Решение № 11701 от 15.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Генчев, лично и като ЕТ А. Генчев , подадена чрез процесуалния представител адв. Вангелова, против решение 114 от 20.06.2022 г., постановено по адм. дело 40/2022 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против заповед З-75/01.02.2022 г. на кмета на община Стралджа, с което е наредено да бъде премахнат незаконен строеж селскостопанска постройка в УПИ I-531, кв. 61 по плана на [населено място], община Стралджа. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не е взето предвид обстоятелството, че строежът е търпим. Моли съдебното решение да бъде отменено, като му се присъдят направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на община Стралджа, чрез адв. Канева, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноските по делото, съобразно представените доказателства и списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от лице, за което съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Законосъобразно е прието, че заповедта е издадена след съставен констативен акт, в който е описан строежът и нарушените при изграждането му разпоредби. Актът е съобщен на адресата, като му е осигурена възможност да направи възражения. Законосъобразно е и заключението, че оспорената заповед е издадена при наличие на материалноправните основания, предвидени в чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Съгласно цитирания текст незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е селскостопанска постройка" с приблизителни размери 18м./7.10м. и височина 5.00м., която попада в УПИ I 531, с отреждане за производствени, складови и търговски нужди и фотоволтаична инсталация . Постройката е изградена в западната част на имота, като конструкцията й е от стоманени елементи, с ограждаща монолитна стоманобетонова стена от изток и метален едноскатен покрив с LT ламарина, със стрехи. Построена е през 2016 г. от жалбоподателя, без разрешение за строеж и инвестиционен проект. При тези факти административният съд правилно приема, че описаната в заповедта за премахване селскостопанска постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж и инвестиционен проект. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен и подлежи на премахване. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че описаната в заповедта постройка не представлява търпим строеж по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не попада във времевия обхват на посочените разпоредби. Както административният съд правилно приема, строежът е изграден през 2016 г. (в този смисъл са заключението на вещото лице по изслушаната съдебно техническа експертиза и обяснения на експерта, дадени в съдебно заседание, както и показанията на свид. Генчев, брат на жалбоподателя, според когото строежът е изграден през 2016 г.). Това заключение се подкрепя и от представените документи за собственост, от които не се установява съществуване на постройката към датата на придобиване на имота през 2015 г. Това мотивира и крайният извод на решаващия съд, че строежът е незаконен и не е търпим, а оспорената заповед, с което е наредено премахването му, е законосъобразна. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Ямбол е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски от страна ответника (договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане), касационният жалбоподател следва да заплати на община Стралджа разноски по делото в размер на 900.00 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,