Решение № 15693 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11509/2017 г.

Решение № 15693 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11509/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ИВГ - К. Г." ООД, ЕИК: *********, подадена чрез адвокат А. Ч., с посочен съдебен адрес гр. С., ул. "П." ..№..., ет. ..., ап. .... Оспорва се Решение № 4289/26.06.2017 г., постановено по административно дело № 663/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на "ИВГ - К. Г." ООД против Ревизионен акт № 2141207980/13.03.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден и изменен с Решение № 1565/13.09.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. С.. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, при нарушаване принципите за обективност и всестранно изследване на всички факти и обстоятелства, както и в противоречие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението, в това число и присъденото с него юрисконсултско възнаграждение в полза на приходната администрация. Касационната жалба се поддържа от адвокат Черногорски, който моли да бъде уважена и претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по представен списък. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С., се представлява от юрисконсулт Кирова, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила поради отсъствие на посочените касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С процесния ревизионен акт са определени задължения по ЗДДС в общ размер на 83 592,74 лева, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 11.2007 г., м. 12.2008 г. и м. 09., м. 10, м. 11 и м. 12.2011 г. на ревизираното дружество по фактури, издадени от "Стройкорект" ЕООД, "Синхрон" ЕООД, "Регало" ЕООД, "Лозиана" ЕООД, "Ком инжинеринг" ЕООД, "Билд" ЕООД, "А. С." ЕООД, "Агрекс трейдинг" ЕООД и "Сила" ЕООД. Основният предмет на дейност през тези периоди на дружеството е свързана с търговия на едро и дребно в магазин, находящ се в гр. С., ж. к. Д.. В хода на ревизионното производство са извършени насрещни проверки на посочените дружества доставчици, които не са били открити на декларираните адреси, както и не са представили в срок изисканите им документи, установяващи извършването на реални доставки. След проверка в информационната система на НАП е установено, че двама от доставчиците не са включили процесните фактури в справките - декларации по ЗДДС и в дневниците за продажби за съответните периоди. Относно останалите дружества - доставчици, след анализ на дневниците за покупки е установено, че липсват данни за наличие на предходни доставчици или подизпълнители, както и не са декларирани изплатени възнаграждения по чл. 73 ЗДДФЛ. Административен съд - С. град е обсъдил и отговорил на всички поддържани пред него възражения. Приел е, че ревизионния акт е законосъобразен, въпреки обстоятелството, че ревизионният доклад по случая е подписан само от един от органите по приходите, провели ревизионното производство. Доводите, развити в съдебното решение по този въпрос се споделят от настоящата инстанция, тъй като съответстват на постановеното с Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. по тълкувателно дело № 4/2014 г. на Върховния административен съд, а именно, че не е налице нищожност на ревизионен акт, ако в ревизионния доклад, който е неразделна част от него, не е спазено изискването за полагане на подписи от всички органи по приходите, които са го съставили. Относно материалната законосъобразност на процесния ревизионен акт, съдът е възприел изводите на приходната администрация за това, че от представените от страна на ревизираното дружество документи не може да се установят реални доставки на стоки и изпълнение на услуги от дружествата, сочени като доставчици в спорните фактури. Правните изводи, до които е достигнал съдебният състав се споделят от настоящата инстанция, тъй като съответстват на съдържащите се по делото доказателства, както и на приложимия материален закон. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е било да докаже при условията на пълно насрещно доказване, наличието на законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, като в конкретния случай, ревизираното дружество не е съумяло да се справи с тази тежест. В съдебното решение обстойно са обсъдени спорните моменти по отделните доставки на стоки и услуги по доставчици, описани са документите, които са представени към спорните фактури. На първо място, правилен е изводът на съда за това, че наличието на сключени договори между страните по доставката, само предполага, но не доказва реално престиране на резултат по същата. Голяма част от процесните фактури са с предмет доставка на строителни материали, като във фактурите липсва каквато и да е конкретизация на тези материали. Правилно в съдебното решение е акцентирано на липсата на доказателства за завеждане