Решение № 8791 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 647/2020 г.

Решение № 8791 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 647/2020 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Цветков, приподписана от адв. С. Илиева от САК, със съдебен адрес в гр. София, ул. "Годеч" № 1, ет. 1, офис 2, срещу решение № 6880 от 14.11.2019 г., постановено по адм. дело № 8674/2019 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е обявена за нищожна Заповед № СИ29-РД03-185/03.08.2016 г. на началника на Военна академия "Георги Сава Раковски", в частта й по т. 2. 1. относно обявяването на конкурс за заемане на вакантна академична длъжност "Главен асистент" в област на висшето образование 9 "Сигурност и отбрана", професионално направление 9. 1. "Национална сигурност", научна специалност "Организация и управление извън сферата на материалното производство/Управление на сигурността и отбраната/", по учебните дисциплини "Мениджмънт на сигурността и отбраната", "Основи на аквазицията", "Управление на риска" и "Основи на мениджмънта" за нуждите на катедра "Мениджмънт на сигурността и отбраната" на факултет "Национална сигурност и отбрана" и е отменено решение по т. 2 по Протокол № 20/26.10.2016 г. на комисия, определена със Заповед № СИ29-РД-03-2478/26.10.2016 г. на началника на Военна академия "Георги Сава Раковски", с което кандидатът М. Алашки не е допуснат до участие в същия конкурс за заемане на обявената вакантна академична длъжност "Главен асистент". В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят счита за незаконосъобразен решаващия правен извод на АССГ, отричащ правомощието на началника на Военна академия "Георги Сава Раковски" да поставя допълнителни изисквания за заемане на академичната длъжност "Главен асистент", което е прието като предопределящо нищожността на акта поради противоречие с императивните законовите разпоредби. Сочи, че административният орган – началникът на Военна академия "Георги Сава Раковски" е компетентен да определи допълнителни критерии, на които да отговарят кандидатите, за да бъдат допуснати до участие в конкурса, доколкото възможността за това е изрично предвидена с разпоредбата на чл. 46 от Правилника за прилагане (ПП) на ЗРАСРБ. Излага твърдения, че обявената вакантна длъжност е в професионално направление "Национална сигурност" и научна специалност "Организация и управление извън сферата на материалното производство", а кандидатът М. Алашки не притежава образователно-квалификационна степен (ОКС) "магистър" в това професионално направление и допълнителното условие е въведено с оглед специфичните изисквания на професионалното направление. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение. Не претендира разноски за настоящото съдебно производство. Ответникът – М. Алашки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор и в допълнително представена писмена защита. Поддържа изцяло твърденията си, направени в подадената жалба пред първоинстанционния съд. Моли настоящата инстанция да остави в сила обжалваното решение. Ответникът – Комисия, определена със Заповед № СИ29-РД03-248/26.10.2016 г. на началника на Военна академия "Георги Сава Раковски", не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – началникът на Военна академия "Георги Сава Раковски", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания, както и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, за която съдебният акт е неблагоприятен, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд са два административни акта със самостоятелно правно значение: 1) Заповед № СИ29-РД03-185/03.08.2016 г. на началника на Военна академия "Георги Сава Раковски" – в частта по т. 2. 1, и 2) Решение по т. 2 по Протокол № 20/26.10.2016 г. на Комисия, определена със Заповед № СИ29-РД-03-2478/26.10.2016 г. на началника на Военна академия "Георги Сава Раковски". За да обоснове извода си за нищожност на т. 2. 1 от обжалваната заповед и отмени обжалваното решение в частта му по т. 2, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че със Заповед № СИ29-РД03-185/03.08.2016 г. на началника на Военна академия "Георги Сава Раковски" и на основание чл. 55, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 50, ал. 1 от Закона за висшето образование и чл. 18, ал. 1 и ал. 3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) е бил обявен конкурс за заемане на вакантна академична длъжност "Главен асистент", за цивилен служител, в област на висшето образование 9. "Сигурност и отбрана", професионално направление 9. 1. "Национална сигурност", научна специалност "Организация и управление извън сферата на материалното производство/Управление на сигурността и отбраната/", по учебните дисциплини "Мениджмънт на сигурността и отбраната", "Основи на аквизицията", "Управление на риска" и "Основи на мениджмънта" за нуждите на катедра "Мениджмънт на сигурността и отбраната" на факултет "Национална сигурност и отбрана" - 1 бройка. В същата заповед са установени изискванията към кандидатите (т. 2), необходимите документи за участие (т. 3) и срокът за подаването им (т. 4). Конкурсът е бил обявен чрез съобщение в неофициалния раздел на Държавен вестник, бр. 65/19.08.2016 г. В т. 2. 1. от заповедта е поставено изискване към кандидатите "да притежават образователно - квалификационна степен "магистър" в професионално направление "Национална сигурност". На 26.10.2016 г. Комисията е провела заседание, на което е извършила преглед по допустимост на постъпилите документи за участие в обявения конкурс. В т. 2 от решението си, обективирано в Протокол № 20/26.10.2016 г. (2-ро предложение) Комисията не допуска до участие в конкурса кандидата М. Алашки, поради несъответствие с поставеното в т. 2. 1. от обявените условия изискване да притежават образователно - квалификационна степен (ОКС) "магистър" в професионално направление "Национална сигурност". Прието е за безспорно, че Алашки не притежава ОКС "магистър" в професионално направление "Национална сигурност", т. к. магистърската му степен е в професионално направление 9. 2. "Военно дело", както и че притежава научна и образователна степен "доктор" в област на висшето образование 9. "Сигурност и отбрана", професионално направление 9. 1. "Национална сигурност", научна специалност "Организация и управление извън сферата на материалното производство/управление на сигурността и отбраната/", придобита в същата катедра, за нуждите на която е процесния конкурс "Мениджмънт на сигурността и отбраната" на факултет "Национална сигурност и отбрана". С писмо № СИ-29-3327 от 31.10.2016 г. на заместник началник на Военна академия "Георги Стойков Раковски", М. Алашки е уведомен, че съгласно решение на комисията, не е допуснат до участие в конкурса, поради несъответствие с т. 2. 1. от заповед № СИ29-РД03-185 от 03.08.2016 г. на началника на Военната академия, т. к. не притежава ОКС "магистър" в професионално направление "Национална сигурност". При така установената и безспорна между страните фактическа обстановка АССГ е счел, че заповед № СИ29-РД03-185/03.08.2016 г. в частта й по т. 2. 1 е нищожна поради обстоятелството, че съдържа допълнителни изисквания за заемане на академична длъжност "главен асистент", което законовата разпоредба на чл. 18, ал. 1 ЗРАСРБ не позволява. След анализ на разпоредбите на чл. 42 ЗВО и чл. 2, ал. 2 и чл. 6 ЗРАСРБ, съдът е обосновал извод, че "доктор" е по-висока образователна степен от "магистър", като същата е освен образователна и научна, и за придобиването й се изисква да е налице придобита по-ниска образователна степен "магистър". Според първоинстанционния съд, изискването кандидатът да притежава по-ниската образователна степен "магистър" е нищожно, като направено в противоречие с изричната законова разпоредба на чл. 18, ал. 1 и чл. 19, т. 2 ЗРАСРБ. Ето защо комисията, като е отстранила от участие в конкурса доктор Алашки, притежаващ съгласно законовото изискване на чл. 18, ал. 1 и чл. 19, т. 2 ЗРАСРБ научна и образователна степен "доктор" в област на висшето образование 9. "Сигурност и отбрана", професионално направление 9. 1. "Национална сигурност", научна специалност "Организация и управление извън сферата на материалното производство/управление на сигурността и отбраната/", придобита в същата катедра, за нуждите на която е процесния конкурс "Мениджмънт на сигурността и отбраната" на факултет "Национална сигурност и отбрана", е постановила незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Първоинстанционният съд е посочил, че изискванията за заемането на академичните длъжности са нормативно установени, като законът дава възможност за допълнително поставяне на условия за заемането им, но само относно длъжностите "доцент" и "професор", какъвто не е настоящият случай. Цитирано е решение на Конституционния съд (КС) № 11/05.10.2010 г. по конст. дело № 13/2010 г. Акцентирано е, че изискването за притежаване на образователно-научна степен "доктор" за заеманане на академичната длъжност "главен асистент" е изрично регламентирано в чл. 18, ал. 1 ЗРАСРБ, това правило е императивно и не може да бъде изменяно и допълвано с подзаконов нормативен акт, какъвто е правилникът на висшето училище или още повече, с административен акт, какъвто съставлява обжалваната заповед на началника на висшето училище. При тези аргументи съдът е приел, че обжалваната заповед в частта й по т. 2. 1, въвеждаща изискване кандидатът за заемане на академичната длъжност "главен асистент" да притежава ОКС "магистър" в професионално направление "Национална сигурност", е нищожна поради противоречие с материалния закон, като актът е изцяло лишен от законно основание. При направения извод за нищожност на оспорената заповед, съдът е приел, че основаното на нея решение, обективирано в Протокол от 26.10.2016 г. в частта му относно недопускането на М. Алашки до конкурса, следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗРАСРБ (редакция ДВ, бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) императивно урежда условията и реда за заемане на академичната длъжност "главен асистент". Тя постановява, че академичната длъжност "главен асистент" се заема само от лице с придобита образователна и научна степен "доктор" в съответната научна област. Същото изискване е установено и в чл. 44 и сл. от Правилника за прилагането на ЗРАСРБ. Действително, разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗРАСРБ (обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 81 от 2010 г.) е предоставяла възможност едно лице да бъде назначено на тази длъжност и без да притежава ОНС "доктор", но текстът й е атакуван пред КС и е обявен за противоконституционен с Решение на КС № 11/05.10.2010 г., като мотивите му са приложими изцяло към процесния случай. Конституционният съд е изтъкнал в решението си, че с подзаконови актове е недопустимо да се дава първична правна уредба, т. к. те имат вторичен характер и се издават въз основа и в изпълнение на закона (чл. 114 Конституцията). Самата природа на подзаконовия акт предпоставя наличието на съответни правила в закона, а не създаване на тези правила от подзаконовия акт. Законът е общ нормативен акт с най-висок ранг в йерархията на нормативните актове, т. к. урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите (чл. 3 от Закона за нормативните актове). Недопустимо е предоставяне на възможността на висшите училища и научните организации с вътрешни правилници да уреждат основни елементи на отношенията, свързани с придобиването на научни степени и заемането на академични длъжности. По същество това е законодателна делегация, която е недопустима по действащия основен закон. От друга страна, недопустимо е да се обвързва уредбата относно условията за придобиване на права, особено тези, които трябва да имат стабилна уредба и действие на цялата територия на Република България, с правилници на висшите училища. Доколкото става дума за правни последици, важими за всички висши училища и научни организации, очевидно вътрешните правилници не могат да бъдат годен източник на такава правна уредба. Още по-малко източник на регламентацията би могъл да бъде административен акт като отменената заповед на началника на висшето училище. Недопустимо с него да бъде дерогирано законоустановената правило, че академичната длъжност "Главен асистент" може да се заема само от лица, които имат образователната и научна степен "доктор". От анализа на относимите нормативни разпоредби и посочената практика на Конституционния съд се налага извод, че изискванията, на които трябва да отговаря кандидатът за академичната длъжност "Главен асистент" са законово установени с императивни по характер правни норми, като така създадената регламентация не допуска добавяне посредством подзаконови нормативни или общи административни актове, на допълнителни изисквания за заемането й, още повече по отношение на изискването за притежаване на определена образователна степен на висше образование, какъвто е настоящият случай. От това следва, че първоинстанционният съд е обосновал правилен извод за нищожност на заповедта на началника на Военна академия "Георги Сава Раковски" в обжалваната част, като издадена при липса на законово основание. Вторият обжалван административен акт – Решение по т. 2, предл. второ на Комисията, назначена със Заповед от 26.10.2016 г., е издаден въз основа на нищожната Заповед № СИ29-РД03-185/03.08.2016 г. на началника на Военна академия "Георги Сава Раковски". По тази причина и решението на комисията е незаконосъобразно, доколкото не е обективирано приетото фактическо основание за неговото постановяване. Кандидатът е съответствал на всички законоустановени изисквания за заемане на академичната длъжност, но не е допуснат до участие, поради което и постановеният акт противоречи на материалния закон. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,