Решение № 3246 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16546/2013 г.

Решение № 3246 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16546/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Ивайло Милков Момчилов от с. Дивотино, ул. 31, № 1, чрез адвокат Ваня Барбалова против решение № 279 от 24.10.2013 г. на административен съд Перник по адм. дело № 630/2013 г. С него се отхвърля оспорването му срещу решение № 1 от 11.02.2013 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане /МКВП/ при министерски съвет /МС/ от приложение № 1 към т. 53 "б" под т. 2135 с което му е предоставена възстановителна помощ за възстановяване на жилището му, засегнато от природно бедствие. От съдържанието на жалбата могат да се изведат основания за отмяна необоснованост и нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му, и постановяване на друго с което се уважи пълният размер на помощта от 10000 лева

Ответникът, Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при МС на Република България чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Производството пред административният съд е образувано по жалба на Ивайло Милков Момчилов срещу цитираното решение на МКВП. С него му е предоставена възстановителна помощ за подпомагане и възстановяване на жилището му засегнато от природно бедствие като възраженията са били за занижаване на размера с претенция помощта да се определи в размер на 10000 лева. Установено е, че МКВП на заседание от 11.02.2013 г. е имала дневен ред включващ доклад от секретаря на комисията с предложения за две проектни решения с първото да се утвърди целево финансиране в размер на 32737967 лева, съгласно приложение № 1 и № 2 и с второто да се откаже целево финансиране на група лица съгласно приложение № 2. За нанесените вреди на конструкцията на сградата е прието принципно решение да се предостави помощ в размер на 70 на сто от оценката на вредите без в нея да се включват довършителни работи и дограми, тъй като те не са свързани с устойчивостта на сградата както и 10000 лева за оценки на вредите над тази стойност. Прието е че това принципно решение на комисията, залегнало в представения по делото доклад и прието от ответника в редовното заседание на 11.02.2013 г. е изцяло в нейната компетентност и не е основание да се счете че е незаконосъобразно. По делото е прието заключение на съдебна експертиза което съдът не кредитира в изводите си. При предоставяне на помощта съдът е приел, че това е извършено в рамките на установените в хода на административното производство размери щети в причинна връзка от земетресението при спазване на административно производствените правила и при спазване на изискванията на приложимите материални норми. При изложените съображения жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК делото следва да бъде решено по същество, поради следните съображения:

Според чл. 33, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) всяко физическо лице има право на неотложна и възстановителна помощ, които се предоставят при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6.

Неотложната помощ се организира, осигурява и предоставя от кметовете на общините и включва: изхранване и временно настаняване на пострадалите лица, домашните и селскостопанските животни, раздаване на облекло и битово имущество на пострадалите лица, предприемане на други необходими мерки - чл. 55, ал. 2 ЗЗБ.

Възстановителната помощ за пострадали от бедствие лица се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6.

Правилникът по чл. 54, ал. 6 ЗЗБ е Правилникът за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, с чл. 29, ал. 2 и 3 на който са установени две съществени правила за допустимостта и размера на възстановителната помощ:

а) според чл. 29, ал. 2 предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2 (собствениците на законно построени и единствени жилища или лицата, които имат учредено вещно право на ползване на тези жилища);

б) а според чл. 29, ал. 3 не се предоставя възстановителна помощ за текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

1. Към тези правила следва да бъдат прибавени и легалните дефиниции на минимално необходимите битови условия по чл. 29, ал. 2 и на текущ ремонт по чл. 29, ал. 3. Според § 1 (допълнителна разпоредба) на ПОДМКВПМС по смисъла на правилника "минимално необходими битови условия" е жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите, а според § 5, т. 43 ДР на ЗУТ "текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата и не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата.

С оглед на тези легални дефиниции чл. 29, ал. 2 и 3 ПОДМКВПМС имат следното съдържание:

а) предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ на лицата по чл. 26, ал. 2 жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите (чл. 29, ал. 2);

б) не се предоставя възстановителна помощ за подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата (чл. 29, ал. 3).

С посоченото по-горе решение МКВПМС е отпуснала на касационния жалбоподател възстановителна помощ в размер на 6332 лв., но липсва изследване дали този размер на възстановителната помощ удовлетворява изискването на чл. 29, ал. 2 ПОДМКВПМС - да осигури на жалбоподателя едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и да няма опасност за неговото здраве и живот. Липсват мотиви, които да съдържат фактически и правни основания за отказа възстановителната помощ да бъде в пълния размер на щетите, установени и оценени от общинската комисия на 9451 лева. Мотивите на Пернишкия административен съд не намират опора в доказателствата по делото и не съответстват на критерия по чл. 29, ал. 2 ПОДМКВПМС. Поради това този отказ е незаконосъобразен - постановен е при съществено нарушение на процесуалното изискване решенията на изпълнителната власт да бъдат мотивирани, т. е. да съдържат кратко изложение на фактическите и правни основания за тяхното издаване. Правилото на чл. 30 ПОДМКВПМС не може да изключи този принцип, защото правилникът е подзаконов нормативен акт и не само че не изключва, но дори трябва да бъде съобразен с по-висшия по степен нормативен акт, а когато му противоречи, съдът е длъжен да приложи по-висшия по степен нормативен акт. Затова правилото на чл. 30 ПОДМКВПМС следва да се разбира като допълващо правилото на чл. 59, ал. 2 АПК за съдържанието на административните актове (решенията на органите на изпълнителната власт).

Възприетите от МКВПМС критерии за определяне размера на възстановителната помощ, за които се говори в мотивите на процесното решение на Пернишкия административен съд, освен че не са съобразени с чл. 29, ал. 2 ПОДМКВПМС, не са съобразени и с постановените от нея решения през 2012 г., а това е нарушение на принципа за равенство - чл. 8, ал. 2 АПК, според който в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво. Така например, т. 23, б. "б" на решение № 5 от 08.06.2012 г. съдържа индивидуални решения за възстановителна помощ на поименно посочени лица в размери 37860 лв, 36820 лв, 24500 лв, 18930 лв и т. н. до 14730 лв. Решение № 8 от 27.08.2012 г. съдържа индивидуални решения за възстановителна помощ в размери 22356 лв, 18200 лв, 17670 лв. и т. н. до 12 хил. лв. В решение № 9 от 05.09.2012 г. има решения за възстановителна помощ в размери от 13 хил. лв. до 24662 лв. В т. 3 на решение № 10 от 20.09.2012 г. също има решения за възстановителна помощ в размери 15360 лв. и 25700 лв.

Пернишкият административен съд не е констатирал тази липса на мотиви по отношение на нормативно установения критерий за размера на възстановителната помощ, а вместо това е обсъждал други критерии, за които по делото няма доказателства как са били установени и на какво правно основание. Поради това постановеното от него решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлил жалбата до пълния размер от 9451 лв. на официално установените щети по жилището на Ивайло Милков Момчилов и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 АПК следва да бъде постановено друго, с което да се отмени отказа на МКВПМС да му отпусне възстановителна помощ за разликата над уважения до пълния размер от 9451 лв. на официално установените щети по жилището му и делото да се изпрати като преписка на тази комисия за решаване на въпроса по същество въз основа на правилото по чл. 29, ал. 2 ПОДМКВПМС.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че следва да бъде изрично посочено, че в позитивната за жалбоподателката част за размера от 6332 лева решението на МКВПМС не е обжалвано и е влязло в сила. Поради това в тази му част решението на МКВПМС е стабилен административен акт, който подлежи на изпълнение.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на касационния жалбоподател направените по делото разноски в общ размер от 490 лева - 380 лева адвокатско възнаграждение, 100 лева за експертиза и 10 лева държавна такса.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение