Решение № 4400 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11892/2017 г.

Решение № 4400 от 25.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11892/2017 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК . Образувано е по жалба на Е. Китова, чрез пълномощника и адв. О. Конов срещу решение № 4719/13.07.2017 г. постановено по административно дело № 3087/2017 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/. В касационната си жалба касаторът излага съображения в подкрепа на становището му, че оспорваното решение е издадено в нарушение на материалния закон и целта на закона. Иска от съда да го отмени и реши делото по същество. Съображения за уважаване на жалбата са изложени и в съдебно заседание. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касация – Комисия за защита от дискриминация /КЗД, Комисията/, чрез процесуалния си представител юрк. М. Анчева оспорва касационната жалба и иска същата да бъде отхвърлена, като се остави в сила постановеното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация – Национална художествена гимназия "Димитър Добрович" – гр. Сливен /НХГ/, чрез процесуалния си представител адв. Д. Петров, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмена защита. Иска жалбата да бъде отхвърлена и оспорваното решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Е. Китова срещу Решение № 52/2.02.2017 г. на КЗД постановено по преписка № 329/2014 г. по описа на Комисията. С Решение № 52/2.02.2017 г. КЗД е установила, че с действията си НХГ, представлявана от директора си П. Кушкиева: 1. Не е извършила нарушение по смисъла на чл. 21, вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр. /, спрямо Е. Китова по защитения признак "образование", 2. Не е извършила нарушение по смисъла на чл. 26, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., спрямо Е. Китова по защитения признак "образование" и е оставена без уважение жалба вх. № 44-00-3325/24.07.2014 г. подадена от Е. Китова. За да постанови обжалваното решение, съдът от фактическа страна е установил, че Е. Китова е завършила пълния петгодишен курс на бившия Висш институт по изобразителни изкуства "Николай Павлович" по специалността "Текстил, облекло и принадлежности на облеклото". Работила е като старши учител – практическо обучение в НХГ "Димитър Добрович" – гр. Сливен, като е преподавала по предметите "художествена тъкан", "рисуване", "живопис", "иконография", "технологии", "материалознание" и "изобразително изкуство" до 24.08.2011 г., когато със Заповед № РД-08-10/24.08.2011 г. на директора на НХГ трудовото и правоотношение било прекратено. С влязло в сила решение № 89/8.04.2013 г. на Окръжен съд /ОС/ - Сливен, предявения от Китова иск за отмяна на заповедта и признаване на уволнението за незаконно е отхвърлен. Производството пред КЗД е било образувано по жалба вх. № 44-00-3325/24.07.2014 г. подадена от Е. Китова за осъществена спрямо нея дискриминация при прекратяване на трудовото и правоотношение по признак "образование". За да отхвърли жалбата съдът е изложил съображения, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че решението съответства на материалния закон, като подробно е анализирал предвижданията на нормативната уредба за заемането на длъжността "учител" към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на Китова. Приел е, че жалбоподателката не е отговаряла на част от нормативно установените изисквания за учителските длъжности по специалните учебни предмети в училищата по изкуствата. Посочил е, че по делото са налице доказателства, че през последните години по-голям брой от часовете й са по предмети, които са от професионално направление "Изящни изкуства", поради което не може да се приеме, че са нарушени нейни права, уредени от антидискриминационното законодателство защитата, на които е възложена на КЗД. Посочил е още, че влязлото в сила решение на ОС - Сливен е задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Република България съгласно чл. 297 ГПК и при постановяване на акта си КЗД, е изпълнила задължението си да се съобрази с влязлото в сила решение. За правилни са приети съображенията на КЗД, че като е издал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят е упражнил предоставеното му от закона право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, като с това не е допуснал неравно третиране на жалбоподателката спрямо останалите служители, които не са били уволнени. Решението е неправилно. Между страните няма спор, че трудовото правоотношение на Китова с НГХ е било прекратено, че жалбата й срещу заповедта за прекратяването е била отхвърлена с влязло в сила решение на ОС - Сливен. Няма спор и, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № РД-08-10/24.08.2011 г. на директора на НХГ, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 и т. 6 КТ. Спорът по делото е има ли извършена дискриминация при това прекратяване. Жалбоподателката, в производството пред КЗД и пред АССГ, е навела твърдения за осъществена спрямо нея дискриминация по признак "образование", тъй като е освободена тя, а в училището са останали да преподават лица, притежаващи същото образование. Правилни са изводите на КЗД и на първоинстаннционния съд, че влязлото в сила решение на ОС - Сливен, на основание чл. 297 ГПК е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. В тази връзка нито КЗД, нито АССГ разполага с правомощия да извърши преценка на законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение и да възстанови първоначалното положение на Китова в НХГ, каквото искане се съдържа в жалба вх. № 44-00-3325/24.07.2014 г. и целта, на което искане е възстановяването на Китова на заеманата от нея длъжност в училището. Неправилен е обаче извода на съда, че не може да се приеме, че са нарушени правата на Китова, уредени от антидискриминационното законодателство, защитата на които е възложена на КЗД. В мотивите на оспореното пред първоинстанционния съд решение на КЗД, са възпроизведени мотивите на ОС - Сливен, като е посочено, че те се възприемат от антидискриминационния орган. На практика от страна на Комисията е извършена повторна преценка на законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение, което не е в нейната компетентност, без да е извършен анализ налице ли е осъществена дискриминация при това прекратяване, с оглед твърденията, с които е била сезирана Комисията. Тук следва да се отбележи, че при преценка законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение, съдът е обвързан с твърденията на ищеца и не извърша служебно проверка за наличието на осъществена дискриминация. Поради тази причина правилно в решението на КЗД е посочено, че жалбата на Китова е допустима, поради липса на идентичност между предмета на воденото пред КЗД административно производство с приключилото съдебно производство и че дискриминация може да се осъществи, както с незаконосъобразни, така и със законосъобразни действия. Независимо, че Комисията е посочила като релевантен за спора въпроса, дали работодателят е приложил еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор в съответствие с изискванията на чл. 21 ЗЗДискр., същата не е отговорила на него. Липсата на отговор произтича от погрешно възприетия от Комисията факт, наведен от НХГ, че в хода на производството по оспорване законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение с Китова, работодателят не е поддържал основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, а само това по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Поради тази причина Комисията е приела че трудовото правоотношение е прекратено само на последното основание и е извършила преценката си само относно него, което е възприето и от АССГ. Този извод е неправилен. Видно от мотивите изложени в решение № 89/8.04.2013 г. по описа на ОС - Сливен, изявлението на ответника в това производство (работодателя НХГ), че не поддържа заповедта в частта, с която е прекратено трудовото правоотношение поради намаляване обема на работа, е имало за последица да не се изследва подробно законосъобразността на заповедта издадена на това основание. Същата в тази й част е приета за незаконосъобразна, тъй като не са представени доказателства за извършен подбор. Съдът, в мотивите си подробно е уточнил, че при наличието на две основания за прекратяване на трудовото правоотношение, съобразно съдебната практика, при законосъобразност и само на едното от тях се приема, че прекратяването на правоотношението не е незаконно. След като чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е сред посочените основания за прекратяване на трудовото правоотношение и при наведените от Китова твърдения за осъществена дискриминация, Комисията, а след това и съставът на АССГ са дължали преценка дали има осъществена дискриминация. Съгласно чл. 21 ЗЗДискр. работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. С оглед изложеното по – горе трудовото правоотношение на Китова е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 и т. 6 КТ. Следователно неправилен е изводът на КЗД, че основанието за прекратяване на правоотношението на Китова не попада сред изрично посочените в чл. 21 ЗЗДискр.