Решение № 13393 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1955/2019 г.

Решение № 13393 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1955/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диагностично – консултативен център I - Пловдив" ЕООД, с ЕИК 000463240, гр. Пловдив, чрез процесуален представител - адв. Д. Пампова, срещу Решение № 2546/3.12.2018 г., постановено по адм. дело № 1552/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта му, в която съдът е отхвърлил жалбата на лечебното заведение против заповед за налагане на санкции № 160651 – 557/20.04.2018 г., издадена от директора на РЗОК – Пловдив за нарушения по: тема I, точки 1, 2. 1, 2. 2, 3. 1, 3. 2, тема II точки 1, 2. 2, 3. 1, 3. 2, 4, 5 и тема III, точка 1. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят моли съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваните от него части, както и да отмени в тези части оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив чрез упълномощен процесуален представител – юрисконсулт С. Гладийска оспорва подадената касационна жалба, счита същата за неоснователна и моли съдът да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваните части. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив е заповед за налагане на санкции № 160651–557/20.04.2018 г., издадена от директора на РЗОК – Пловдив на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и на чл. 411, ал. 1 от НРД МД 2017. С нея на лечебното заведение за изтъкнатите в заповедта нарушения на нормите на ЗЗО и НРД МД 2017 са наложени санкции, представляващи финансови неустойки по чл. 403, ал. 1, чл. 405, ал. 1 и чл. 406, ал. 1 от НРД 2017. Административният съд е анализирал относимите за спора обстоятелства, като е изложил съображения относно законосъобразността на издадената от директора на РЗОК Пловдив заповед за налагане на санкции. Изводите за осъществен фактически състав на посочените в обжалваните части нарушения на НРД МД 2017 и ЗЗО са съответни на материалния закон. Съдът приема за установено, че заповедта е издадена след проверка по заповед № РД–13–557/19.02.2018 г. на "ДКЦ Пловдив" ЕООД, във връзка с изпълнение на договор № 160651/17.05.2017 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. В контролното производство по чл. 72, ал. 2 ЗЗО компетентните органи са констатирали, по тема I "Водене на първична медицинска документация", т. 1, че в амбулаторен лист № 3/03.01.2018 г. на ЗОЛ А. Маргаритов е записано, че е издаден протокол за предписване на медикаменти, екземпляр, от който не се съхранява в лечебното заведение. По този начин лечебното заведение е нарушило чл. 221 от НРД МД 2017 и чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО. По т. 2 (2. 1 и 2. 2 ) е прието, че в "Карта за профилактика на бременността" на две здравноосигурени лица липсват нанесени данни и резултати от амбулаторни листи, за извършените профилактични прегледи и изследвания, което проверяващите са намерили за нарушение на чл. 33, т. 2 от НРД МД 2017 във връзка с чл. 10, ал. 4 към Наредба № 8/2016 г. на M3 и чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО. По т. 3 (3. 1 и 3. 2) контролните органи установяват, че при извършени първични консултативни прегледи на две лица в издадените амбулаторни листи непълно са отразени обективния статус и състояние на пациентите, което е прието за нарушение на чл. 221 от НРД МД 2017 и чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО. В частта по тема II "Проверка по изпълнение на условията и реда за осъществяване на договорен обем медицински дейности по пакети, съгласно Наредба № 2/2016 г., Наредба № 8/2016 г. за провеждане на профилактичните прегледи и диспансеризацията и Приложения № 11, 14 и 15 към НРД 2017 за МД е отчетено по т. 1, че за ЗОЛ Р. Антонова подлежаща на диспансеризация, съгласно Наредба № 8/2016 г. и Приложение № 14 към НРД МД 2017 за МД, при липса на деклариран отказ от страна на ЗОЛ, същата не е взета на диспансерно наблюдение. Твърди се нарушение на чл. 30, т. 2 във връзка с чл. 159, ал. 7 към НРД МД 2017 и чл. 55, ал. 2, т. 3 ЗЗО. По т. 2 и т. 3 са констатирани нарушения в осъществяваните от касатора медицински дейности, изразяващи се в това, че за посочените в заповедта здравноосигурени лица, при липса на медицинска обосновка са издадени бл. МЗ / НЗОК за консултация със специалист в конкретната здравна област. По този начин лечебното заведение не е спазило чл. 156, ал. 1, т. 1 от НРД 2017 за МД и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО. По т. 4 съдът е намерил за установено, че като не е предложена диспансеризация или липсва деклариран отказ от страна на ЗОЛ в амб. лист № 880 на дата 30.11.2017 г. лечебното заведение съответно не е изпълнило и изискванията на чл. 30, т. 2 и чл. 159, ал. 1 от НРД МД 2017 и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО. По т. 5 лечебното заведение е нарушило чл. 201, ал. 6 от НРД 2017 за МД, защото медицинската дейност, която е извършило спрямо конкретно ЗОЛ е отчетена преди приключването на физиотерапевтичния курс. По тема III "Предписване на лекарствени продукти за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, административният съд намира, че е налице нарушение по чл. 30, т. 2 във връзка с чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от НРД МД 2017, съответно чл. 55, ал. 2 и ал. 3 ЗЗО. Решението на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са касационните доводи, че съдът необосновано е приел, че лечебното заведение е извършило посочените в заповедта нарушения, свързани с всеки амбулаторен случай на пациентите на "ДКЦ – I - Пловдив" ЕООД. За да формира извод за законосъобразност на акта и за липса на основанията по чл. 146 АПК първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в своята съвкупност ангажираните в хода на съдебното производство доказателства и е анализирал наличието на основанията по ЗЗО и НРД МД за 2017 г., при които на лечебното заведение се налагат съответните финансови санкции. В този смисъл обосновани са изводите на съда, че жалбоподателят, който е изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ, е извършил нарушения свързани с водене на първична медицинска документация, на условията и реда за осъществяване на договорен обем медицински дейности по съответните клинични пътеки, упоменати в договора. Констатираните нарушения по тема I, точки 1, 2. 1, 2. 2, 3. 1, 3. 2, тема II, точки 1, 2. 2, 3. 1, 3, 2, 4, 5 и тема III, точка 1 се отнасят за определен брой заболявания, подробно индивидуализирани в протокола и в оспорената заповед за налагане на санкции. При осъществения административен контрол на дейността на лечебното заведение органът е изложил съответните аргументи за наличие на материалните предпоставки за налагане на санкции на болницата. Фактическите установявания описани в процесната заповед правилно са подведени под релевантните правни норми. Възражението на касационния жалбоподател, че констатираните в заповедта нарушения представляват "маловажен случай" се приема за неоснователно. Първоинстанционният съд е съобразил съответните материалноправни норми на НРД МД 2017 и ЗЗО, и след като се е позовал на приложението на § 1, т. 4. 2. от НРД МД 2017 е достигнал до верен извод за изчерпателност на маловажните случаи при тяхното изброяване. При преценката за законосъобразност на издадената заповед съдът не може да тълкува разширително нормата на § 1, т. 4. 2. от НРД МД 2017, поради което няма основание да се приеме, че посочените в обстоятелствената част на заповедта нарушения по тема I, точки 1, 2. 1, 2. 2, 3. 1, 3. 2, тема II, точки 1, 2. 2, 3. 1, 3, 2, 4, 5 и тема III, точка 1, са маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4. 2. от НРД МД за 2017. Ето защо наложените със заповедта, в оспорената й част, санкции - финансова неустойка за извършените нарушения са определени правилно в предвидения в НРД МД 2017 минимален размер, като са съобразени с тежестта на констатираните нарушения. По така изложените мотиви настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, приема, че като е решил спора в посочения по - горе смисъл и в обжалваните части с решението е отхвърлил жалбата против заповедта за налагане на санкции, Административен съд Пловдив е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора основателно е своевременно стореното искане на ответника, за присъждане разноски за касационната инстанция. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 (сто) лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение