Решение № 15419 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11175/2020 г.

Решение № 15419 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11175/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция "Митници", [населено място], срещу решение № 23/13.08.2020 г. по адм. дело № 290/2020 г. на Административен съд - Русе, с което е отменена заповед № 3360/27.05.2020 г. на директора на Агенция "Митници". Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба – Л. С., с адрес в [населено място], в писмено становище и писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационното производство, като прилага списък с направените такива. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е установил, че с оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение на Л. Стоянов на длъжност началник на отдел в Агенция "Митници", считано от 14.05.2020 г., на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с решение № 50 от 23.10.2019 г. по адм. дело № 377/2019 г. на АС - Русе, решение № 5127 от 29.04.2020 г. по адм. дело № 81/2020 г. на ВАС и подадено заявление, рег. № 32-148236 от 27.05.2020 г. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, но в нарушение на приложимото материално право. АС е приел, че срокът по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл е преклузивен по своя характер, доколкото с изтичането му държавният служител губи правото да бъде възстановен на заеманата от него длъжност. Първоинстанционния съд е направил извод, че относима за случая се явява разпоредбата на чл. 4, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), според която се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете определени от закона, извън тези по чл. 3 от ЗМДВИП, изтичащи по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или задължения на частноправни субекти. Влизането в сила на решението на ВАС по адм. дело № 81/2020 г от 29.04.2020 г., оставящо в сила решение на АС - Русе за отмяна на заповедта на директора на Агенция "Митници", с което е било прекратено служебното правоотношение на държавния служител, е в периода на обявеното в страната извънредно положение. АС е приел за приложима нормата на чл. 4, т. 1 от ЗМДВИП и според него срокът следва да се счита удължен с един месец от отмяната на извънредното положение, считано от 14.05.2020 г., който изтича на 14.06.2020 г. Изводът на съда е, че явявайки се на 27.05.2020 г. за възстановяване на работа в Агенцията, Стоянов е спазил преклузивния двуседмичен срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Решението е правилно. Правилна е преценката на АС относно предмета на спора, свързан с приложението на разпоредбата на чл. 4, т. 1 от ЗМДВИП, в сила от 13.03.2020 г. Правилно първоинстанционният съд е извел извод от цитираната разпоредба, че срокът следва да се счита за удължен с един месец от отмяната на извънредното положение, считано от 14.05.2020 г., следователно изтича на 14.06.2020 г. В конкретния случай, явявайки се на 27.05.2020 г. в Агенция "Митници за възстановяване на работа, Л. Стоянов е спазил преклузивния двуседмичен срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., от което следва, че липсва предпоставка за прекратяване на служебното му правоотношение по чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С прилагането на разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаване е издал незаконосъобразен акт, който правилно АС е отменил. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на касационния жалбоподател, че Стоянов не попада в хипотезата на чл. 4, т. 1 от ЗМДВИД, поради факта, че държавният служител няма качеството на частноправен субект и не е адресат на тази норма. В ЗМДВИД понятието "частноправен субект" е използвано за да се обособи групата от субектите, които не изпълняват властнически правомощия в конкретно правоотношение. Правата и задълженията на ответника по касация по повод възникване и реализиране на служебното му правоотношение нямат властнически характер и той има качеството на частноправен субект по смисъла на чл. 4, т. 1 от ЗМДВИП. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ответника по касация да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 360 (триста и шестдесет) лева адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение