Решение № 6752 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1456/2012 г.

Решение № 6752 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1456/2012 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петя Любомирова Николова от гр. Русе, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Татяна Бойчева от същия град, срещу решение № 19 от 16.12.2011 г. по адм. дело № 456/2011 г. на Административен съд - гр. Русе. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Русенският административен съд е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка Петя Любомирова Николова срещу решение № КРД 200 от 27.09.2011 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 451 от 26.08.2011 г., с които е прието, че тя недобросъвестно е получавала парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по време, когато отглежданото от нея малко дете е било настанено в детско заведение (детска ясла) и поради това на основание чл. 114, ал. 1 КСО следва да възстанови получените суми ведно със законната лихва. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - гр. Русе е законосъобразно и съответства на целта на закона. Щом като търсеното за възстановяване обезщетение е било действително изплатено на жалбоподателката, доводът, че отговорността е на работодателя-осигурител е неоснователен. Приел е също така, че при вече отпуснато парично обезщетение при 01.01.2007 г. осигуреното лице е длъжно да уведоми работодателя-осигурител за настъпилите промени в обстоятелствата, обуславящи правото на отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, респ. правото на обезщетение за времето на този отпуск. Работодателят изисква тази информация еднократно при разрешаване на отпуска и не би могъл да предполага за последващи промени, за да пристъпи към събиране на нови декларации, поради което задължение на работничката е да декларира настъпилите промени пред работодателя. Неизпълнението на това задължение не може да е добросъвестно, доколкото не може нарушението на закона да бъде добросъвестно. Фактът, че недекларирането не е умишлено, не променя недобросъвестността на лицето, което е било длъжно да знае предпоставките за ползване на отпуск по чл. 164 от Кодекса на труда и за отпускане на обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО. Решението е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя изложените към него мотиви. С оглед на доводите в касационната жалба към тях следва да бъдат добавени и следните правни изводи и съображения: Липсва идентичност на процесния случай и този, предмет на адм. дело № 10529/2011 г., на решението по което се позовава касационната жалбоподателка. Изрично в мотивите към решение № 16828 от 19.12.2011 г. по адм. дело № 10529/2011 г. е посочено, че в този случай (неясно защо) декларацията по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е била "детето не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка", вместо "детето не е настанено в детско заведение" каквото съдържание има ал. 2 на чл. 46 още от обнародването на наредбата (23.01.1987 г.). В процесния случай обаче касационната жалбоподателка Петя Любомирова Николова е подала декларация по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, която е наименована изрично така: "Декларация, че детето не е настанено в детско заведение", а в заявлението за отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ изрично е заявила: "При настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 46, ал. 2 от НРВПО (основания, прекратяващи правото ми на ползване на отпуска) ще Ви уведомя незабавно." И пак в това заявление е посочила, че прилага към него "Декларация, че детето не е настанено в детско заведение". Добросъвестността, респ. недобросъвестността, е резултат на психическо отношение на конкретен правен субект към възможността да получи желан от него резултат, при което от обективна страна действията на лицето, насочени към постигането на този резултат, или са съобразени с правовия ред, или не - били са насочени към заобикаляне или директно нарушаване на правовия ред. В случая поведението на жалбоподателката директно нарушава правилото на чл. 53, ал. 4 КСО. Незнанието или неправилното тълкуване на закона не обуславя добросъвестност на задълженото лице. Добросъвестността се свързва с незнание на релевантни фактически обстоятелства, а в процесния случай касационната жалбоподателка е била наясно със задължението да заяви настаняването на детето в детска ясла. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 АПК е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано (изрично така реш. № 7311 от 27.05.2011 г. по адм. д. № 14490 от 2010 г. на ВАС-VI отд. и цитираните в него множество други решения на ВАС-VI отд.), защото детските ясли са вид детско заведение. Или казано по друг начин: за "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по чл. 19 - 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (така реш. № 7183 от 25.05.2011 г. по адм. д. № 13936 от 2010 г. на ВАС-VI отд. и цитираните в него други решения, също на ВАС-VI отд.). В разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО (ред. обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г.) законодателят е уточнил волята си като е добавил израза "включително и детски ясли". Нормата на чл. 53, ал. 4 КСО, която е била в сила през процесния период, правилно е тълкувана от Русенския административен съд. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 45, ал. 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която отпускът по чл. 164, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение (реш. № 7004 от 19.05.2011 г. по адм. д. № 14685 от 2010 г. на ВАС-VI отд. и др.). Настаняването в детско заведение е два вида: доброволно (по избор на родителите) и принудително (което може да бъде дори против волята на родителите). В сега действащата редакция на чл. 53, ал. 4 КСО законодателят е използвал общия термин "настаняване", което означава, че изключващо правото на парично обезщетение е както принудителното настаняване, така и доброволното, предприето от родителите, настаняване на детето в детско заведение (така реш. № 4791 от 05.04.2011 г. по адм. д. № 13808 от 2010 г. на ВАС-VI отд. и цитираните в него други решения, също на ВАС-VI отд.). С обсъжданото изменение на чл. 53, ал. 4 КСО законодателят имплицитно е заявил, че подпомагането на майката при отглеждането на детето до 2-годишна възраст вече ще бъде двупосочно и алтернативно: а) или чрез парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за определен период от време, частично заместващо липсващите доходи на майката от трудова дейност, б) или чрез заместването на майката при отглеждането и възпитанието на детето - от медицински и педагогически специалисти в детски ясли или от лице, включено в програма за подкрепа на майчинството. Изборът на една от тези алтернативи изключва другата. Затова, ако майката избере да бъде подпомагана чрез заместването й при отглеждането на детето, това обстоятелство изключва правото й на подпомагане чрез парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО (реш. № 6968 от 18.05.2011 г. по адм. д. № 3117 от 2011 г. на ВАС-VI отд. и цитираните в него други решения, също на ВАС-VI отд.). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,