Решение № 12194 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8270/2012 г.

Решение № 12194 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8270/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 237, вр. чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по искане, подадено от Стоица Илиева Филчева от гр. Сандански за отмяна на влязло в сила решение № 16592/15.12.2011 г. постановено по адм. д. № 3203/2011 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение. Посочва се, че това решение, с което тричленният състав Върховния административен съд се е произнесъл като касационна инстанция, сезиран с касационна жалба против решение № 757/14.12.2010 г. по описа на Административен съд - Благоевград, противоречи на Тълкувателно решение № 5/18.10.2011 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд и на това основание се иска отмяната му. Ответникът по искането за отмяна кмет на община Сандански не изразява становище по него. Заинтересованата страна "Санел" АД гр. Сандански не изразява становище. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е допустимо за разглеждане по същество, но е неоснователно. С оглед събраните по делото доказателства Върховният административен съд, в настоящия си състав, намира за установено следното: С решение № № 16592/15.12.2011 г. постановено по адм. д. № 3203/2011 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение е оставил в сила решение № 757/14.12.2010 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Производството пред административния съд е било образувано във връзка с оспорване по жалба на Стоица Илиева Филчева от гр. Сандански на заповед № АБ-5 от 6.02.2009 г., с която кметът на община Сандански е одобрил решение на комисия, назначена със заповед № 137 от 31.03.2008 г. за определяне на незастроена част от бивша нива в м. "Хано", "Сухо поле", представляваща ПИ № 600.253 по приетия помощен план към промишлена зона гр. Сандански. Съдът е приел, че процедираният имот попада в прилежаща площ към трайно изградени обекти, съставляващи изградена ресурсна складова база на "Санел" АД. С оглед предмета на административното производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съдът е преценил, че само при това установяване, оспорването е неоснователно. При определяне на застроена част от имот, подлежащ на възстановяване по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, релевантен е бил фактът само по отношение на това дали в имота има застрояване, попадащо в неизчерпателното дефиниране на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. От заключение на приета съдебно-техническа експертиза е било установено, че имотът е изцяло застроен и попада в стопански двор на предприятие. Касационната инстанция е приела оспореното пред нея решение за правилно и по тази причина го е оставил в сила. Както пред първоинстанционния съд, така и пред касационния съд като заинтересована страна е било конституирано и призовавано дружеството "Санел" АД, което е взело участие чрез свой процесуален представител. В искането за отмяна, молителят твърди, че касационното решение на Върховния административен съд противоречи на Тълкувателно решение № 5/18.10.2011 г. на ОС на ВАС, съгласно което в акцесорното производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е недопустимо участието на трети лица, каквото участие в това производството е взело дружество "Санел" АД, с което съдебният процес е опорочен изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. т. от АПК, на която норма се позовава молителят, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК прието от Общото събрание на колегиите на ВАС тълкувателно решение, каквото е ТР № 5/2011 г., не може да послужи като основание да се приеме, че е налице противоречие между него и влязъл в сила съдебен акт и е налице основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по см. на чл. 239 от АПК. Нормата не може да бъде тълкувана разширително, предвид обстоятелството, отмяната на влезлите в сила съдебни решения е извънреден способ за контрол на съдебните актове и е свързана принципа на стабилност на съдебните актове. Следователно дори от формална гледна точка молителят не може да се позовава на противоречие между влязъл в сила съдебен акт, чиято отмяна иска с тълкувателен акт на Общото събрание на ВАС. От друга страна, в диспозитива на ТР № 5/2011 г. Общото събрание на колегиите на ВАС е приело, че граждани и организации, с изключение на претендиращите възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и подали заявление за това, не могат да обжалват по реда на АПК заповедите на кметовете на общини по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроената част от имоти, намиращи се в границите на урбанизирани територии. Следователно общото събрание се е произнесло по въпроса относно възможността актовете, постановени в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗ да бъдат обжалвани от засегнати граждани и организации. В конкретния случай производството пред първата и касационната инстанция не е инициирано от гражданин или организация, които не са били заявители за възстановяване на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Напротив - жалбоподател е именно лице, което претендира възстановяване право на собственост върху земеделска земя, която притежава характеристиките на такава по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, По тази причина позоваването на ТР № 5/2011 г. е изцяло неоснователно и то не намира приложение относно правнорелевантните факти, на които молителят основава искането си за отмяна. Предвид изложеното, искането на искане, подадено от Стоица Илиева Филчева от гр. Сандански за отмяна на влязло в сила решение № 16592/15.12.2011 г., постановено по адм. д. № 3203/2011 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд,