Решение № 16174 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1900/2012 г.

Решение № 16174 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1900/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Драгоман против решение № 976 от 15.12.2011 г., постановено по адм. дело № 827/2011 г. по описа на Административен съд София област. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Калин Симеонов Йорданов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София област е отменил заповед № 1957/02.08.2011 г. на директора регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Драгоман, с която на Калин Симеонов Йорданов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от осем месеца. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи и правилника за приложението му. Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано. Изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в противоречие с предписаната от закона форма е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Дисциплинарното наказание е наложено на държавния служител за това, че същият на 25.06.2011 г. по време на провеждане на международен събор е превишил правата си, като е търсил обяснения и сметка от началника на ГПУ - Олтоманци главен инспектор Бисер Петров за взети от него решения по обезпечаването на събора. Посочено е, че служителят е превишил правомощията си и при проведен от него разговор със зам. директора на РДГП - Драгоман, като е настоявал за извършване на проверка с алкотест "Дрегер", въпреки, че същият е бил информиран от комисар Колев, че ръководството на дирекцията е приело сигнала и ще бъдат взети адекватни мерки. Така описаните нарушения са квалифицирани като такива по чл. 227, ал. 1, т. 5 и 12 от ППЗМВР вр. чл. 39а от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от изготвената справка е установено, че сигналът на инспектор Калин Йорданов относно употребата на алкохол от ръководни служители на ГПУ - Олтоманци, по време на провеждане на международния събор на 25.06.2011 г. е действителен и комисията е установила, че това са началника на ГПУ и началника на ГОДГ. В справката е отбелязано, че на сигнала е отреагирано незабавно и проверката с алкотест "Дрегер" не е била наложителна, тъй като безспорно било установено, че началника на ГПУ е употребил алкохол и същият по разпореждане на директора на РДГП е бил изведен от района на събора преди неговото официално закриване. Установено е и че началника на група "ОДГ" при ГПУ - Олтоманци по време на провеждането на събора е допуснал многократна употреба на алкохол. С оглед на така установеното не става ясно, с кои свои действия Калин Йорданов е допуснал нарушение на чл. 39а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съгласно който държавният служител зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация, както в служебните помещения, така и на обществени места. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че подаденият сигнал е действителен, за което са взети и съответните мерки, поради което и не става ясно по какъв начин държавният служител не е зачел достойнството и правата на ръководителите си и не е спазил необходимата субординация, след като е подал сигнала на горестоящия орган. От факта, че жалбоподателят е дал предложение лицата да се тестват с алкотест "Дрегер" не следва извод, че е нарушен цитирания текст от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В крайна сметка горестоящите органи са взели решението за разрешаване на възникналата ситуация. Описаното поведение на държавния служител не може да се квалифицира и като превишаване на правомощията, тъй като нито в заповедта, нито в приобщените към преписката доказателства не са посочени правомощията, които е имал инспектор Йорданов и с какво същите са били превишени. От събраните по делото доказателства не е доказано по несъмнен начин, че Йорданов е искал обяснения от началника на ГПУ Олтоманци относно времето на планировката на мероприятието и други въпроси, свързани със създадената организация по провеждането на събора. В справката, изготвена в резултата на извършената проверка е прието, че от дадените писмени сведения и обяснения от служителите пред комисията, е установено, че по време на проведения разговор между началника на ГПУ - Олтоманци и Калин Йорданов, същият е протекъл спокойно, без обидни думи и квалификации между служителите. От доказателствата по делото следва извода, че държавният служител е изразявал мнението и становището си относно организацията на мероприятието, което не може да се квалифицира нито като превишаване на правомощия, нито като нарушение на чл. 39а от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР. Следователно с действията си държавният служител не е осъществил фактическият състав на чл. 227, ал. 1, т. 5 и 12 от ППЗМВР, поради което и заповедта е издадена в нарушението на материалноправните норми на закона. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционният съд, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. В същата, както и в останалите съпровождащи преписката документи не са посочени правните норми, регламентиращи, правомощията на служителя и съответно в какво се изразява превишаването им. От посочените в заповедта правни основания за налагане на дисциплинарното наказание, както и от фактическите основания за налагането му не става ясно какви са били правомощията на служителя и с какво същите са превишени. Ето защо като е направил извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма Административен съд София област е постановил решение, съответно на материалния закон. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Главна дирекция "Гранична полиция" - Драгоман да заплати на Калин Симеонов Йорданов сумата 500 лв., представляваща направени по делото разноски в касационното производство. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие е, че договореното възнаграждение е в размер на 500 лв. като изрично е отбелязано, че същото е заплатено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,