Решение № 8498 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4514/2013 г.

Решение № 8498 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4514/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано по искане за отмяна на Георги Димитров Гайдаджиев, от гр. Пловдив по реда на чл. 239, т. 4 АПК на влязлото в сила решение № 16048 от 15.12.2012 г., постановено по адм. д. № 9512/2012 г. по описа на Върховен административен съд, VI отд., с което е оставено в сила решение № 1556/02.07.2012 г. по адм. дело № 2564/2011 г. на Административен съд - Пловдив. Твърди се, че решението противоречи на предходно постановено решение № 3997 от 21.03.2011 г. по адм. д. № 8559/2010 г. по описа на Върховен административен съд, VI отд и оставеното с него в сила решение № 672 от 10.05.2010 г. по административно дело № 1707/2009 г. на Административен съд - Пловдив. Излагат се и подробни доводи по същество, както и искания за произнасяне по същество, след отмяна на решението - за валидността на административния акт-Решение 0362/03.09.2011 г. на Директора на "РУСО" Пловдив, преизчисляване на пенсията и връщане на неправилно удържани суми от "РУСО" Пловдив. Ответникът Директор на "РУСО" Пловдив, чрез процесуалният си представител, в писмено възражение заявява становище за неоснователност на искането за отмяна, поради липса на противоречие в силата на присъдено нещо на сочените решения, тъй като повторното произнасяне е последица от първото отменително съдебно решение. Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за процесуално допустимо като подадено в срок и от надлежна страна, но неоснователно по следните съображения. С решение № 16048 от 15.12.2012 г., постановено по адм. д. № 9512/2012 г. по описа на Върховен административен съд, VI отд. е оставено в сила решение № 1556/02.07.2012 г. по адм. дело № 2564/2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на Георги Гайдаджиев срещу решение № 362/03.09.2011 г. на директора на "РУСО" Пловдив и потвърдените с него разпореждане № 3810054483 по протокол № ПР - 2053/18.07.2011 г., с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 06.10.1998 г. и разпореждане № Ра - 516/19.07.2011 г., с което е разпоредено Гайдаджиев да възстанови неправилно изплатена сума в размер на 633,52 лева, от които главница за периода 01.01.2001 г. - 31.07.2011 г. в размер на 297,52 лева и лихви по чл. 113 от КСО в размер на 335,97 лева, изчислени към 19.07.2011 г. В мотивите на решението си ВАС е приел, че оспорените административни актове са издадени в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 672/10.05.2010 г. по адм. дело № 707/2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив, оставено в сила с решение № 3997/21.03.2011 г. по адм. дело № 8559/2010 г. на Върховния административен съд. С решение № 672 от 10.05.2010 г. Административен съд - Пловдив е отменил решение № 176/02.09.2009 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Георги Гайдаджиев срещу разпореждане № 3810054483/10.06.2009 г. на ръководителя на отдел "Пенсии при ТП на НОИ - Пловдив по отношение на определения му размер на пенсията, уважена е жалбата му по отношение на зачитането на осигурителен стаж, представен със заявление вх. № 75591 от 15.12.2008 г., изменена е от последната дата пенсията му за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, преизчислена е същата, считано от 01.04.2009 г., като е определен размер от 01.07.2009 г., и е оставена без уважение жалбата му срещу друго разпореждане № 3810054483/16.07.2009 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Пловдив, с което е задължен Гайдаджиев да възстанови неправилно изплатена сума за пенсии в общ размер 732,39 лева (главници и лихви) за периода 01.01.1999 г. - 31.07.2009 г. От изложеното следва, че сочените от молителя съдебни решения не попадат в категорията на противоречащи си решения по смисъла на т. 4, чл. 239 АПК, тъй предмет на оспорване са били административни актове, издадени в последователни административни производства, а оспорените във второто съдебно производство административни актове са издадени в изпълнение на задължителните указания по отменителното съдебно решение № 672 от 10.05.2010 г. Административен съд - Пловдив. Нормата на чл. 239, т. 4 от АПК визира, че на отмяна подлежи влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи, като се отменя неправилното решение. В конкретния случай, освен, че не е налице идентичност на предмета на оспорване в съдебните производства, не са налице и противоречащи си решения, с които спора е решен по същество със сила на присъдено нещо. Следователно не е налице твърдяното противоречие между влезлите в сила съдебни актове, което да налага отмяна по реда на чл. 239, т. 4 АПК във връзка с Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд по т. д. № 4/2010 г., поради което искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд,