Решение № 4636 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15459/2014 г.

Решение № 4636 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15459/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Търговска банка Д" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, подадена чрез процесуалния представител адвокат Даниела Пенчева, против решение № 6019/14.10.2014 г. по адм. дело № 5059/2014 г. на Административен съд София-град. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че в сключения договор за възлагане на управление липсват елементи на трудовия договор и този вид договор не прикрива трудово отношение между страните. Твърди се, че в административният орган не е ангажирал доказателства за установяване на факта, че страните са желаели сключването на трудов, а не на граждански договор. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение и предписание за сключване на трудов договор, издадени на 25.04.2014 г. от инспектор при ИА "ГИТ", с които е обявено съществуването на трудово правоотношение между Георги Лазаров Георгиев и "Търговска банка Д" АД на основание чл. 405а, ал. 1 КТ и е предписано банката да предложи на Георги Георгиев сключване на трудов договор. Претендират се разноски. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" София оспорва оплакванията. Заинтересованата страна Георги Лазаров Георгиев излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Търговска банка Д" АД срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение и предписание за сключване на трудов договор, издадени на 25.04.2014 г. от инспектор при ИА "ГИТ", с които е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето Георги Лазаров Георгиев, на основание чл. 405а, ал. 1 КТ и е предписано "Търговска банка Д" АД да предложи на същото лице сключване на трудов договор. Съдът е присъдил и разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че след изследване предмета на приложения договор за възлагане на управление и характера на престацията на Георгиев се налага извод за наличие на трудово, а не на гражданско правоотношение. Решението е необосновано. От приложените като доказателство договор за възлагане на управление от 10.05.2008 г. и допълнителни споразумения от 26.05.2010 г. и 10.05.2011 г., сключени между "Търговска банка Д" АД и Георги Лазаров Георгиев, се установява, че от 2008 г. до настоящия момент Георги Георгиев се намира в гражданско правоотношение с банката, което е възникнало по силата на посочения договор. В чл. 1 от договора банката е възложи ла на Георги Георгиев да извършва оперативно управление и представителство на банката в региона на гр. София като регионален директор на банката за гр. София в съответствие със закона, решенията на Управителния и Надзорния съвет на банката, както и в съответствие с издадените в негова полза пълномощни. В чл. 3 от договора е посочено, че банката ще изисква от Георгиев осигуряването на финансова стабилност и темпове на ръст в банката, като банката ще упражнява контрол върху изпълнението от страна на Георгиев на одобрените от съответния компетентен орган бизнес планове и бюджет за съответната година, изпълнение на конкретно поставени от управителния орган задачи и постигане на конкретно поставени от управителния орган цели. В чл. 7 от договора е посочено, че Георгиев няма право да полага труд по трудово правоотношение с банката или с друг работодател, но може да сключва консултантски договори доколкото няма да е налице конфликт на интереси и възпрепятстване изпълнението на "възложеното с настоящия договор". За постигнатите финансови резултати Георгиев е длъжен всяко тримесечие да внася отчет в Управителния съвет на банката. Изхождайки от цитираните разпоредби се налага извода, че между банката и Георгиев не е договорено престиране на работна сила и не е описана трудова функция, която той да изпълнява. Банката не е договорила с Георгиев работно време и регламентирани почивки, не е поставено изискване за спазване на трудова дисциплина. В договора не е уредено място на работа, нито работно място за Георгиев. Наред с това договорът за възлагане на управление е сключен от търговското дружество. Посочените по-горе клаузи съдържат белезите на договор за възлагане на управление на търговско дружество, а обстоятелството, че възлагането по договора се отнася за обособена част от дружеството-регионално звено, региона на гр. София, не променя неговия характер. Доколкото не са представени специални правила за този договор, за него важат общите правила по ЗЗД. Договорът за възлагане на управление на търговско дружество, регионално звено или клон /мениджърски договор/ е договор, по силата на който довереникът /мениджър/ се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на доверителя действия по управлението и представителството на дружеството. По отношение на мениджърския договор по аналогия могат да се прилагат и правилата на договора за поръчка. Правилно Административен съд София-град е посочил, че разликата между трудов договор и граждански договор е техният предмет - с трудовия договор се уговаря осъществяването на една трудова функция, а с гражданския договор се уговаря един определен резултат. Но в случая с оглед на събраните доказателства е очевидно, че страните не са уговорили трудова функция. Административният орган не е ангажирал доказателства в обратната насока и не е обосновал твърдението си за наличие на трудово, а не на гражданско правоотношение. Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения - чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ). Когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда, в което се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение - чл. 405а, ал. 1 КТ. Да се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, означава на първо място да бъде установена същността на работата (като съвкупност от трудови функции), за чието извършване се предоставя работната сила (арг. чл. 124 КТ, наименован "Съдържание на трудовото правоотношение"). В настоящия казус това не е установено от ИА "ГИТ". В подкрепа на твърденията си административният орган е представил само едно доказателство - декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, попълнена от Георги Георгиев. Това доказателство правилно не е кредитирано от първоинстанционният съд. Представената декларация не е годно доказателство, тъй като същата е предварително изготвена бланка, в която са посочени основните елементи от съдържанието на трудовото правоотношение. Същата не представлява декларация в свободен текст. Въпреки липсата на други конкретни доказателства, които е следвало да се ангажират от административният орган с оглед доказателствената тежест, и без изложени никакви факти от страна на ИА "ГИТ", в нарушение на материалният закон и необосновано първоинстанционният съд е приел, че правоотношението между "Търговска банка Д" АД и Георги Лазаров Георгиев е трудово. От останалите събрани по делото доказателства се налага друг извод: на Георги Георгиев са били възложени мениджърски задачи, а не трудови функции, и банката е искала от него постигане на резултати, за което той се е бил задължил, видно от чл. 1 и чл. 3 от Договора за възлагане на управление. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че по делото и в частност по административната преписка не са събрани достатъчно убедителни доказателства, въз основа на които да бъде направен обоснован извод за съществуването на трудово правоотношение. Поради това като е отхвърлил жалбата на "Търговска банка Д" АД Административен съд София-град е постановил едно необосновано решение, с което е нарушил и материалния закон (чл. 405а КТ) и което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспореното постановление бъде отменено като издадено в нарушение на чл. 405а от Кодекса на труда. С оглед изхода на спора на жалбоподателя "Търговска банка Д" АД следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 75,00 /седемдесет и пет/ лева платими от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - гр. София. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,