Решение № 10549 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2013 г.

Решение № 10549 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2013 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез юрк. Димитров и юрк. Станков, срещу решение № 6134/16.11.2012 г., постановено по адм. д. № 9715/2010 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отменено по жалба на "Лукойл България-Бункер" ЕООД, негово решение № 1117/26.11.2010 г., потвърждаващо Решение № Л 47-0117/26.08.2010 г. на началника на Митница Столична в частта, с която е отказано възстановяване на акциз в размер на 7 161, 60 лв. и преписката е върната на началника на Митница Столична за издаване на нов акт, при съобразяване с указанията по приложението на закона. В жалбата се излагат доводи за недопустимост на решението, като постановено по недопустим за оспорване акт и се иска обезсилването му на основание чл. 209, т. 2 АПК, алтернативно е застъпено становище за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че е спазена разпоредбата на чл. 24 от ППЗАДС. Претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - "Лукойл България-Бункер" ЕООД, чрез упълномощен адв. Методиева оспорва касационната жалба и желае обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустими, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Актът, предмет на обжалване пред АС е бил допълнително уточнен и в проведеното първо съдебно заседание изрично е поддържана жалбата срещу решение № 1117/26.11.2010 г. на директора на Агенция "Митници", потвърждаващо Решение № Л 47-0117/26.08.2010 г. на началника на Митница Столична в частта, с която е отказано възстановяване на акциз в размер на 7 161, 60 лв. за изнесени 11 936 литра дизелово гориво 0,001% S. Съдебното решението е постановено с така уточнен акт на оспорване - решението на директора на Агенция "Митници", поради което не е недопустимо и искането за обезсилването му, поддържано в касационната жалба, е неоснователно. С решението, предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил потвърден отказ за възстановяване на акциз за изнесено гориво с ЕАД за износ № 10ВG002002А0001746 от 16.02.2010 г., закупено с фактура № 74302/14.02.2010 г. от "ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС" АД, поради констатирано различие между тарифния номер, посочен в митническата декларация за износ и този, посочен в издадения за неговото освобождаване за потребление акцизен данъчен документ, поради което според митническия орган не може да се докаже по безспорен начин заплащането на искания за възстановяване акциз, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ППЗДДС. От фактическа страна е установено, че административното производство по издаване на оспорения административен акт е започнало по подадено от "Лукойл България-Бункер" ЕООД до началника на Митница Столична искане по чл. 26, ал. 2 ЗАДС за възстановяване на акциз в общ размер на 668 409, 60 лв. за изнесено гориво за извънпътна техника с код по КН 27011941 за зареждане (бункероване) на плавателни съдове. В хода на извършената проверка по повод изпратени писма до началниците на митници Бургас, Варна и Лом, са получени отговори, с които износът на горивата е потвърден. От извършена насрещна проверка относно заплащането на акциза от началника на Митница Бургас е потвърдено закупуването на горивото от "ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС" АД и че дължимият акциз по фактурите за закупеното гориво, предмет на доставката - газьол за извънпътна техника и дизелово гориво 0,001% S e начислен и издаден акцизен данъчен документ, деклариран с акцизна декларация и внесен в републиканския бюджет. Извършена е насрещна проверка и от служител на отдел "Последващ контрол" в Митница Столична, при което е установено, че акцизът подлежащ на възстановяване е внесен в републиканския бюджет от данъчно-задълженото лице. Постановеният отказ е за сумата 7 161, 60 лв. за изнесени 11 936 литра дизелово гориво 0,001% S. Отказът е обоснован с установено различие в тарифните номера на горивото, включено в декларацията за износ и освободеното за потребление гориво, за което са издадени акцизен данъчен документ (АДД) и акцизна декларация за съответния данъчен период, с което е прието, че не са налице условията за право на възстановяване на акциз по чл. 26, ал. 1 ЗАДС, във вр. с чл. 24, ал. 2 ППЗДДС. Спорен е момента при посочените различни кодове по КН на стоката по документите, по които е внесен акциза и по митническата декларация за изнеса, налице ли са предпоставките на чл. 24, ал. 2 от ППЗАДС. Действително, съгласно посочената разпоредба изискванията за възстановяване на акциза се считат за изпълнени, когато в резултат от проверката във връзка с подадено искане за възстановяване се установи по безспорен начин, че исканият за възстановяване акциз е внесен и изнасянето на акцизните стоки е осъществено, т. е. изисква се идентичност между стоката за която е внесен акциза и която е изнесена. В случая акциза е преведен по сметка на митническото учреждение от лицензирания складодържател "ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. "Лукойл България-Бункер" ЕООД, след като е изнесъл стоката, заплаща акциза на лицензирания складодържател, за което се издава фактура. Безспорно е установеното различие в тарифния код, посочен за стоката в ЕАД за износ и в акцизния данъчен документ, без да е безспорно установена причината за това. По възражението на "Лукойл България-Бункер" ЕООД, тарифното класиране е било поправено в износния ЕАД по указание на митническия орган, в резултат на което е посочен код по КН 9930 2700, т. нар. "опростено кодиране". Твърдяните обстоятелства се потвърждават от получен отговор по повод отправено от дружеството впоследствие питане до ЦМУ, в отговор на което т. нар. "опростено кодиране" с посочен код по КН 9930 2700, е определено от митническия орган като "нецелесъобразно" при корабно снабдяване с акцизни стоки, видно от изпратено писмо изх. № 26ЛЛ/96 от 08.10.2010 г. от зам. директора на Агенция "Митници" до "Лукойл България-Бункер" ЕООД, по запитване на дружеството с вх. № 26ЛЛ/96/02.09.2010 г. до ЦМУ. С тези констатации, които се съдържат в оспорения административен акт - решение № 1117/26.11.2010 г. на директора на Агенция "Митници", се потвърждава твърдението на оспорващото дружество, че този код е посочен в митническата декларация при износа със знанието на митническия орган. От правна страна, съдът е обсъдил приложимите разпоредби на чл. 26, ал. 1, чл. 27, ал. 1 ЗАДС и чл. 24, ал. 2 ППЗАДС и е приел, че в процесния случай е установено наличие на плащане на акциз за гориво от страна на лицензирания складодържател "ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, съгласно чл. 43, т. 1 ЗАДС, което е относимо и за изнесеното от "Лукойл България-Бункер" ЕООД, съобразно представените документи за начисляване на акциза с фактура и АДД, като се е позовал на приетата по делото експертиза. Правилно съдът е установявал, включително и с допусната и приета по делото съдебно-техническа експертиза химическият състав на изнесения продукт, съпоставен с химическия състав на закупеното гориво, което е определящ признак за принадлежността на горивото към съответната група енергийни продукти по Комбинираната номенклатура съгласно Приложение I на Регламент (ЕИО) № 2658/87 г. на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. Установено е, че изнесеното гориво и това, закупено с фактурата, е с различен химически състав по показател "съдържание на сяра", но независимо от това, двата продукта се класират в една и съща подпозиция по КН 2710 19 41, т. е. при еднакъв размер на дължим акциз, респективно - акциз за възстановяване. При безспорно установената принадлежност на закупеното и изнесено гориво към един и същ код по КН, обоснован е изводът на съда, че отказът да бъде признато правото на възстановяване на акциз е незаконосъобразен. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка и при законосъобразни правни изводи, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение