присъединяване между титуляра на издаденото РС и ЧЕЗ Разпределение България АД, без изискуемите строителни книжа. В този смисъл правилно е преценено, че установеното в констативния акт относно времето на извършване на строежа, не се опровергава от представените доказателства. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който отговаря по вид и характер на мрежи и съоръжения, като елементи от техническата инфраструктура според § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ. Същият не е сред изключенията по чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ и за неговото изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж (чл. 147 ЗУТ). В случая такова не е издадено, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Като изграден през 2019 г. строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Неотносима към настоящото производство е и разпоредбата на чл. 67, ал. 2 Закона за енергетиката, според която лицата по чл. 62, ал.1 и чл. 64, ал.1 ЗЕ имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи и пр.Изрично разпоредбата на чл. 67, ал.2 ЗЕ посочва "прокарването" като един от видовете сервитути, за които лицата по чл. 62, ал.1 и чл. 64, ал.1 ЗЕ имат право да използват безвъзмездно имоти публична собственост, но при липса на издадено разрешение за изграждане на стълбова линия и въздушно трасе с кабел НН за захранване на имоти е отпаднала и нуждата за учредяване на сервитут. Неоснователни са и оплакванията, че заповедта противоречи на принципа на съразмерност, установен в чл. 6 АПК, тъй като чрез изпълнението на административния акт ще се засегне общественият интерес. Начинът на премахване на незаконния строеж е въпрос на изпълнение на оспорения акт, а не на неговата законосъобразност. Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила, с оглед което е на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение,