Решение № 1828 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10129/2012 г.

Решение № 1828 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10129/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е образувано по жалба от Петър Тодоров Колев, Христо Тодоров Танев, Лиляна Ставрева Танева, Цветанка Симеонова Кръстева, Георги Руменов Тодоров и Емил Руменов Тодоров, всички от с. Волуяк, в качеството им на наследници на Тодор Танев Колев, срещу решение № 650 от 30 юли 2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт-кабели и изграждане на пътен вариант на път IV-18017 при км 12+000 с. Големо Бучино", на територията на областите София и Перник, (обн., ДВ, бр. 60 от 07.08.2012 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждаваните части от поземлен имот с номер по КВС - 013016, в землището на с. Мало Бучино, ЕКАТТЕ 46721, с кадастрален номер № 3879.16, целият с площ от 18,383 дка. Подлежащите на отчуждаване части от процесния имот са отбелязани в Приложение № 1, както следва:

1. под № 4 като имот, засегнат от охранителната зона на реконструираната част от газопровод отклонение за Перник - главна разпределителна станция, с площ за отчуждаване 11,436 дка и сума на обезщетение 10 155 лв.;

1. под № 5 като имот, засегнат от сервитутната зона на реконструираната част от газопровод, отклонение за Перник - главна разпределителна станция, с площ за отчуждаване 1.749 дка и сума на обезщетение 1 553 лв.;

1. под № 5 като имот с режим на ограничено ползване, сервитутна зона на реконструираните електропроводи, с площ за отчуждаване 0,473 дка и сума на обезщетение 375 лв.

С жалбата се твърди, че определената цена като обезщетение за отчуждения имот е занижена и не съответства на пазарните цени.

Ответникът - Министерски съвет на Република България, чрез юрк. Демирев, оспорва жалбата.

Заинтересованите страни - министерство на регионалното развитие, министерство на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата като неоснователна.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

С обжалваното решение на Министерски съвет процесният имот се отчуждава от собствениците - Петър Тодоров Колев, Христо Тодоров Танев, Лиляна Ставрева Танева, Цветанка Симеонова Кръстева, Георги Руменов Тодоров и Емил Руменов Тодоров, в качеството им на наследниците на Тодор Танев Колев. Жалбата против оспореното решение на Министерски съвет № 650 от 30.07.2012 г. е подаден в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Върховният административен съд, по искане на жалбоподателите, за изясняване на действителната пазарна цена на отчуждения имот, е назначил съдебно-оценителна експертиза със задача вещото лице да определи "пазарната цена", по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, на имот КИ 46721.3879.16 от землището на село Мало Бучино, Столична община, въз основа на установената "пазарна цена" да определи размера на равностойното парично обезщетение за отчуждените части от имота, като в случай, че "пазарна цена" не може да бъде определена, да се даде заключение за размера на дължимото обезщетение, определен, съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. С протоколно определение от 10.06.2013 г. е поставена допълнителна задача на вещото лице да направи вариантни изчисления на пазарната цена на имота като съобрази представените по делото от жалбоподателите два нотариални акта.

По делото е било установено, че за Столична община, район "Овча купел", има кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-15/17.03.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК - София, по която имот с идентификатор 46721.3879.16 е земеделска земя, с начин на трайно ползване нива, четвърта категория. С решение № КЗЗ-7 от 20.04.2011 г. на Комисията за промяна предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на обекти в земеделски земи предназначението на процесния имот е променено в земя за неземеделски нужди. Това предназначение обаче е извършено във връзка с извършване на реконструкции на газопроводи и електропреносната мрежа. Видно от данните, посочени в доклада на министъра на регионалното развитие и благоустройството, подробният устройствен план - парцеларен план за обекта - изграждане на АМ "Люлин", е одобрен със заповед № РД-02-14-1174/03.05.2012 г., обн. ДВ, бр. 40/29.05.2012 г.

С първоначалната експертиза вещото лице е изготвило заключение за пазарната стойност на имота по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, поради липсата на извършени сделки с имоти с подобни характеристики.

По делото е било представено Решение № 883 от 25.10.2012 г. на МС за изменение на решение № 650, с което се отменя частта "имоти, засегнати от охранителната зона на реконструираната част от газопровод отклонение за Перник - главна разпределителна станция, пресичане при км 5+0,55,92, землище с. Мало Бучино, ЕКАТТЕ 46721", както и част "имоти, засегнати от охранителната зона на реконструираната част от газопровод отклонение за Перник - главна разпределителна станция, пресичане при км 15+242,5, землище с. Големо Бучино, ЕКАТТЕ 15504". Решението е обнародвано в Държавен вестник. В част първа от това решение е включена отчуждената част от 11,436 дка от процесния имот. Жалбоподателите са заявили в открито съдебно заседание, че няма да оспорват решение № 883 от 25.10.2012 г. С оглед това обстоятелство се е наложило и поставянето на допълнителна задача към вещото лице. С изготвената от него допълнителна експертиза е изключена частта от имота, попадаща в охранителната зона на реконструираната част от газопровод, отклонение за Перник - ГРС с площ от 11,436 дка, като са взети предвид и представените от жалбоподателите по делото два нотариални акта. С оглед на това заключението за пазарната стойност на отчуждените части от поземлен имот № 46721.3879.16 е изготвено в три варианта: 1. по Наредбата за реда за определяне на цените на земеделските земи; 2. по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС с представените 2 бр. нотариални актове и 3. вариант с изчисления без представен нотариален акт от 18.03.2011 г.

Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира, че оценката за отчуждаемите части от процесния имот следва да се извърши по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизане в сила на ПУП, съответно преди одобряването на ПУП, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост с отчуждавания. По делото не е установено да са налице сделки с имоти с подобни характеристики, съгл. § 1а от ДР на ЗДС, за да е налице сравняване на пазарни аналози. Представените от жалбоподателите нотариални актове са неотносими към настоящия спор, тъй като единият от тях е отпреди 12-месечния период от момента на възлагане на оценката по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, а другият касае имот, земеделска земя, с начин на трайно ползване - нива, пета категория, докато процесният имот е нива, четвърта категория. Освен това смисълът на нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС е да се даде обезщетение за имота във връзка с предназначението му, използвано от собственика, преди извършване на отчуждаването. Във връзка с нормативните изисквания на ЗДС и ЗУТ процедурата за отчуждаване започва на първо място с промяна на плана, в който като мероприятие да е заложено изграждането на обект за задоволяване на публична нужда. Едва след влизане в сила на този план следва да се предприемат следващите административнопроизводствени действия във връзка с отчуждаването, каквото действие представлява промяната на предназначението на земеделската земя в неземеделска за целите на изграждането на обекта - публична държавна собственост.

За конкретния имот и по конкретния правен спор, административният орган, видно от доказателствата по делото, е нарушил тази нормативно предписана поредност на административнопроизводствените действия, като първо във времето е изменил предназначението на земята - от земеделска в неземеделска /решение № КЗЗ-7 от 20.04.2011 г./, и след това е приел ПУП - заповед № РД-02-14-1174/03.05.2012 г., обн. ДВ, бр. 40/28.05.2012 г.

По тази причина към датата на приемане на плана, предвиждащ изграждане на АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135.21 реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи и оптични кабели и тт-кабели и изграждане на пътен вариант на път IV-18017 при км. 12+000 с. Големо Бучино" на територията на областите София и Перник, предназначението на земята е било вече факт.

Това обаче не означава, че собствениците са извършили промяната на предназначението и че имотът е бил ползван от тях за неземеделски нужди, каквато е хипотезата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Видно от доказателствата, промяната на предназначението е извършена за целите на отчуждителното мероприятие. Обстоятелството, че първо е извършена промяната, а след това - изменението на плана се обяснява с това, че автомагистралата се строи на части и промяната на плана (ПУП) обхваща само част от нейното трасе, посочена в РМС. Промяната на предназначението на земята за целите на отчуждителното мероприятие също се извършва на части, в случая частта, касаеща процесния имот е извършена преди промяната на плана. Промяна на предназначението на земеделската земя е част от административнопроизводствените действия по изграждането на обекта - публична държавна собственост, извършена е от държавата в лицето на компетентните за това органи. Ето защо собствениците не могат да се позовават на нея като юридически факт и да искат определяне на обезщетение по реда на ЗМДТ. Освен това този ред е неприложим, тъй като той намира приложение само ако имотът след промяна на предназначението на земеделската земя, попада в обхвата на този закон - ЗМДТ, т. е. имотът е деклариран в данъчната служба от собствениците като неземеделски.

По изложените съображения определяне на обезщетението следва да се извърши съобразно първия вариант, даден въз основа на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи.

Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,