Решение № 11387 от 22.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5238/2013 г.

Решение № 11387 от 22.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5238/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) в гр. Пловдив срещу решение № 421 от 19.02.2013 г. по адм. дело № 2916/2012 г. на Административния съд гр. Пловдив. С посоченото решение съдът е: 1) отменил решение № 216/14.08.2012 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 4606144576 /протокол ПР-1150/ от 8.05.2012 г. на ръководителя "ПО" при РУСО гр. Пловдив, с което е отменено разпореждане № 100 от 27.11.2000 г. и всички последващи го, и е отпусната от 1.07.2011 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 КСО и във връзка с Регламент на съвета (ЕО) № 987/2009 г. при навършена възраст 65 години на Дора Здравкова Вълчева. Ответникът по касация Дора Здравкова Вълчева от гр. Пловдив, чрез адв. Екатерина Василева, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното с нея решение да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваният с нея съдебен акт да бъде оставен в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че с разпореждане № 100 от 27.11.2000 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО е отпуснало на Дора Здравкова Вълчева, от гр. Пловдив, лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, считано от 10.11.2000 г., при навършена възраст 54 г. и 4 м. и за осигурителен стаж 39 г. и 10 дни, от които 20 г., 8 м. и 20 дни осигурителен стаж от втора категория (който превърнат в трета категория е 25 г., 10 м. и 25 дни) и 13 г., 1 м. и 15 дни осигурителен стаж от трета категория. На 26.09.2011 г. в РУСО - гр. Пловдив, е постъпило искане от компетентната институция в Германия да бъде потвърден осигурителният стаж на Дора Здравкова Вълчева в България. Така била установена липсата на пенсионната преписка от 2000 г. Предприети били действия за нейното възстановяване, поради което длъжностното лице отправило искане Дора Здравкова Вълчева да представи всички документи, въз основа на които е била отпусната пенсията й през 2000 г., които документи тогава й били върнати. Дора Здравкова Вълчева не е оспорила твърдението, че всички документи, с които е удостоверила осигурителен стаж и осигурителен доход през 2000 г., са й били върнати. Нещо повече - тя е представила отново документи, като е заявила, че това са всичките документи, които е представила и през 2000 г. В разпореждане № 100 от 27.11.2000 г. е посочено, че при изчисляването на индивидуалния коефициент за определяне размера на пенсията е прието общо брутно трудово възнаграждение 20 659 лв. за периода 1.01.1989 г. - 31.12.1991 г. Не се спори между страните, че през този период Дора Здравкова Вълчева е била на работа в "Монтажна база" - гр. Пловдив. Правоприемникът на този работодател - "Торгоекспрес" ООД - съхранява разплащателните ведомости за заплати и сега, което е дало възможност на контролните органи (в частност на финансов ревизор Боряна Иванова) да направят проверка по тези ведомости и да констатират, че за посочения тригодишен период от време осигурителният доход на Дора Здравкова Вълчева е 19 173,61 лв., а не 20 659 лв. Тези констатации на финансовия ревизор са потвърдени от "Торгоекспрес" ООД с издаденото от него удостоверение обр. УП-2 изх. № 7 от 24.04.2012 г. При изчисляването на осигурителния стаж въз основа на тези документи, обаче, е установено, че той е в размер на 28 г., 1 м. и 19 дни и е само от трета категория, т. е. Дора Здравкова Вълчева не е удостоверила придобит от нея осигурителен стаж от втора категория и то в размер на 20 г., 8 м. и 20 дни. Следователно на 27.11.2000 г. тя не е имала право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. С оглед тази фактическа обстановка, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 и т. 5 КСО, ръководителят "ПО" е постановил процесното разпореждане, с което е отменил разпореждане № 100 от 27.11.2000 г. При последвалото административно оспорване директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е възприел изцяло съображенията на ръководителя на "ПО" и е отхвърлил жалбата срещу разпореждане № 4606144576 /протокол ПР-1150/ от 8.05.2012 г. С посоченото по-горе решение, срещу което е подадена сега обсъжданата касационна жалба, Пловдивският административен съд е отменил решение № 216 от 14.08.2012 г. на касационния жалбоподател. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният орган е обосновал извод за законосъобразност на постановените актове с липсата на пенсионното досие в архива. Приел е, че административният орган не е изяснил относимите факти и обстоятелства за наличие на предпоставките на чл. 114, ал. 1 във вр. с чл. 99, ал. 1, т. 2 и т. 5 от КСО и не били събрани безспорни доказателства, от които да бъде направен извод за недобросъвестно поведение на Дора Вълчева. Счел е, че тежестта на доказване е единствено на административния орган и по съображения в този смисъл е уважил жалбата срещу посоченото решение на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно изискванията на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, документите за стаж, представяни от лицата за отпускане на пенсия, не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка - същите се връщат на лицата при произнасяне от страна на административния орган. В тази връзка за административния орган не съществува нормативно установено задължение да доказва отрицателния факт, че Дора Вълчева никога не е работила при условията на втора категория труд. В тежест на Дора Вълчева е да докаже твърдения с жалбата трудов стаж в размер на 33 г., 10 м. и 5 дни (непревърнат в трета категория). Данните по делото сочат на съществена грешка, допусната с разпореждане № 100 от 27.11.2000 г., която сега следва да бъде отстранена на основание чл. 99, ал. 1, т. 5, предложение първо, КСО (разбира се при липса на необходимото доказване от страна на Дора Здравкова Вълчева) и това именно е направено с отмененото от Пловдивския административен съд разпореждане № 4606144576 (прот. № ПР-1150) от 8.05.2012 г. В хода на цялото съдебно производство, развило се пред Пловдивския административен съд, Дора Здравкова Вълчева не е изразила становище по въпроса при кой работодател (осигурител) и през кои години преди 1997 г. е придобила трудов (сега осигурителен) стаж от втора категория в общ размер на 20 г., 8 м. и 20 дни. А това означава, че тя въобще не е полагала в миналото труд от втора категория и въобще не е имала право на ранно пенсиониране при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Това обстоятелство категорично сочи, че тя е била недобросъвестна както при получаването на пенсия, която определено не й се полага, така и при подаването на заявлението за отпускане на тази пенсия, чието съдържание очевидно сега не е в състояние да повтори, защото никога не е имала трудов стаж от втора категория и то в размер на 20 години, 8 месеца и 20 дни. С оглед изложеното жалбата срещу решение № 216/14.08.2012 г. на касационния жалбоподател е била неоснователна и Пловдивският административен съд е следвало да я отхвърли като такава. Постановеното от него неправилно решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК делото следва да бъде решено по същество, и жалбата на Дора Здравкова Вълчева срещу оспорените актове бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор, страната има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,