Решение № 14113 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6865/2017 г.

Решение № 14113 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6865/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Р., подадена против решение № 22 от 21.04.2017 г., постановено по адм. дело № 44/2017 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед за задържане на лице с рег. № 1752 зз-15/01.02.2017 г., издадена от Х. С. - разузнавач при Районно управление - Габрово. Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно. Ответникът не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд, а изложените мотиви се споделят от касационния състав. Правилно съдът е посочил, че задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) принудителна административна мярка (ПАМ), която има за цел да предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. Следва да се добави, че тази ПАМ се постановява и в хипотеза, когато има опасност от препятстване на разследването и събирането на доказателства, какъвто е настоящият случай. Установяването на самоличността на лицето не изключва задържането му и временното ограничаване на правото на свободно придвижване. За прилагане на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е евентуално извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява квалификацията на престъплението по НК. В този смисъл е неоснователен доводът на касатора, че поради ниската стойност на повреденото огледало на лекия автомобил на Н. наказателното престъпление се възбуждало по тъжба на пострадалия съгласно чл. 218в от НК. В чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР няма изрично уточняване, че престъплението следва да е от общ характер и следователно е допустимо прилагането на тази ПАМ и за престъпления от частен характер. Обсъдените от съда доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление - счупване на странично огледало на чужд автомобил. Правилно е посочено, че понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. 207, ал. 1 от НПК имат различно съдържание. При налагането на ПАМ "задържане до 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР е достатъчно само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на С. Р. са били налице, още повече че на 01.02.2017 г. същият е дал противоречиви показания в сравнение с тези по време на проведената беседа на 31.01.2017 г. по месторабота. С цел провеждане на допълнителни разпити на лицето задържането е продължило малко повече от 5 часа през деня и то е освободено. Неоснователен е и доводът на касатора, че в процесната заповед липсват фактическите и правни основания за издаването й. Заповедта е постановена при спазване на установената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. В същата е посочено правното основание - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и фактическото - повреждане на детайл от лек автомобил - чл. 216, ал. 1 от НК. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление. Обикновено тя се възпроизвежда в съпътстващи докладни записки, както е и в случая. Това е така, тъй като фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в конкретно престъпление, а не с категоричното му уличаване в извършването на такова. Предвид изложеното решението е валидно и допустимо. То е правилно - обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,