и изписване на материали и стоки от страна на доставчиците, не е установено мястото на предаване на стоките, как са индивидуализирани и отделени от рода по размер, тип, номер или други отличаващи ги характеристики. Не става ясно от къде и как са натоварени, транспортирани и в последствие къде са разтоварени стоките, къде са съхранявани и вложени. От страна на ревизираното дружество е посочено, че стоките са доставяни в магазина му в гр. С., ж. к. Д., но липсват доказателства на този адрес, то да е разполагало със складово помещение, в което да ги съхранява. Относно фактурите, с предмет "СМР", както в хода на ревизионното, така и на съдебното производство не са представени доказателства в какво се изразяват конкретните строителни и ремонтни дейности, кои лица са ги извършили, на кой обект и кога са изпълнени услугите, как са транспортирани строителните материали, вложени в ремонтните дейности, за чия сметка са били, как е формирана цената на СМР и изобщо липсва съответната съпътстваща всяко строителство документация. Не е установено с какъв кадрови и технически ресурс доставчиците са изпълнили поетите от тях ангажименти по изпълнение на договорите за доставка на строителни материали и изпълнение на рекламни и строително-монтажни услуги. Част от спорните фактури са с предмет изработка на рекламни материали, към които са приложени заявки и приемо-предавателни протоколи. С оглед специфичния предмет на тези услуги, правилно съдът е преценил представените документи за недостатъчни да обусловят реалност на тези доставки. Не са представени доказателства за дизайна на рекламните материали, предложен от доставчика, какъв е конкретния проект, приет ли е той от възложителя, кое лице го е приело, не става ясно кои лица от състава на доставчика са участвали в изработването на проекта, както и в изпълнението на самите рекламни материали, кога и къде е станало това, както и с каква техника са изработени материалите. На следващо място е налице и допълнителен аргумент обуславящ материалната законосъобразност на процесния ревизионен акт. Съгласно чл. 71 ЗДДС, едно от условията за да може да се упражни правото на приспадане на данъчен кредит е наличието на данъчен документ, отговорящ на изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС. М. определеното съдържание, което следва да притежава всяка фактура е конкретизиране на количеството и вида на стоката или вида на услугата. В процесните фактури това съдържание липсва, тъй като предметът на доставките е посочен твърде общо. Независимо, че в представените придружаващи фактурите документи, се съдържа известна конкретизация на стоките и услугите, това не може да обуслови признаване на претендираното право на признаване на данъчен кредит. Както правилно е отбелязал съдът, в договорите за доставка на строителни материали и възлагане на СМР липсват съществени елементи относно волята на страните по доставката, като не става ясен механизмът и начинът по който ще се реализира същата. Разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗДДС изисква фактурите, въз основа на които може да се упражни правото на данъчен кредит, да съответстват на изискванията, разписани в чл. 114, ал. 1 ЗДДС. Р. неспазване на тези изисквания, в частност на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС е достатъчно основание, за да не бъде признато на получателя по доставката правото на приспадане. В тази връзка следва да се съобрази приетото в решението на СЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012, а именно, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на получатели на стоки / услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните е представена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Гореописаните факти и изводи потвърждават извода за ненастъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което от своя страна обуславя материалната законосъобразност на ревизионния акт. Воден от горните мотиви, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че оспореното решение е правилно, не страда от посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за присъденото от първоинстнационния съд юрисконсултско възнаграждение. Налице е специална правна уредба по този въпрос, съдържаща се в чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, съгласно която при отхвърляне на жалбата против ревизионния акт, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Съдът се е позовал именно на тази разпоредба, като е изчислил следващото се юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция "ОДОП" гр. С. в зависимост от материалния интерес по делото, на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съобразно материалния интерес по делото и изчислен съгласно чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да е в размер на 3 038 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,