Решение № 14632 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4877/2017 г.

Решение № 14632 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4877/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Т. В., от гр. Т., чрез нейния пълномощник срещу решение № 99/2.03.2017 г. по адм. д . № 645/2016 г. на Административен съд Д.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба-главният архитект на община Т. счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касаторката срещу отказ изх. № ТС-02-6727/16.11.2016 г. на главния архитект на община Т. за издаване на виза за проектиране на РУП по чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 113, ал. 2 ЗУТ. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за липса на доказателства, удостоверяващи собствеността на жалбоподателката върху имота, за да се приеме качеството й на възложител. Решението е неправилно поради допуснати нарушения на съществени процесуални норми: На първо място, съдът не е изяснил каква е точната претенция на жалбоподателка за вида на търсената виза. Видно от заявлението, искането е за виза за проектиране по точка А и Б от заявлението за проектиране на РУП по чл. 36 и чл. 113 ЗУТ. В самата първоинстанционна жалба се твърди, че за изработване на РУП се изисква виза проектиране по чл. 140, ал. 2 ЗУТ като извадка от действащия ПУП за по-нататъшно процедиране. Посочените точки А и Б от заявлението са индиция за искане в тази насока. Следва да се прецени и кои предпоставки са целени по чл. 140 ЗУТ с предявената жалба, тъй като представената и пред първата и пред касационната инстанция заверена от жалбоподателката скица от 1983 г. не удовлетворява издаването на скица-виза като извадка-копие на подробен устройствен план. В разглеждания аспект съдът не е дал ясни указания на жалбоподателката издаването на каква точно виза се претендира, с което не е изпълнил принципното си задължение по чл. 171, ал. 4 ГПК, като не е дал и указания за представяне на доказателства за собственически права върху имота. Дадените указания в протокол от 2.02.2017 г. са неконкретни, а именно липсата на доказателства за собственически права на жалбоподателката са единственият мотив за решаване на делото по същество. Като не е изяснил релевантните за спора факти, съдът е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка и допуснати съществени нарушения на процесуалните норми. При липсата на установени факти касационната инстанция не може да се произнесе по приложението на закона спрямо установени от първата инстанция като инстанция по същество факти поради липсата на такова установяване. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване указанията в настоящето решение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,