Решение № 9764 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14066/2017 г.

Решение № 9764 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14066/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Русе, срещу решение № 37 от 08.11.2017 г., постановено по адм. дело № 294/2017 г. по описа на Административен съд – Русе, с което Областна дирекция (ОД) на МВР Русе е осъдена да заплати на Д. Гергов обезщетение в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар по АНД № 1452/2016 г. по описа на Районен съд (РС) - Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 11.08.2017 г. до окончателното ? заплащане, както и разноски по делото в размер на 310 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение и се иска неговата отмяна. Наведени са доводи за неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът – Д. Гергов, чрез своя процесуален представител - адв. В. Велев, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие от 04.12.2017 г. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с иск от Д. Гергов за осъждането на ОД на МВР Русе да му заплати сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по АНД № 1452/2016 г. по описа на Районен съд - Русе във връзка със съдебното обжалване на Наказателно постановление № 16-1085-000611/30.05.2016 г., издадено от Началник група към сектор ПП към ОД на МВР, с което на Д. Гергов е било наложено наказание – глоба за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) в размер на 200 лева. Поискана е законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението, както и присъждане на направените по делото разноски. Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, с решение № 37 от 08.11.2017 г. е уважил предявения иск, осъждайки ОД на МВР Русе да заплати на Д. Гергов обезщетение в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – платен адвокатски хонорар АНД № 1452/2016 г. по описа на РС - Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 11.08.2017 г. до окончателното ? заплащане, както и разноски по делото в размер на 310 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че с решение № 663 от 15.11.2016 г. по АНД № 1452/2016 г. по описа на РС - Русе, по жалба на Д. Гергов е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 16-1085-000611/30.05.2016 г., издадено от Началник група към сектор ПП към ОД на МВР. В производството по обжалване на постановлението, по което е образувано АНД № 1452/2016 г. на РС - Русе, ищецът е бил представляван от процесуалния представител - адв. В. Велев, видно от протоколи от проведени съдебни заседания (л. 19 - 20 и л. 24 - 26 от АНД № 1452/2016 г. на РС - Русе, като съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 11.07.2016 г. (л. 18 от АНД № 1452/2016 г.) е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300 лева за производството пред районния съд. При така установеното, съдът е приел от правна страна, че искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това, а именно: налице е незаконосъобразен акт – отменено по съответния Наказателно постановление № 16-1085-000611/30.05.2016 г., издадено от Началник група към сектор ПП към ОД на МВР; настъпването на вреда - за защитата си срещу така издаденото наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат пред РС - Русе, за което е заплатило съответното възнаграждение от 300 лева; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото ангажирането на адвокатската защита е във връзка с установяване незаконосъобразността на наказателното постановление. При формиране на изводите си, съдът се е съобразил и с тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., по т. д. № 2/14 г. на ВКС и ВАС, тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/16 г. на ВАС. В заключение съдът е приел за установени и доказани и трите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което е преценил исковата претенция като основателна. При наличието на тези факти и позовавайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, съдът е приел, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева е доказана и по размер, като е приел, че претенцията за законна лихва следва да се присъди от датата, от която е поискана, а именно от 11.08.2017 г. - датата на предявяване на иска, до нейното окончателно изплащане. Предвид изхода от спора, съдът е приел, че на ищеца следва да се присъдят разноските, направени по делото, които е приел, че са в общ размер на 310 лева. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства, както и възраженията и доводите на страните, в резултат на което обосновано е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. При отсъствието на някой от елементите на посочения фактически състав отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде реализирана. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящата съдебна инстанция счита за неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че при липса на отбелязване на номера, вида и годината на делото в сключения между Д. Гергов и адв. В. Велев договор за правна защита и съдействие, не се доказва, че разноските за правна защита са разходи за конкретно производство и са направени по повод и в рамките на съдебния процес по делото пред РС – Русе. В кориците на АНД № 1452/2016 г. по описа на Районен съд – Русе се съдържа в оригинал на л. 18 договор за правна защита и съдействие на Адвокатска колегия - Русе, ведно с пълномощно за процесуално представителство, по силата на което съдът е допуснал до участие адв. Велев като процесуален представител на жалбоподателя. Настоящата съдебна инстанция не може да осъществява контрол върху процесуалните действия на съда в производството по обжалване на НП по отношение преценката на последния за редовността на представения и приет по делото договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно за процесуално представителство към него. Релевантно за настоящия спор е обстоятелството - доколко платеният адвокатски хонорар е във връзка с обжалването на конкретното наказателно постановление. От данните по административно-наказателното дело се установява, че адв. В. Велев е представлявал Д. Гергов в проведените на 28.09.2016 г. и на 17.10.2016 г. съдебни заседания по делото. При наличните по делото данни, обосновано и правилно административният съд е приел, че разходът от 300 лева за заплащане на възнаграждение на адвоката е направен именно във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 16-1085-000611/30.05.2016 г., издадено от Началник група към сектор ПП към ОД на МВР. Разходът представлява имуществена вреда, настъпила за ищеца, която е в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, поради което подлежи на обезщетяване както правилно е преценил и първоинстанционният съд. С оглед изхода на касационното производство, следва да бъде уважено искането на Д. Гергов като ответна страна по касационната жалба за присъждане на разноски в размер на 300 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 11), с който е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300 лева за изготвяне на писмен отговор на касационната жалба на Областна дирекция на МВР Русе. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,