Решение № 5460 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8098/2010 г.

Решение № 5460 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8098/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Андрей Преславов Хаджов срещу решение № 197 от 23.02.2010 г., постановено от Административен съд Бургас по адм. д. № 764/2009 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде уважено оспорването му. Ответникът - кмета на Община Созопол, не взема становище по жалбата. Ответникът - Амалия Преслав Хаджова, не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Евдокия Янева Ботушева, излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № Z - 705 от 15.05.2009 г., с която кмета на Община Созопол е разпоредил на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ да се изземе от Андрей Преславов Хаджов земеделски имот: ПИ с идентификатор 67800.8.48 по влязла в сила кадастрална карта на землището на гр. Созопол, идентичен с имот № 008048 по плана на възстановената собственост върху земеделски земи в м. "Буджака", землище на гр. Созопол. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в предписаната писмена форма, от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон. Съдът е приел, че за издаване на оспорената заповед, с която е разпоредено изземване на земеделска земя, са били налице всички предвидени в чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ материално-правни предпоставки. Лицето, в чиято полза е издадена заповедта, се легитимира като собственик с влязло в сила решение на съответната ПК, сега ОСЗ, с което е възстановено правото на собственост по реда на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с приложена към решението скица, която индивидуализира имота. Имота се полза от трети лица, които не са установили правно основание, на което да владеят този имот. Съдът е приел, че спора във връзка с възможността на ползвателите да придобият собственост по отношение на този имот е приключил с влязло в сила съдебно решение. С приключване на този спор за жалбоподателите е преклудирана възможността да противопоставят правно основание, на което владеят имота. В тази връзка, съдът е преценил като неоснователен довода на жалбоподателите, че е налице спор за собственост, който е пречка за издаване на заповед за административно изземване на имота. По тези доводи съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят наличие на релевираните касационни отменителни основания. Производството пред административния съд е по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 1 от тази разпоредба, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. От граматическото и логическо тълкуване на текста следва извода, че искането за започване на предвидената бърза процедура за защита на правото на собственост принадлежи както на бившите собственици или техните наследници, на които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, така и на приобретателите и на ползвателите на правно основание след допълнението на текста в ДВ, бр. 13/9.02.2007 г., каквито са арендаторите и наемателите на имоти със съответните арендни или наемни договори. В конкретния случай искането е направено от легитимирано лице - собственик с възстановено право на собственост. В този ред следва да се отбележи, че настоящият състав не приема за основателни доводите за неприключила процедура по възстановяване на правото на собственост, поради неиздаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В кориците на делото се намира писмо от Община Созопол, в което изрично е посочено, че процесния имот не е включен в плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед на областния управител по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След като имота не е предмет на тази регулация, за възстановяването му не се издава заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава само за новообразувани имоти, които се отреждат за бившите собственици, а в случая тази хипотеза е неприложима, тъй като устройството на този имот не е по предвиждания на план на новообразувание имоти. Възстановяването на имота е приключило с решение на съответната общинска служба по земеделие, постановено в хипотезата на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В случая такова решение е приложено. С решение № 944 от 21.05.2003 г. ОСЗГ, сега ОСЗ, Созопол е възстановила правото на собственост за наследници на Яни Георгиев Хрисопулос в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот, съставляващ лозе от 2,974 дка в м. Буджака. Към решението е приложена заверена скица на имота, която представлява неразделна част от решението. С това решение е приключила реституционната процедура за наследници на Яни Георгиев Хрисопулос и те са легитимирани като възстановени собственици на земеделската земя респ. като лица, в чиято полза може да бъде издадена заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Налице е и втората положителна материално-правна предпоставка за издаване на заповед за изземване на земеделската земя - бившите ползватели не могат да установят правно основание, на което владеят имота. С приключване на правните спорове относно възможността правото им на ползване да бъде трансформирано в право на собственост, правното основание на което са ползвали имота е отпаднало, тъй като с разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ изрично е регламентирано, че с приемането на този закон се прекратява правото на ползване по отношение на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Бившите ползватели са имали правна възможност по предвидения привилегирован ред на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобият собственост, но това не е било сторено от тях и този въпрос е разрешен с влезли в сила съдебни решения. Производството по отмяна е извънреден способ, който не може да мотивира съдът да приеме, че е налице неприключил спор за материално право. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че при издаване на заповедта е липсвала скица, която да индивидуализира имота. В административната преписка е приложена скица на имота, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - Бургас, издадена по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-60 от 04.10.2007 г. на изпълнителни директор на АГКК. С тази скица възстановения имот е идентифициран с граници, в които се нанася имота, който без правно основание, ползват от жалбоподателите, оспорили заповедта за изземване. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение