Решение № 15388 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11234/2016 г.

Решение № 15388 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11234/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцедуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. П. С. от гр. П., чрез пълномощника й адв. Василева, срещу решение № 1641 от 26.08.2016 г., постановено по адм. д. № 939/2015 г. по описа на Административен съд - П. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата на С. П. С. против решение № РД-74/20.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П., с което е отхвърлена жалба вх. № МП-15261/25.02.2015 г. и е потвърдено разпореждане № 5401034591/31.10.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - П. Навеждат се доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - П., чрез процесуалния представител юрк. К. В. - Минкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил оспорването на С. П. С. против решение № РД-74/20.03.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П., с което е отхвърлена жалба вх. № МП-15261/25.02.2015 г. и е потвърдено разпореждане № 5401034591/31.10.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - П. относно отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 5, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО. Съдът е приел, че в случая не може да намери приложение чл. 99, ал. 3 от КСО, която касае изменение на разпореждането от датата на отпускане на пенсията, а в настоящия случай правото на пенсия при условията на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО е възникнало от датата, на която са внесени осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 2 от КСО, поради което правилно административният орган е приел, че пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката може да бъде изменена по реда на чл. 99, ал. 1 от КСО от датата на внасяне на осигуровките, а именно 23.02.2015 г., но само след влизане в сила на решението, предмет на съдебното производство. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя тези изводи на Административен съд - П. Фактите по делото са правилно установени и по тях няма спор. Административното производство е започнало на 17.09.2014 г., с подаване на заявление от С. С. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предвид представения от нея учителски стаж в размер на 30 г. 04 м. 11 дни, навършена възраст към посочената дата 60 г. 08м. 14 дни и общ осигурителен стаж 33 г. 10 м. 24 дни, пенсионния орган на основание § 5, ал. 4 от ПЗР на КСО, й е отпуснал с разпореждане № 5401034591/31.10.2014 г. пенсия в минимален размер по чл. 70, ал. 7 от КСО. Впоследствие с разпореждане № 5401034591/10.12.2014 г., ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - П., на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, е изменил личната пенсия на Серафимова, и я е отпуснал в действителен размер. С жалба вх. № МП-15261/25.02.2015 г., недоволна от обстоятелството, че административният орган не е отпуснал пенсията по реда на § 5, ал. 3 от КСО, жалбоподателката оспорила по реда на чл. 117 от КСО разпореждане № 5401034591/31.10.2014 г. на ръководител на "ПО" при ТП на НОИ - П. С жалбата до директора на ТП на НОИ - П., Серафимова представила доказателства, че е закупила осигурителен стаж по реда чл. 9а, ал. 1 от КСО за времето на обучение във ВТУ "Кирил и Методий", В. Т. за 10 месеца, като заявила желанието си да й бъде зачетен заплатеният стаж и пенсията й да бъде отпусната на основание § 5, ал. 3 ПЗР на КСО. С решение № РД-74 от 20.03.2015 г., директорът на ТП на НОИ - П. е отхвърлил жалбата на Серафимова, поради това, че осигурителните вноски са внесени на 23.02.2015 г. и към тази дата възниква основанието за зачитане на осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 1 от КСО. Към началната дата на пенсията - 4.09.2014 г. няма основание за зачитане на осигурителен стаж за времето на обучение във ВТУ "Кирил и Методий" В. Т. Освен това по-горестоящият орган е изложил мотиви, че към началната дата на пенсията - 4.09.2014 г., заявителката не отговаря на условията на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО и не може да й се изплаща предвидената в разпоредбата добавка. Спорният въпрос по делото е бил при заплащане на осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 1 от КСО, за времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност, от коя дата следва да се изплаща пенсията по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО - от началната дата на пенсията или от датата, на която са заплатени осигурителните вноски, след отпускане на пенсията при условията на § 5, ал. 4 от ПЗР на КСО. Според § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО (отменен към настоящия момент, но относим за процесния по делото период) до 31 декември 2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Съгласно ал. 3 на посочената по-горе норма на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. В случая жалоподателката е имала необходимия учителски стаж и възраст, но не й е достигал стажът по чл. 68, ал. 1 от КСО, за да се ползва от правото на добавката, регламентирана в § 5, ал. 3 от КСО. Съгласно чл. 9а, ал. 1 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, се зачита: 1. времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност; 2. времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен "доктор". Съгласно чл. 9а, ал. 2 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Видно от текстовете на двете разпоредби на чл. 9а от КСО, уреждащи закупуването на осигурителен стаж, предпоставките за ползването на тази възможност от кандидат пенсионерите, са различни, т.к. за закупуване на осигурителен стаж по ал. 1 лицето следва да се е обучавало във висше или полувисше учебно заведение като възможността му да закупи осигурителен стаж е само в рамките на учебния план на съответното учебно заведение. Изискването за закупуване на стаж по ал. 2 на чл. 9а от КСО е, лицето да е навършило възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и да не му достигат до 5 години осигурителен стаж за да придобие правото на пенсия. Очевидна е разликата в изискванията, предоставени като възможност за закупуване на осигурителен стаж от законодателя. В съдебното решение, предмет на настоящото производство, са изложени подробни мотиви досежно закупен от жалбоподателката осигурителен стаж при условията на чл. 9а, ал. 2 от КСО, въпреки че от фактическа страна, съдът е установил, закупуване на стаж при условията на чл. 9а, ал. 1 от КСО. От доказателствата по делото липсват данни за проведено производство по чл. 9а, ал. 2 от КСО, а и няма подобни твърдения, нито от жалбоподателката, нито от административния орган. Неясно защо и на какво основание в мотивите към постановеното от него решение Административен съд - П. е обсъждал как следва да бъде приложено правилото на чл. 9а, ал. 2 и ал. 4 от КСО и чл. 45, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) по отношение на жалбоподателката С. С. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК пред същия съд за ново разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане на делото е препоръчително съдът да уточни правното основание, на което жалбоподателката е закупила осигурителния стаж, за отпускане на пенсия по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО (защото в данните по делото са налични данни за производство по чл. 9а, ал. 1 от КСО) и след направеното уточнение да прецени законосъобразността на административния акт, като в тази връзка даде отговор на възникналите при разрешаване на правния спор по делото въпроси. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,