Решение № 4970 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12362/2011 г.

Решение № 4970 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12362/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 193 от 29.07.2011 г., постановено по адм. д. № 285/2011 г. Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на Николай Първанов Манахов от гр. Долна Оряховица срещу решение № 20 от 1.03.2011 г. на ръководителя на ТП на НОИ гр. В. Търново. Осъдил е Николай Първанов Манахов да заплати на ТП на НОИ разноски по делото в размер на 150 лева. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Николай Първанов Манахов с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, както и в частта за разноските. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба по същество за неоснователна, не са допуснати твърдените нарушения по прилагане на материалния закон, както и нарушения на процесуалните правила, които да се обсъждат като основания за отмяна по смисъла на чл. 209 от АПК. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изложил подробно установените по делото факти, обусловили правните изводи. Не е спорно, че Манахов е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 8.05.2003 г., а от 25.05.2004 г. и социална пенсия за инвалидност. Със заявление № 30093/10.11.2005 г. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, представил е документи, удостоверяващи осигурителния му стаж и е отразил собственоръчно, че не се осигурява от 9.05.2003 г. Пенсионният орган с разпореждане № 5311051442/9.12.2005 г. е отпуснал на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 5.11.2005 г. Със заявление № 24946/18.09.2008 г. Николай Манахов е поискал да му бъде преизчислена отпусната пенсия, като бъде зачетен осигурителен стаж, придобит допълнително след пенсиониране. Ново преизчисление на пенсията е поискано на 21.06.2010 г., като лицето е поискало да му бъде признат осигурителен стаж за периода от 1.11.2005 г. до 31.03.2006 г. При извършената от пенсионния орган проверка е било установено, че за посочения период Николай Манахов е имал сключен трудов договор № 273/1.11.2005 г. със "Сервизстрой" ЕООД гр. Русе, който е приложен по делото. Въз основа на тези факти, ръководителят на ТП на НОИ гр. В. Търново е издал разпореждане № 902/1.10.2010 г., в което е приел, че към. 5.11.2005 г. лицето не е било с прекратено осигуряване и пенсията ОСВ е получена неправомерно, поради което издадените пенсионни актове са отменени. С разпореждане № 38 от 12.01.2011 г. органът е разпоредил Николай Манахов да възстанови неправилно изплатените суми в размер на 1 341,53 лв. (главница за периода от 5.11.2005 г. до 31.12.2010 г. в размер на 786, 14 лв. и лихва до 12.01.2011 г. в размер на 555,39 лв.). Лицето е обжалвало това разпореждане пред директора на ТП на НОИ - В. Търново, който с процесното решение № 20 от 01.03.2011 г. е отхвърлил жалбата. Така установените от съда факти са обсъдени в мотивите на обжалваното решение. Твърденията на касатора, че не е бил в трудовоправни отношения от 1.11.2005 г. с фирма "Сервизстрой" ЕООД - Русе са в противоречие на събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че към датата на подаването на заявлението за отпускане на пенсия ОСВ - 10.11.2005 г., както и към датата 5.11.2005 г., от която му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, касаторът не е бил с прекратено осигуряване. При тези данни отпускането на този вид пенсията е станало в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО и подлежи на възстановяване като недобросъвестно получена, ведно с лихвите на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. Недобросъвестното поведение на Манахов се изразява в укриването на факти от съществено значение за преценката на административния орган по наличието на законовите предпоставки за отпускане на пенсията. В съответствие с разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО, съответното длъжностно лице е издало процесния акт за възстановяване на неправилно получените суми, ведно с дължимата лихва. Жалбоподателят не е представил доказателства, оборващи така установените факти, а без правна стойност е твърдението, че не е знаел каква дата е посочена в договора. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В процесното делото ответната страна е защитавана от юрисконсулт Маринова с приложено пълномощно, поради което правилно съдът е присъдил на органа разноски в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,