Решение № 5269 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8236/2013 г.

Решение № 5269 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8236/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Милуш Милушев в качеството му на управител на "Капитал Строй" ООД, срещу решение № 1961 от 25.03.2013 г. по адм. дело № 2868 по описа за 2012 г. на административния съд София-град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2001107707 от 27.09.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 2405 от 29.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 9 903,81 лв., както и начислени лихви за забава в размер на 1 065,57 лв. по фактури, издадени от "Враня 93" ЕООД, "Дона Консулт" ЕООД, "Про Макс Трейд" ЕООД, "Строй Ком Проект" ЕООД и "Флорекстрейд" ЕООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София оспорва същата като неоснователна в съдебно заседание чрез процесуалния представител юрисконсулт Елена Манчева. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд София-град е бил сезиран с жалба от "Капитал Строй" ООД срещу ревизионен акт № 2001107707 от 27.09.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 2405 от 29.12.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. Ревизионният акт е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди от 28.04.2009 г. до 28.02.2011 г. по прилагането на ЗДДС. С него в обжалваната му част на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит по доставки от "Враня 93" ЕООД, "Дона Консулт" ЕООД, "Про Макс Трейд" ЕООД, "Строй Ком Проект" ЕООД и "Флорекстрейд" ЕООД, като основанието за отказа е чл. 70, ал. 5, във връзка чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, съдът е обсъдил събраните в хода на ревизията доказателства и е стигнал до извода, че законосъобразно органът по приходите е отказал правото на данъчен кредит по процесните доставки. Съдът е приел, че спорът между страните е относно наличието на реално осъществени от доставчиците спрямо жалбоподателя доставки на процесните стоки и услуга. В мотивите си съдът е подложил на подробен анализ представените в хода на административното и съдебно производство доказателства, който е довел до извода за издаване на процесните фактури, без да е налице доказано реално осъществяване на облагаеми доставки на стоки и на услуга по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС. В решението подробно са обсъдени представените доказателства за всеки един от доставчиците, като е приел, че освен фактурите, липсват документи относно действителното извършване на услугите на получателя. Въз основа на направените констатации и анализа на относимите разпоредби на ЗДДС, съдът е обосновал крайния извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е обсъдил възраженията на ревизираното лице, които се повтарят и в касационната жалба и се отнасят най-вече за законосъобразността на ревизионния акт, и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. Изводите на административния съд се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Съдът правилно е отграничил основния спорен момент, а именно дали са налице доказателства за реалното осъществяване на доставките, за които са издадени процесните фактури. В мотивите на решението съдът изключително точно и ясно е посочил, че жалбоподателят е носил тежестта да докаже фактите, от които черпи благоприятни за него правни последици, а именно наличие на реално осъществени доставки. Съдът е изложил подробно и конкретно по повод на всяка от доставките какви доказателства са представени. Предвид предмета на доставките, а именно различни видове услуги, липсата на доказателства за реалното им осъществяване, правилно е възприета от съда като сочеща към липсата на реалност на самите услуги. И в хода на съдебното производство от страна на касатора не са ангажирани доказателства, в това число и чрез назначаване на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, които да установят наличие на доставки, най-вече по фактурите с предмет строително-монтажни работи. Противно на изложеното от касатора, по делото не е доказано наличието на завършени ремонти в посочените обекти. Липсата на доказателства за наличие на работници и техническа обезпеченост при доставчиците, също косвено сочат, че процесните доставки не са реално осъществени. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е посочил на коя законова разпоредба се основава отказът за признаване правото на данъчен кредит. Първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, съгласно която за да възникне право на приспадане на данъчен кредит е необходимо да е осъществена доставка. Съобразно чл. 2, т. 1 от ЗДДС в обхвата на закона са всички облагаеми доставки на стоки и услуги, и наличието на осъществена доставка е първият факт, който следва да бъде доказан от получателя по фактурата, за да установи основателно начисляване на данъка и възникнало право на приспадане на данъчен кредит по нея. В този смисъл е трайната практика на СЕО и СЕС предвид решението по дело С-152/02, в който СЕО приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит на получателя, следва да е доказано осъществяване на фактурираната доставка и наличие на фактура за нея. В същия смисъл е и решението по дело С-642/11 на СЕС. При оспорена реалност на доставките на услуги по процесните фактури, доказателствената тежест е за ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки, в случая - и видът на услугите, който не е определен по всяка от издадените фактури. По изложените съображения, съдът правилно е приел жалбата за неоснователна и я отхвърлил, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, а на ответната страна са присъдени такива в първоинстанционното производство, което е в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение