Решение № 7865 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 559/2013 г.

Решение № 7865 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 559/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 5843 от 5.11.2012 г. по административно дело № 4763/2012 г. Административен съд - София град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Метронет" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Родопски извор" № 28, срещу предписание в т. 4 в протокола от проверки от 14.03.2013 г. и 21.03.2012 г. по чл. 405а, ал. 4 от КТ на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - София, потвърдено с писмо изх. № 0104/8958 от 17.04.2012 г. на Изпълнителния директор на ИА "ГИТ", и е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от "Метронет" ЕООД, ЕИК 175039146, действащо чрез повереника адв. Русанова. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на Софийския градски административен съд и решаване на делото по същество чрез уважаване на първоначалната жалба на дружеството, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски. Ответниците по касация - Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област и Емил Александров Костадинов от гр. Радомир, не изразяват становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Метронет" ЕООД срещу т. 4 от предписания, дадени с протокол за извършена проверка от 14.03.2012 г. и 21.03.2003 г. на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ (Кодекса на труда) и чл. 78, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗНЗ (Закона за насърчаване на заетостта), издадени от Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област, а не както е отразено в диспозитива на съдебния акт, от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"). С атакуваната т. 4 е предписано на дружеството "отношенията при предоставяне на работна сила да се уреждат като трудови, съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ". За да намери жалбата за неоснователна, а оспореният с нея акт за законосъобразен, Административен съд - София град е приел, че обжалваното предписание по т. 4 е с правно основание чл. 405а, ал. 4 от КТ, издадено е от компетентен орган и е материално законосъобразно. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, понеже страда от пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК. Проверяваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. На първо място, съдът е длъжен да укаже на страните представянето на доказателства за всички правнозначими факти и обстоятелства от значение за решаване на делото по силата на служебното начало - чл. 9, ал. 3 и ал. 4 във връзка с чл. 171, ал. 4, предл. 2 от АПК, като даде и конкретни указания за разпределението на доказателствената тежест по чл. 170 от АПК, което не е сторено. Само след изпълнение на тези му указания съдът може да стигне до категоричен извод, дали оспореното пред него предписание е законосъобразно. Съблюдаването на тези императивни процесуални норми се явява гаранция за правилното установяване на релевантните факти и прилагането на относимата материалноправна уредба. В случая тяхното неспазване е ограничило правото на страната да докаже твърденията си по приложението на материалния закон. Като не е дал съответните указания решаващият съдебен състав е нарушил правото на защита на жалбоподателя, осуетявайки обективно възможността му да опровергае фактическите констатации на административния орган. Изпълнението на служебното задължение на съда да даде указания по реда на чл. 171, ал. 4, предл. 2 от АПК на съответната страна за кои конкретни правнорелевантни факти от значение за изхода на спора не сочи доказателства, е условие за прилагане на тежестта на доказване, а нарушаването му винаги е съществено. В случая са останали неизяснени обуславящи изхода на спора въпроси и е поставена под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на процесното предписание факти. Изложеното налага да се приеме, че съдът е формирал изводите си, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, като по този начин делото е приключено, без да е изяснено от фактическа страна. Установяването на правнозначимите факти в първоинстанционното съдебно-административно производство е от съществено значение за преценката на законосъобразността на акта на административния орган, с оглед обективните предели на предмета на съдебната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК. От мотивите на проверяваното решение не личи съдът действително да е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Преценката на административния орган в частта й, пряко относима към законосъобразността на оспореното предписание, също е следвало да бъде проверена от съда касателно редовността на формирането й. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК, за съответствието на решението с материалния закон съдът следва да следи даже и служебно, неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира на свой ред възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Формулираният в мотивите на проверяваното решение отрицателен отговор на част от възраженията на жалбоподателя е необоснован именно защото не са изяснени по предвидения процесуален ред всички правнорелевантни факти. Освен това решаващият съдебен състав не е обсъдил всички относими към предмета на спора жалбоподателови възражения, които са от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на предписанието на административния орган. Не е обсъден в нужната степен довода, че четирите физически лица (Костадинов, Педов, Николов и Джалев), заварени от проверяващите служители на Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област в механичния цех на "Метронет" АД в гр. Радомир, са били наети по граждански договори във връзка с изпълнение на възложена на дружеството поръчка по договор, сключен със "Спектър нет" АД, като не е направено и разграничение между двата вида договори. В мотивната част на решението липсва коментар на обстойните възражения на жалбоподателя по отношение на правната стойност на попълнените в хода на административното производство декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от Костадинов, Педов, Николов и Джалев. Извън горното, първоинстанционният съд е допуснал и правно-техническо смешение. Оспореното предписание, дадено в т. 4 от диспозитивната част на протокола за извършена от инспекторите от Дирекция "Инспекция по труда" проверка не е било издадено по специалния ред на чл. 405а, ал. 4 от Кодекса на труда (както е прието от съда), а е издадено на основание чл. 404, ал. 1 от същия кодекс. В случая не се касае за даване на задължително предписание от инспекцията по труда на работодателя да предложи на конкретен работник сключване на трудов договор, каквото може да се издаде само когато с постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ вече е обявено съществуване на трудово правоотношение с посочена начална дата на възникването му (такова постановление няма данни да е издадено). Процесното предписание, представляващо принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 отКТ, касае преустановяване на нарушения от проверяваното дружество на трудовото законодателство за в бъдеще и не персонифицира с диспозитива си някой от заварените в цеха работници като свой адресат, нито ги засяга по някакъв начин (с оглед на това неправилно Емил Александров Костадинов е бил конституиран като страна по делото). Допуснатите нарушения представляват касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд. При новото разглеждане на делото съдът трябва да даде съответните указания на страните, да отговори на всички съществени за изхода на спора техни доводи и възражения, да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото, като обсъди доказателствената им сила, съществуващите противоречия между тях и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства, като евентуално събере и нови доказателства за неизяснените такива, ако прецени, че е необходимо. При обсъждане на свидетелските показания във връзка със събраните писмени доказателства не следва да се игнорират попълнените от Костадинов, Педов, Джалев и Николов декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, които представляват подписани удостоверителни документи, ползващи се с формална доказателствена сила и са допустими доказателствени средства, поради което на основание чл. 171, ал. 1, изр. 1 от АПК имат сила и пред съда, доколкото са събрани редовно в производството пред административния орган. По делото на този етап няма представени доказателства за попълване и съответно подписване на декларациите при обстоятелства, които да оборват доказателствената им сила. С оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от "МЕТРОНЕТ " ЕООД искане за присъждане на сторените по делото разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, който ще ги възложи съобразно изхода на спора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,