Решение № 6666 от 21.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Монтана, чрез пълномощника си адв. Аврамова, против решение 526 от 29.12.2022 г., постановено по адм. дело 430/2022 г. по описа на Административен съд - Монтана. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради несъответствие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че незаконосъобразно съдът приема сграда с идентификатор 48489.200.319.2 по КККР на гр. Монтана за допустим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, за който може да се издаде удостоверение за търпимост. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения отказ. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът П. Петрова, чрез процесуалния си представител адв. Босев, в писмен отговор и бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Монтана по жалба на П. Петрова отменя писмо 94-П-607/27.09.2022 г. на главния архитект на община Монтана, обективиращо отказ за издаване на удостоверение за търпимост за строеж вилна сграда с идентификатор 48489.200.319.2 по кадастралната карта на гр. Монтана и изпраща делото като преписка на административиня орган за ново произнасяне по заявлението с вх. 94-П-607/18.08.2022 г. в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, при съобразяване с дадените в мотивите му указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Излага съображения, че съгласно чл. 108, ал. 7 (редакция, ДВ бр. 24/1975 г.) от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ, отм.), изпълнената през 1975 г. сграда със застроена площ от 32 кв. м. не е допустима по правилата и нормите по време на нейното изграждане, тъй като надхвърля като квадратура визираните в разпоредбата размери от 20 кв. м. Приема, че строежът е реализиран в имот, който се намира в устройствена зона Ов - вилна зона, м. "Парта" съгласно общия устройствен план на община Монтана и за него не важат разпоредбите на чл. 1 и чл. 2 от Наредба 19/2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна в предназначението. Сочи, че сградата попада в територия, предоставена за земеделско ползване по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, по смисъла на която норма земеделската земя придобива статут на урегулиран поземлен имот с плана на новообразуваните имоти по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ. Според съда за урегулиран поземлен имот правилата на ЗУТ допускат съществуване на сгради с квадратура, височина и местоположение като процесната постройка. При тези данни приема, че за имоти по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ действа специален ред - § 4а, ал. 2 за уреждане на търпимостта на извършените в тях строежи, допускайки изграждането на обекти в отклонение с предвижданията по Наредба 5 от 1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.). Позовава се на Тълкувателно решение 2 от 13.09.2011 г. по тълк. дело 2/2011 г. на ВКС, според което е достатъчно сградата по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ да съответства на характеристиките, залегнали в разпоредбата на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, независимо дали отговаря на правилата и нормативите към момента на построяването й. Обосновава извод за търпимост на строежа съгласно ЗУТ и изпълнение на предпоставките на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, поради което отменя оспорения отказ и връща преписката на административния орган за издаване на исканото удостоверение за търпимост. Решението валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. По делото не се спори, че в случая е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който липсват строителни книжа. Искането до административния орган е за издаване на удостоверение за търпимост на вилна сграда, построена през 1975 г., в земеделска земя с начин на трайно ползване нива съгласно одобрената кадастрална карта. Установено е, че имотът, в който е извършено строителството, попада във вилна зона (Ов) по общия устройствен план на община Монтана от 2017 г. Правилно от административния орган и от съда е прието, че предвид декларираното от заявителката време на изграждане на строежа е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Преценката за допустимостта на сградата в тази хипотеза, освен периода на изпълнение до 07.04.1987 г., е обусловена от съответствието й с предвижданията на действащите подробни градоустройствени планове, както и с правилата и нормативите, действали по време на извършването й или съгласно ЗУТ. Във връзка с така определените относими към спора факти и обстоятелства съдът не изпълнява задължението си да установи същите по отношение на вилната сграда, предмет на заявлението до административния орган. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК не излага собствени съображения относно направените от вещото лице изводи по отношение търпимостта на строежа, а кредитира безкритично и изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза. В него липсват констатации относно местоположението и параметрите на сградата, като същите се посочват за първи път от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, проведено на 19.12.2022 г. Недопустимо е експертизата да се допълва по такъв начин, като се разглеждат и обсъждат непоставени и неизследвани в изготвеното заключение въпроси. Липсва изготвена скица или ситуация с означени площ, етажност, височина и отстояния на сградата спрямо границите на имота, която да позволи проверка на сочените от вещото лице параметри на строителството, както и дали същите касаят процесната сграда. Следва да се има предвид, че въпросът за търпимостта на даден строеж е с правен характер и по него следва да бъде даден отговор от съда, а не от вещото лице. Освен това, изложените в приетото по делото заключение констатации като съдържание, възприети и от съда, не могат да бъдат отнесени към процесния строеж, тъй като изцяло приповтарят направени изводи в мотивите на решение 14416 от 23.11.2018 г. по адм. дело 6007/2018 г. на Върховния административен съд по друг казус, касаещ други приети за установени факти за строеж, изпълнен в различен времеви период (1986-1988 г.), съответно при действието на различни строителни правила и нормативи. Сочената от съда разпоредба на чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ (отм.) e приета с ДВ, бр. 24 от 25.03.1975 г. Не е изследван статутът на имота, в който е извършено строителството и в обжалваното решение липсват мотиви за допустимостта на сградата по действалите строителни правила и норми за цялата 1975 г., доколкото не е посочен конкретен период на изпълнението му в рамките на декларираната година. Цитираната от вещото лице и от съда Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 02.09.1977 г.) не намира приложение за построени преди влизането й в сила строежи. Не е съобразено, че до приемането на тази наредба действат Строителни правила и норми за изграждане на населените места, отменени с § 7 от ПЗР на подзаконовия нормативен акт. В обжалваното решение напълно безкритично и без извършване на собствена проверка е прието, че сградата попада в територия, предоставена за земеделско ползване по § 4 ПР ЗСПЗЗ, за която е налице план на новообразуваните имоти. Констатациите на вещото лице не почиват на никакви конкретни данни - липсва приложен графичен материал, както и посочване с какъв акт и кога е одобрен такъв план, поради което тези обстоятелства неправилно са приети от съда за безспорно установени. Писмени доказателства в тази насока по делото не са събрани, нито са дадени указания на страната, заявила издаване на удостоверението за търпимост, че нейна е тежестта за доказването им при постановен отказ съгласно чл. 170, ал. 2 във вр. с чл. 171, ал. 5 АПК. Съдът е следвало да назначи повторна или тройна експертиза при изричното оспорване на приетото заключение от страна на процесуалния представител на административния орган. Неправилен е и изводът за търпимост на строежа, основан на Тълкувателно решение 2 от 13.09.2011 г. по тълк. дело 2/2011 г. на ВКС, даващо отговор на въпрос относно изискванията, на които следва да отговаря сградата, построена в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, за да се приеме, че в полза на ползвателите е възникнало правото да придобият собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. В случая по делото не е установено по несъмнен начин, че процесната сграда е разположена в терен с предоставено право на ползване по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Отделно от това няма данни и твърдения за проведена процедура по §4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ и за придобиване от заявителката на право на собственост върху земята след изплащането й на собствениците по предвидения ред, както и данни за придобиване от собствениците на земята на собствеността върху сградата чрез заплащането й на ползвателя, построил строежа. Цитираното ТР е неотносимо към преценката относно търпимостта на процесната вилна сграда съгласно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, дори и да попада в територия за земеделско ползване, доколкото разпоредбата изисква строежът да е допустим именно съобразно действащите правила и нормативи към момента на изграждането му или съгласно ЗУТ. Като не събира доказателства и не изследва относими за спора факти и обстоятелства, съдът постановява решението си при съществено процесуално нарушение. Изводите за незаконосъобразност на оспорения отказ са формални и почиват изцяло на заключението на вещото лице и на съдебна практика по различни случаи, без да са основани с конкретни фактически установявания и със самостоятелни мотиви за приложимост на разпоредбите, действали към момента на изграждане на строежа или по ЗУТ. Липсват съображения и по всички доводи на касатора, направени в хода на съдебното производство. По този начин съдът на практика не излага мотиви по основния спорен въпрос по делото, а именно относно изпълнението на предпоставките, визирани в § 16, ал. 1 ПР ЗУТ за издаване на исканото удостоверение за търпимост. Това препятства настоящата инстанция да осъществи касационен контрол за материалната законосъобразност на съдебния акт. С оглед изложеното обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид изхода на делото по претенциите на страните за разноски за тази инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,