Решение № 9180 от 6.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 921/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, подадена чрез юриск. Йорданов срещу Решение 24089/19.11.2024 г. постановено по адм. д. 101/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт Р-22220422004191-091-001 от 31.03.2023г., издаден от Г. П., в качеството на орган възложил ревизията и С. Д. - ръководител на ревизията, в частта с която е потвърден с Решение 1644/17.11.2023г. на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП-София, като на основание чл. 173, ал.2 от АПК делото е изпратено като преписка на директора на Териториална дирекция на НАП София. В касационната жалба са наведени основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на съда за нищожност на оспорения ревизионен акт. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди издадения ревизионен акт. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Касационната жалба се поддържа в съдебно заседание. Ответникът Евротранс сървис ЕООД, ЕИК 130393286, чрез адв. Найденова оспорва касационната жалба. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение Административен съд София град е обявил нищожността на Ревизионен акт Р-22220422004191-091-001 от 31.03.2023г., издаден от Г. П., в качеството на орган възложил ревизията и С. Д. - ръководител на ревизията, в частта с която е потвърден с Решение 1644/17.11.2023г. на директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП-София, с който по отношение на Евротранс сървис ЕООД са установени задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от м.12.2016г. - до 31.12.2019г.в размер на 108 122,38 лв. и лихва в размер на 56 327,14лв., както и задължения за корпоративен данък за същия период в размер на 70 022,1лв. и лихва за забава в размер 29 008,76лв. За да достигне до този резултат съдът е приел, че ревизията е проведена и ревизионният акт е издаден от некомпетентни органи по приходите при ТД на НАП - Бургас по отношение на юридическо лице със седалище и адрес на управление в гр. София. Съдът е установил, че контролното производство е възложено чрез ЗВР издадена от началник сектор в ТД на НАП Бургас, определена от зам.изпълнителния директор на НАП въз основа на Заповед З-ЦУ-1460/15.08.2022г., за което пък зам.изпълнителният директор на НАП е овластен от изпълнителния директор със Заповед ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021г. на изпълнителния директор на НАП. Конкретно в Заповед ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021г. на изпълнителния директор на НАП е оправомощен Г. Д. заместник изпълнителен директор да определя органите по приходите за които не се прилагат правилата на чл.7 ал.1 и чл.8 ДОПК,при необходимост да нарежда служители от една ТД да преминат в друга ТД за което съответният директор на ТД командирова служителите, да нарежда служителите от една ТД да осъщедствяват правомощия по отношение на други лица за които съгласно чл.8 ДОПК компетентни са органите на друга ТД, включително и части от работното време без промяна мястото на работа. От своя страна и като следствие, зам.изпълнителния директор на НАП със Заповед З-ЦУ-753/05.05.2022г. е определил органи по приходите за които не се прилагат правилата на чл.7 ал.1 и чл.8 ДОПК, сред които и на първо място Г. П., началник сектор Ревизии при ТД на НАП Бургас. А със своя заповед 1460/15.08.2022г. на основание чл.10 ал.9 ЗНАП е определил служителите, посочени в Заповед ЗЦУ-1659 от 05.05.2021г. и З-ЦУ-753 от 05.05.2022г. да осъществяват данъчно-осигурителен контрол по отношение на лицата посочени в приложение към заповедта за която компетентна дирекция съгласно чл.8 ДОПК е ТД на НАП София, като контролните прозводства бъдат възложени от началниците на сектори посочени в заповеди З-ЦУ-3287 от 08.11.2021г. и З-ЦУ-753 от 05.05.2022г. и определени от директора на ТД на НАП София със заповеди РД-01-787/08.11.2021г. и РД-01-245 от 05.05.2022г.,издадени на основание чл.112 ал.2 т.1 ДОПК. Посочил е, че разпоредбата на чл. 112 ал.2 т.2 от ДОПК не допуска възможност за преовластяване и законът не допуска изпълнителния директор на НАП да упълномощава заместника си с правомощието да определя лица, които да възлагат ревизия за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Съдът е приел още, че законът не допуска и възможността заместник изпълнителният директор да прехвърля компетентност с каквато не разполага, а само му е прехвърлена по силата на делегация. Според административния съд, заповедта на заместник - изпълнителният директор на НАП обективира делегация на правомощия, каквато закона /чл.122 ал.2 т.2 ДОПК/ не допуска, като успоредно с това делегацията е по отношение на лица, нямащи необходимото качество /осъществена е въз основа на несъществуваща законова фикция/. Посочената заповед съдържа невъзникнало условие/валидно определени от директора на ТД на НП София/, което не позволява и същата да се счита за валиден оправомощаващ акт и не може да породи компетентност нито в хипотезата на ал.8, нито в хипотезата на ал.9 от ЗНАП. Всички посочени заповеди, според съда, прочетени, както самостоятелно, така и в съвкупност, налагат извода, че процесният РА е постановен при липса на компетентност на органа, възложил ревизията, респ. действията извършени в рамките на ревизионното производство са осъществени при липса на процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, поради което РА е нищожен и като такъв подлежи на отмяна. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Въпросът относно валидността на ревизионния акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция, е разрешен с Решение 3/26.06.2025г., постановено по тълкувателно дело 2/2024г. на Върховния административен съд - Общо събрание на Първа и Втора колегия. С решението по това тълкувателно дело, мнозинството от съдиите от общото събрание на колегиите на ВАС е намерило за правилна съдебната практика, изразена в цитираните в касационната жалба решения на ВАС, съгласно която в случай като процесния ревизионният акт е действителен административен акт. Според мотивите на тълкувателното решение, при действието на чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността по място, обвързана с принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В чл. 10, ал. 9 от устройствения ЗНАП е създадено правомощие за изпълнителния директор или за оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. А що се отнася до преценката за необходимостта служителите на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата на чл. 8 ДОПК, според мотивите на ТР, тя е за субекта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и не поражда преки правни последици извън съдържанието на правоотношението между служителя и органа по назначаването и с арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК не подлежи на съдебен контрол за законност, включително инцидентен. Крайният извод е, че заключителният акт в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, който е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден. Предвид изложеното и с оглед задължителността на постановеното тълкувателно решение по тълкувателно дело 2/2024 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, обжалваното решение на АССГ се явява неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да разгледа делото по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение