Решение № 13449 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7490/2011 г.

Решение № 13449 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7490/2011 г., II о., докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Ангел Ангелов срещу решение № 194 от 13.04.2011 г. по адм. д. № 44/2011 г. на Хасковски административен съд, като се иска отмяна на същото с присъждане на разноските по делото. Ответникът по жалбата не взема становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Хасковският административен съд е отхвърлил жалбата на Ангел Ангелов против заповед № ДК-02-ЮЦР-71/25.11.2010 г. на началника на РДНСК - Южен централен район. За да постанови решението си съдът е приел, че изграденият от жалбоподателя строеж е незаконен при липса на предпоставки за узаконяване на извършеното строителство, следва да се приеме, че строежът подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, поради което издадената заповед се явява законосъобразна, като издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Крайният извод на съда е, че жалбата е неоснователна, поради което следва да се отхвърли. Решението е правилно. Безспорно е установено по делото, че касаторът е изградил едноетажна монолитна сграда, със стени от тухли итонг с РЗП 34,5 кв. м. и тераса с площ 12 кв. м. в имот, представляващ държавен горски фонд край язовир "Ивайловград". За извършеното строителство не са издадени строителни книжа. Липсата на строителни книжа сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорваната, която да предизвика правната последица премахване. С оглед собствеността на земята, същият не попада в нито една от хипотезите на § 16 ПЗРЗУТ и подлежи на събаряне, като е приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение е материалнозаконосъобразно и следва да остане в сила. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят отмяната му. В този аспект неоснователно е възражението в касационната жалба, че не е доказана идентичността на описания в разпоредителната част на обжалваната заповед строеж и реализирания на място, тъй като идентичността е видна от заключението на вещото лице. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение