Решение № 7795 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2381/2014 г.

Решение № 7795 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2381/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК-Северозападен район, чрез процесуалния му представител срещу решение № 31/27.12.2013 г. по адм. д. № 444/2013 г. на Административен съд Враца. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответницата по касационната жалба- Божана Димитрова Начева чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 292 АПК от Божана Димитрова Начева да се признае за установено спрямо нея, че задължението за премахване на незаконен строеж "търговска сграда" по влязлата спрямо нея заповед № ДК-02-СЗР-102/23.07.2012 г. е станало неизискуемо или евентуално- е престанало да съществува. Позовала се е на разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ и на издадено въз основа на цитирания текст удостоверение за търпимост рег. № 03-102/24.01.2013 г. на община Ябланица. С обжалваното решение съдът е признал за установено спрямо Божана Димитрова Начева, че задължението й за премахване на незаконен сроеж по цитираната заповед е станало неизискуемо и тя не дължи изпълнение на заповедта. За да постанови този резултат, съдът е развил доводи за новонастъпили юридически факти след датата на издаване на заповедта и на неоспорено удостоверение за търпимост. Решението е материално незаконосъобразно: Съгласно чл. 292 АПК задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Влизането в сила на разпоредбата на § 127 ПЗР ЗИДЗУТ /на 26.11.2012 г./ не съставлява само по себе си факт с правопогасяващо или правоотлагащо действие спрямо изпълнението, тъй като не визира конкретна категория строежи като неподлежащи на премахване, а регламентира нова процедура по узаконяване на посочените в ал. 2 строежи и нов период, допълващ тези по пар. 16 ПЗРЗУТ за признаване на режим на търпимост. Следователно фактът на издадено удостоверение за търпимост на основание § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ не обуславя основателност на иска по чл. 292 АПК, тъй като това не е факт, сочещ безусловно на неизискуемост на изпълнението, какъвто е например изтеклата давност по чл. 285, ал. 1 АПК. В този смисъл удостоверението за търпимост може да бъде документ от значение за упражняване на права - осъществяване на прехвърлителна сделка. Значението му премахването на един строеж като незаконен може да бъде установявано само във висящо административно или съдебно производство по издаване или обжалване на заповед за премахване на незаконен строеж поради забраната да се премахват като незаконни строежи, имащи характеристиката на търпими. Такова значение и смисъл не може да бъде придадено на новоиздадено удостоверение за търпимост за незаконен строеж, спрямо който има влязла в сила заповед за премахване. Разпоредбата се прилага след 26.11.2012 г. и е неприложима по отношение на влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи, предхождащи влизането на цитираната разпоредба в сила. Значението й на норма- част от действащото към момента на издаване на удостоверението за търпимост не я приравнява на факт, правопогасяващ предприетото по влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж принудително изпълнение. С оглед изложените съображения обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на претенцията по чл. 292 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение