Решение № 15576 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5550/2017 г.

Решение № 15576 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5550/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ш. срещу решение № 24/22.03.2017 г., постановено по адм. дело № 11/2017 г. по описа на Административен съд - Ш. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът - Д. Х. С. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Заповед № ЗСП/Д-Н/2174 от 01.11.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ш., с която на Д. Х. С. е отказано отпускането на еднократна помощ за лечение в чужбина по реда на чл. 17, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП). При преценка на съвкупния доказателствен материал, решаващият съд приема за установено от приложеното удостоверение за раждане № 319493 от 26.10.1999 г., че Д. Х. С. е майка на непълнолетното дете Х. Р. Д., което поради заболяване - "сарком на Юинг на дясна илиачна кост", съгласно експертно решение на ТЕЛК № 2645/04.11.2005 г. има определени 100 % трайно намалена работоспособност с определена необходимост от чужда помощ. Детето е лекувано в клиника във Франция и периодично провежда контролни прегледи в Институт "Г. Р." в Париж. С Решение № 888/17.08.2016 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца" е решено да бъде подпомогнато организационно и финансово лечението на Х. Р. Д. за осъществяването на контролен преглед на 22.09.2016 г. в Институт "Г. Р." - гр. П., както и осигуряване на преводач, транспорт на детето и на един негов придружител в двете посоки и престой на детето и на придружителя му в Париж за целите на лечението. След завръщане в България, на 06.10.2016 г., на основание чл. 17 от ППЗСП, Д. С. е подала молба-декларация с вх. № ЗСП/Д-Н/2174 от 06.10.2016 г. в Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ш. за отпускане на еднократна помощ за покриване на разходите за дневни на лекуваното дете и на придружителя му. Към молбата си приложила Решение № 888/17.08.2016г на "Фонд за лечение на деца", самолетни билети, епикризи и протоколи от проведени консултации. Исканата помощ е отказана със Заповед № ЗСП/Д-Н/2174 от 01.11.2016 г. на Директора на ДСП - Ш., като административният орган е приел, че към молбата-декларация не са приложени разходооправдателни документи за извършени разходи за нощувки на правоимащото лице и придружителя му във връзка с прилагане на Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина, изискуеми съгласно чл. 17, ал. 3, т. 2 от ППЗСП. Заповедта е била обжалвана от Д. С. пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Ш., който с решение № 30-76319#1 от 11.01.2017 г. е отхвърлил жалбата на С., приемайки за законосъобразен решаващият извод на директора на ДСП - Ш., мотивирал го да постанови процесната заповед. Обосновавайки извод за неправилно приложение на материалния закон, решаващият съд отменя, по жалба на Д. Х. С., Заповед № ЗСП/Д-Н/2174 от 01.11.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ш., с която й е отказано отпускането на еднократна помощ за лечение в чужбина по реда на чл. 17, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП), като изпраща преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ш. за ново произнасяне по молба-декларация с вх. № ЗСП/Д-Н/2174 от 06.10.2016 г. за отпускане на еднократна помощ за покриване на разходите за дневни на лекуваното дете и на придружителя му, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени със съдебното решение. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти, които не се оспорват от страните и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение без необходимост да ги преповтаря. Първоинстанционният съд правилно приема, че в конкретния случай е спазена разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ППЗСП, като правоимащото лице е подало молба - декларация за отпускане на еднократна помощ в 14 - дневния срок от завръщането си в страната, визиран в правилника, като е претендирало изплащане на дневните разходи. От приложените самолетни билети се установява, че жалбоподателката се е завърнала в България на 23.09.2016 г., а молбата-декларация е депозирана на 06.10.2016 г. От съдържанието на приобщената по делото молба е видно, че към нея са били приложени съответното решение № 888 от 17.08.2016 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца", самолетните билети, документи за контролни срещи и епикризи. С писмо изх. № 2705-62-00-2328 от 17.10.2016 г. директорът на ДСП - гр. Ш. е изискал заверени копия на цитираните документи, като в получения отговор с вх. № 2705-62-00-2637/27.10.2016 г. по описа на ДСП - Ш., директорът на Център "Фонд за лечение на деца" отразил, че на детето и неговия придружител - майка -Д. Х. С. не са изплащани средства за дневни разноски. В чл. 17, ал. 4 ППЗСП е посочено, че размерът на помощта по ал. 1 се определя въз основа на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. В чл. 15, ал. 1 от наредбата се сочи, че за покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно Приложение № 2. С. П. № 2 за Франция се полагат по 35 евро - дневни пари на всяко едно лице. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд законосъобразно извежда, че в случая са налице материалноправните предпоставки на чл. 17, ал. 1 от ППЗСП за отпускане на исканата еднократна помощ. Обоснован е извода, съобразно който административният орган неправилно се е мотивирал с обстоятелството, че към молбата не са били представени разходооправдателни документи за осъществени разходи за нощувки, доколкото в случая изначално липсва претенция за тяхното възстановяване, а жалбоподателката изрично е заявила, че желае изплащане на следващите й се съобразно правилата на наредбата суми за дневни пари, изискване за отчитане на които посредством оправдателни документи не е въведено и те се дължат на основание на съответните разпоредби от ППЗСП в размера, определен в Приложение № 2 към наредбата, а именно по 35 евро - дневни пари на всяко едно лице. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,