Решение № 13816 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3786/2020 г.

Решение № 13816 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3786/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 307 от 14.01.2020 г., постановено по административно дело № 8519/2016 г., Административен съд – София-град (АССГ) е: 1) изменил писмена покана изх. № 29-05-27/10.06.2016 г. на директора на СЗОК (Столична здравноосигурителна каса) по жалба вх. № 22-3216-11/14.07.2016 г. на "Св. Св. Козма и Дамян - ИППИМП" ЕООД - София, като същата вместо за сумата от 1045 лв. да се счита отправена за сумата от 646 лв.; 2) осъдил Столична здравноосигурителна каса да заплати на "Св. Св. Козма и Дамян - ИППИМП" ЕООД - София сумата 1292. 88 лв., представляваща разноските по делото. Срещу така постановеното решение в частта му, с която е отменена писмената покана и са присъдени деловодните разноски, е подадена касационна жалба от директора на Столична здравноосигурителна каса, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Б. Шкодрева. Аргументирана е теза за неправилност на решението в оспорената му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), като се претендира в тази част то да бъде отменено. В съдебно заседание касаторовият повереник поддържа жалбата и моли да бъдат присъдена сумата от 200 лв., заплатена за държавна такса за касационно оспорване. Постановеният съдебен акт е атакуван и от "Св. Св. Козма и Дамян - ИППИМП" ЕООД, действащ чрез пълномощника адвокат Ж. Димова, в частта му, с която е потвърдена писмената покана за сумата от 646 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на АССГ да бъде отменено в оспорената част и да му се присъдят направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност и на двете касационни жалби и правилност на оспореното с тях решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в състав на шесто отделение счита и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението в атакуваните от тях негови части е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за неоснователни. С процесната писмена покана на директора на СЗОК, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване) "Св. Св. Козма и Дамян - ИППИМП" ЕООД - София, изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ по договор № 22-3216/2015 г. с НЗОК, поради превишение на определения брой СМД (специализирани медицински дейности) бл. МЗ-НЗОК № 3 от тип 1, 2, 4 и 7 за третото тримесечие на 2015 г. с 55 броя (по 19 лв. всеки), назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, е поканен да възстанови в бюджета на касата получената неоснователно в повече сума в размер на 1045 лв. За да постанови подложеното на касация решение, съдът е приел, че оспорената пред него от лечебното заведение покана е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, без допускане на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, но е частично материално незаконосъобразна (в отменената й част). Въз основа на съвкупната преценка на приетите по делото доказателства и заключенията на назначените съдебни експертизи съдът е приел за оборен извода на административния орган, че в процесния период изпълнителят на медицинска помощ е надвишил определения му брой СМД с 55 броя, на обща стойност 1045 лв., тъй като по делото се е установило, че превишението е по-малко - с 34 броя, по 19 лв. на брой, на обща стойност 646 лв. По тези съображения решаващият съдебен състав е изменил административния акт, като е намалил вмененото с нея задължение до действително дължимия от лечебното заведение размер, и е присъдил разноски съобразно изхода на спора. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо – постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е и правилен и не страда от пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната писмена покана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В хода на производството пред Административен съд – София-град (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на поканата. Съдът е проверил фактическите констатации на контролните органи, като е назначил необходимите поради нуждата от специални знания за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебни експертизи, съгласно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Решаващият състав на АССГ надлежно е обсъдил изложеното от вещото лице заедно с другите доказателства по делото при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК (противно на твърдяното от повереника на директора на СЗОК), и го е подложил на преценка по вътрешно убеждение съобразно изискването на чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства и на изготвените експертни заключения. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд правилно е преценил, че оспорената покана е издадена от компетентен административен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но е частично незаконосъобразна (като издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел) относно исканото връщане на заплатените от касата суми над размера от 646 лв. – до 1045 лв., в която част констатациите на административния орган за неоснователно получени суми от изпълнителя на медицинска помощ са били оборени в хода на съдебното производство, обусловило уважаването на първоначалната жалба в тази част, и законосъобразна за нареденото връщане на платените суми за превишените с 34 броя СМД, бл. МЗ-НЗОК № 3 от лечебното заведение през третото тримесечие на 2015 г., извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Деловодните разноски също са присъдени коректно, като първоинстанционният съд е съобразил изхода на спора по главните искания и изчислил вярно заплатените суми за държавна такса, адвокатско възнаграждение (в минимален размер) и депозити за назначените съдебни експертизи. С оглед гореизложеното тезите, които се силаеха да докажат процесуалните представители и на двамата касатори, за неправилност на първоинстанционното решение в съответните атакувани от тях негови части, не могат да бъдат кредитирани. Постановеният от АССГ съдебен акт е не страда от пороци, които биха обусловили неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. Поради това и акцесорните касаторови претенции за присъждане на направените разноски от страните за производството пред настоящата инстанция не следва да бъдат уважени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение,