Решение № 4983 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13721/2019 г.

Решение № 4983 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13721/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба и допълнение към нея от М. Харакчиев, подадени лично, и насрещна касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София (ГД "ИН") и Началника на Затвора - [населено място], подадена чрез общ процесуален представител по делото юрк. Ст. Стоянова, срещу решение № 313 от 15.08.2019 г., постановено по адм. дело № 356/2019 г. по описа на Административен съд - Стара Загора (АС - Стара Загора), в съответно засягащите ги части от съдебното решение.

Първият касатор - М. Харакчиев, оспорва решението на АС - Стара Загора в частта, с която съдът е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата му срещу Решение № 255 от 12.04.2019 г. по преписка № 20/2015 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) с искане за отмяна и връщане на преписката на КЗД за ново произнасяне с указания за уважаване на жалбата му с вх. № 44-00-4595/11.11.2014 г. в частта, с която се иска отмяна на решението за установяване на дискриминация по защитен признак "лично положение", касаещо хранителния режим, който му е бил осигуряван в Затвора - [населено място]. Счита, че при произнасянето си в тази част съдът не е съобразил отразената в протокол от 22.06.2015 г. по преписка № 20/2015 г. на КЗД информация, а именно - заявлението на М. Харакчиев пред КЗД, че неправилно в доклада на КЗД е вписан само защитен признак "религия" предвид на това, че оплакванията му в жалбата с вх. № 44-00-4595/11.11.2014 г. са за упражнявана спрямо него множествена дискриминация, основаваща се на признаците "религия" и "лично положение". Касаторът обжалва първоинстанционното решение и в частта, с която съдът е отменил Решението на КЗД в частта му, оспорена от ГД "ИН" и Началника на Затвора - [населено място]. Оспорва като погрешно становището на съда, че в жалбата с вх. № 44-00-4595/11.11.2014 г. не били наведени оплаквания за осъществена дискриминация по признак "религия". Счита, че след като е изложил пред КЗД фактите, въз основа на които формира оплакванията си, в тежест на КЗД е да определи (при извод за действително извършена дискриминация) какъв е видът на тази дискриминация, както и признакът, на който тя се основава. Въз основа на изложените съображения, прави искане за отмяна на съдебното решение като неправилно в обжалваните му части. Касационните основания и искането си до съда касаторът поддържа в съдебно заседание, както и в депозирана по делото писмена защита.

ГД "ИН" и Началникът на Затвора - [населено място], в подадената общо от тях насрещна касационна жалба, оспорват касационните доводи и искания на М. Харакчиев като неоснователни. Считат решението на АС - Стара Загора, в обжалваната от М. Харакчиев част, за правилно и молят то да бъде оставено в сила в тази му част. Оспорват като неправилен първоинстанционния съдебен акт в частта му, с която преписка № 20/2015 г. на КЗД е върната за ново произнасяне по жалбата, обективирана в искова молба с вх. № 5389/21.03.2013 г. по описа на Софийски районен съд, подадена от М. Харакчиев. По изложени в насрещната касационна жалба конкретни съображения молят за отмяна на решението на АС - Стара Загора в обжалваната част. В съдебно заседание ГД "ИН" се представлява от юрк. Е. Димитрова, която поддържа заявените в насрещната касационна жалба възражения и искания.

Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация, в депозирано по делото писмено становище, чрез процесуален представител юрк. Н. Попова, твърди неоснователност на касационната жалба, като сочи, че не са налице описаните в нея касационни основания за отмяна на решение № 313 от 15.08.2019 г. по адм. дело № 356/2019 г. на АС - Стара Загора. КЗД не уточнява обаче за коя от двете касационни жалби по делото се отнася изложеното в писменото й становище. Развива формални съображения за законосъобразност на процесното Решение № 255 от 12.04.2019 г. по преписка № 20/2015 г. на КЗД. Моли за постановяването на решение от съда, с което да се отхвърли "процесната жалба" и вместо това да бъде потвърдено решението на АС - Стара Загора. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано възнаграждение за правна помощ над установения минимум.

Ответната страна - Министерство на правосъдието, чрез пълномощник по делото юрк. С. Стоянова, представя писмен отговор, в който развива съображения за неоснователността на оплакванията, залегнали в касационната жалба и допълнителната касационна жалба, подадени от М. Харакчиев. Счита, че оставянето в сила на процесното решение на АС - Стара Загора в частта му, оспорена от М. Харакчиев, не би засегнало правата на този жалбоподател. Поради това, моли за постановяването на окончателно решение в смисъла на изложените в писмения отговор аргументи.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Счита за правилни изводите на съда досежно преценката за незаконосъобразност на решението КЗД в частта, с която е установена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. спрямо М. Харакчиев, обективирана от страна на Началника на Затвора - [населено място] и ГД "ИН" по признак "религия". Обосновава становището, че така формираните изводи на КЗД не отговарят на заявените в жалбата на М. Харакчиев действителни оплаквания, поради което произнасянето на КЗД се явява неправилно - извършено в нарушение на материалния закон. Оценява като законосъобразна преценката на съда да остави без разглеждане жалбата на Харакчиев срещу решението на КЗД във връзка с отправеното искане до административния орган за отмяна на решението за установяване на дискриминация по защитен признак "лично положение", касаещо хранителния режим. Поддържа становище за правилност на съдебния акт и относно констатациите на съда за осъществено спрямо жалбоподателя по-неблагоприятно третиране в сравнение с лишените от свобода, изтърпяващи наказание в Затвора - гр. София, въз основа на признака "лично положение". По тези аргументи, намира оспореното решение на АС - Стара Загора за законосъобразно постановено, с оглед на което предлага същото да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като се запозна с релевираните от касационните жалбоподатели отменителни основания, съобрази становищата на страните и прецени наличните по делото доказателства, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:

Касационните жалби - както тази, подадена от М. Харакчиев, така и касационната жалба от ГД "ИН" и Началника на Затвора - [населено място], са процесуално допустими като подадени в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, в онази негова част, която е съответно неблагоприятна за всеки от касаторите.

Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение, а оспореното съдебно решение - оставено в сила в неговата цялост. Съображенията в подкрепа на горния извод на съда са следните:

1. По касационната жалба и допълнителната касационна жалба на М. Харакчиев:

На първо място, касаторът обжалва решението на АС - Стара Загора в частта, с която е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата му срещу Решение № 255 от 12.04.2019 г. по преписка № 20/2015 г. на КЗД с искане за отмяна и връщане на преписката на КЗД за ново произнасяне с указания за уважаване на жалбата му с вх. № 44-00-4595/11.11.2014 г. в частта, с която се иска отмяна на решението за установяване на дискриминация по защитен признак "лично положение", касаещо хранителния режим, който му е бил осигуряван в Затвора - [населено място].

Решението на административния съд е правилно в тази си част. За да постанови диспозитив "оставя без разглеждане" по искането на Харакчиев с описаното по-горе съдържание, съдът правилно е съобразил, че подобно искане е недопустимо в настоящото производство, доколкото не е налице разпоредителна част в процесния административен акт, с която КЗД да се е произнесла (с уважителен или отхвърлителен диспозитив) по искане за установяване на дискриминация по защитен признак "лично положение", касаещо хранителния режим на л. св. М. Харакчиев. В мотивите и диспозитива на решението на КЗД се съдържа конкретно произнасяне по оплакването за неспазване на следвания от л. св. хранителен режим съобразно изповядваната от него религия, но това произнасяне е за осъществена дискриминация по признак "религия", а не "лично положение". Същевременно, втората част от диспозитива на решението на КЗД (реално неблагоприятна за М. Харакчиев), с която е оставено без уважение като недоказано оплакването му за дискриминация по признак "лично положение", не се основава на твърдяно бездействие на администрация във връзка с неосигуряването на храна, съобразена с религиозните му убеждения, а на претендирано нарушение на регламента за провеждане на телефонни разговори от лишените от свобода с различни институции. Следователно, при липса на формирано изрично волеизявление на компетентния административен орган, което да обективира произнасяне по оплакване за дискриминация по признак "лично положение", касаещо хранителния режим на жалбоподателя в качеството му на л. св., изповядващ религията [вероизповедание], недопустимо се явява отправеното до съда искане за отмяна на административния акт и връщане на преписката на КЗД за ново произнасяне с указания за уважаване на жалбата на М. Харакчиев, в частта, с която се иска отмяна на решението за установяване на дискриминация по защитен признак "лично положение", касаещо хранителния му режим.

Следва да се отбележи, че така постановеният от първоинстанционния съд и потвърден от касационната инстанция правен резултат, не касае защитата по същество на правата на жалбоподателя М. Харакчиев, свързани с твърдяната от него дискриминация по признак "лично положение", изразяваща се в бездействието на компетентната администрация да му осигури хранителен режим, съответен на религиозните му убеждения, в случай че в подадения от него до КЗД инициативен документ се съдържат точно такива оплаквания. Преценката за наличие или липса на такива оплаквания обаче е част от проверката за законосъобразност на формирания от КЗД извод за осъществена спрямо М. Харакчиев дискриминация въз основа на посочените фактически основания, а именно - неосигуряване на хранителен режим, съобразен с религиозните му вярвания, като изводът на КЗД е за извършена дискриминация спрямо признака "религия". Проверката на този извод от първоинстанционния съд е довела до отмяна на решението на КЗД в тази му част, като постановено в нарушение на материалния закон, до което се е стигнало след неправилно интерпретиране на наведените от М. Харакчиев пред КЗД оплаквания.

Правилността на така мотивираното заключение на първоинстанционния съд е предмет на касационен контрол в рамките на настоящото производство, предвид заявените в допълнителната касационната жалба на М. Харакчиев възражения. Последните изразяват несъгласието на касатора със заключението на административния съд, че в жалбата му до КЗД с вх. № 44-00-4595/11.11.2014 г. не са наведени оплаквания за осъществена спрямо него дискриминация по признак "религия". Решаващият състав е приел, че от съдържанието на жалбата на М. Харакчиев до КЗД не могат да се изведат оплаквания за дискриминация по признак "религия" от гледна точка на положението, в което подателят на жалбата да е бил поставен от съответната затворническа администрация и контролиращата я ГД "ИН". Съдържащото се в жалбата оплакване е за осъществена от ГД "ИН" спрямо М. Харакчиев - изтърпяващ наложеното му наказание "доживотен затвор без замяна" в Затвора - [населено място], дискриминация, осъществена в периода "от 2003 г. до настоящия момент" посредством това, че Началникът на Затвора - [населено място] е отказвал да удовлетвори искането му да съобрази полагащата му се и осигурявана безплатно от затвора дневна хранителна дажба със специфичните изисквания на изповядваната от жалбоподателя религия [вероизповедание], като изключи от храната свинското месо и свински продукти и ги замени с друг вид месо и месни продукти, като същевременно такова хранене е било осигурявано на лишените от свобода [вероизповедание] в затворите в гр. София, Пловдив, Варна и Ловеч. При така наведените от жалбоподателя фактически основания в жалбата му до КЗД, правилна е констатацията на първоинстанционния съд, че с жалбата на практика се иска да бъде установено, че за посочения период (установен за времето от 5.11.2011 г. до 05.11.2014 г.) М. Харакчиев - като [вероизповедание], изтърпяващ наказание в Затвора - [населено място], посредством храненето в този затвор, е бил третиран по-неблагоприятно в сравнение с лишени от свобода [вероизповедание] в други затвори, включително в гр. София, на които администрацията е осигурявала храна, несъдържаща свинско месо и свински продукти. Правилно административният съд е преценил, че изяснените по случая обстоятелствата не водят до извод за обвързване на соченото дискриминационно отношение с признака "религия". Жалбоподателят не твърди, нито дори намеква, че е бил поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с лишени от свобода в същия затвор, които са атеисти или които изповядват друга религия. Неизпълнението на определено задължение от страна на администрацията, в случая изразяващо се в неосигуряването на хранителен режим съобразно религиозните убеждения на лишения от свобода, дори когато това неизпълнение е санкционирано от съда като незаконосъобразно бездействие, не съставлява само по себе си и състав на нарушение на антидискриминационното законодателство.

За да е налице проява на пряка дискриминация, в какъвто смисъл са твърденията на М. Харакчиев в жалбата му до КЗД, е необходимо да са доказани в своята кумулативна даденост следните предпоставки - 1. наличие на по-неблагоприятно третиране на лицето, 3. извършено на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.; 3. като неблагоприятното третиране следва да е установено при съпоставка с начина, по който са третирани, били са или биха били третирани други лица при сравними сходни обстоятелства.

В конкретния случай, М. Харакчиев поддържа както пред КЗД, така и в хода на образуваното съдебно производство, че е бил поставен в по-неблагоприятна позиция, по отношение на хранителния си режим като лишен от свобода в Затвора - [населено място], в сравнение с лишените от свобода [вероизповедание], изтърпяващи наказанията си в някои от другите затвори в страната, конкретно този в гр. София. Оплакването му е неправилно тълкувано от КЗД и възприето като такова за неравно третиране между жалбоподателя и изобщо лишените от свобода, изповядващи вероизповедание, свързано със спазването на определена хранителна диета, от една страна, и лишените от свобода, които имат атеистични възгледи или които изповядват религия, чийто канон не съдържа правила относно хранителния режим, в резултат на което първите били поставени в по-неблагоприятно положение спрямо вторите. Подобен извод не следва от текста на жалбата до КЗД. Административният орган е допуснал смесване на сравнимите сходни обстоятелства, при които следва да се намират сравняваните лица, със самия признак "религия", визиран в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В случая, жалбоподателят твърди, че е поставен в по-неблагоприятна ситуация спрямо лишени от свобода лица, изповядващи същата религия като него - [вероизповедание], но намиращи се в други заведения за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода". Следователно, с аргумент от горното следва да се изключи възможността за определяне на изповядваната от жалбоподателя религия като характеризиращия го защитим от закона белег, намиращ се в причинно-следствена връзка с по-неблагоприятното третиране на лицето.

Като не се е съобразила с тези обстоятелства, а е извършила неправилно сравнение с положението на други лица, въз основа на признака "религия", КЗД е достигнала до необоснован от фактическа и правна страна извод за осъществена спрямо М. Харакчиев непряка дискриминация по признак "религия" от страна на Началника на Затвора - [населено място], както и от страна на ГД "ИН". Действията на дирекцията, или по-точно липсата на такива в качеството й на контролиращ затворническата администрация орган, не биха могли да бъдат квалифицирани като обективиращи дискриминация спрямо жалбоподателя по причина на неговата религия, доколкото самата контролирана дейност/практика на Началника на Затвора - [населено място] в конкретния случай неправилно е възприета като дискриминация по признак "религия" спрямо жалбоподателя. Правилно, с оглед извода за недоказано нарушение по чл. 4, ал. 3, вр. ал. 1 ЗЗДискр., съдът е преценил, че липсва и основанието на чл. 47, т. 4 ЗЗДискр. за даване на предписание до Началника на Затвора - [населено място], както и основанието на чл. 80, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗДискр. за налагане на имуществена санкция на ГД "ИН".

По тези съображения, като е достигнал до горните изводи и е отменил поради противоречие с материалноправните разпоредби решението на КЗД в частта, с която е установена непряка дискриминация спрямо М. Харакчиев по признак "религия", обективирана от Началника на Затвора - [населено място] и ГД "ИН", като на първия е издадено предписания на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр., а на ГД "ИН" е наложена административно наказание - имуществена санкция на основание чл. 80, ал. 2, вр. ал. 2 ЗЗДискр., административният съд е постановил правилен съдебен акт, чиито мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция и който следва да бъде оставен сила като законосъобразен, в посочената част.

Правилна е и преценката на съда, че доколкото КЗД не се е произнесла по основателността на действителните оплаквания, изложени в жалба с вх. № 44-00-4595/11.11.2014 г. на М. Харакчиев за осъществена от ГД "ИН" спрямо него дискриминация посредством описаните в нея факти и при извършване на необходимото сравнение с лицата, които жалбоподателят сочи като намиращи се в сходно на неговото положение, преписката следва да бъде върната на КЗД за ново произнасяне по жалбата, съобразно мотивите, изложени в решенията на първоинстанционния и настоящия касационен състав.

Предвид горното, съдебното решение, като материално законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила в частта, обжалвана от М. Харакчиев.

2. По касационната жалба на ГД "ИН" и Началника на Затвора - [населено място]:

С атакуваната от тези касатори част на съдебното решение съдът е отменил по жалба на М. Харакчиев Решение № 255 от 12.04.2019 г. по преписка № 20/2015 г. на КЗД в частта, в която е оставено без уважение оплакването на М. Харакчиев за осъществена спрямо него дискриминация по признак "лично положение" във връзка с прилагането на регламента за провеждане на телефонни разговори на лишените от свобода с различни институции, като преписката е върната на КЗД за ново произнасяне по цитираното оплакване, имащо характер на жалба до КЗД, обективирана в искова молба с вх. № 5389/21.03.2013 г.

За да постанови този резултат, съдът най-напред е изследвал подробно въпроса за въведените в Затвора в [населено място] и този в гр. София практики на администрацията по отношение правото на телефонна връзка с институции на лицата, изтърпяващи в тези затвори наказания, свързани с лишаване от свобода. Въз основа на доказателствата по делото, подробно описани в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, административният съд е обосновал извод за наличие на различно третиране на тези лица от гледна точка на правото им да провеждат телефонни разговори с институции. Установено е, че приложението на чл. 86, ал. 1, т. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (предвиждащ правото на телефонна връзка на лишените от свобода) е гарантирано посредством прилагането на различни практики от затворническите администрации в двата затвора. Анализът на фактите показва, че следваната в Затвора - [населено място] практика има за резултат ограничаване на правото на телефонни разговори с институции на лицата, пребиваващи в този затвор, при липса на подобно ограничение за изтърпяващите същия вид наказания в Затвора - гр. София. Правилна е констатацията на първоинстанционния съд, че макар и прилагана еднакво спрямо всички лишени от свобода, изтърпяващи наказанията си в Затвора - [населено място], в това число и М. Харакчиев, тази практика, чието въвеждане не е обусловено от изрично нормативно предписание или обективно оправдана законова цел, съставлява по-неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗдискр., като сравнението в случая е между претендиращото дискриминация лице - М. Харакчиев и лишените от свобода лица, изтърпяващи наказание в Затвора - гр. София.

При така доказаното наличие на по-неблагоприятно третиране спрямо М. Харакчиев, съдът е изследвал въпроса и относно наличието или липсата на защитен признак, на който да се основава това третиране. По подробно развити в съдебното решение съображения е отхвърлено като неоснователно становището на КЗД, че по-неблагоприятното третиране в случая не е по признак "лично положение", с оглед белега в кое затворническо заведение се изтърпява наказанието. Изложените в тази връзка фактически и правни доводи на първоинстанционния състав следва да бъдат изцяло споделени като съответни на фактите по делото и приложимата нормативна уредба.

Правилни са съображенията, застъпени както от съда, така и от касаторите - ГД "ИН" и Началника на Затвора - [населено място], относно съдържанието, което следва да бъде вложено в термина "лично положение", въведен като един от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., спрямо който се преценява осъществяването на дискриминация. Принципно вярно е и изтъкнатото от страна на касаторите, че само по себе си настаняването в различни затвори, с евентуално различни условия в тях, не би могло да обективира признака "лично положение", То би могло да бъде индиция единствено за различно третиране, но не и да се свърже с определено качество или вътрешноприсъщ белег на личността, който да обоснове това различно третиране. Подобно твърдение, макар и да звучи логично, извадено извън контекста на конкретната ситуация, не намира приложение в настоящия случай, в който фактите сочат към други изводи. Жалбоподателят не твърди, че по-неблагоприятното положение, в което е поставен, се дължи на самия факт на настаняването му за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора - [населено място]. Както бе изяснено по-горе, по-неблагоприятното третиране в случая се изразява в прилаганата в този затвор трайна практика на ограничаване правото на лишените от свобода да провеждат телефонни разговори с институции, в сравнение с лишените от свобода в Затвора - гр. София, чието право не е ограничено. При това положение, мястото на изтърпяване на наказанието (в смисъла на конкретното затворническо заведение, в което лишеното от свобода лице е разпределено за изтърпяване на наказанието си) се явява опосредяващият елемент между личността на лишения от свобода и доказаната от фактическа страна неблагоприятна за него практика, който елемент прави възможно идентифицирането на траен, обективен, определящ положението на лишения от свобода белег, годен да попадне в обхвата на защитения признак "лично положение". Следователно, личното положение на Харакчиев се определя не директно от факта, че същият търпи наказанието си в Затвора - [населено място], а от това, че търпейки наказанието си там, спрямо него, а също и спрямо останалите лишени от свобода в този затвор, е прилагана практика на администрацията, съществено разминаваща се с тази, прилагана към лишените от свобода в Затвора - гр. София, досежно регламентацията на едно и също право - правото на телефонна връзка по ред и начин, определени от главния директор на ГД "ИН".

Като е изложил съображения в горния смисъл и е достигнал до извод за незаконосъобразност на решението на КЗД в частта, с която е отхвърлено като неоснователно оплакването на М. Харакчиев за дискриминация по признак "лично положение", касаещо регламента за провеждане на телефонни разговори на лишените от свобода с различни институции, административният съд е обосновал законосъобразен правен резултат, който следва да бъде потвърден. Неоснователни са наведените от ГД "ИН" и Началника на Затвора - [населено място] доводи в противоположен смисъл. Същите не опровергават правилността на решението на АС - Стара Загора, в частта му, в която е отменено по жалба на М. Харакчиев Решение № 255 от от 12.04.2019 г. по преписка № 20/2015 г. на КЗД в частта за оставяне без уважение на оплакването за дискриминация по признак "лично положение", обективирано в искова молба на М. Харакчиев с вх. № 5389/21.03.2013 г., и преписката е върната на КЗД за ново произнасяне по това оплакване, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид гореизложеното, не се доказват сочените от касационните жалбоподатели основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на атакуваното решение на АС - Стара Загора, в съответно оспорените от тях части на съдебния акт. Решението е постановено при правилна оценка на правнорелевантните за спора факти спрямо приложимата към тях нормативна уредба. Не се констатира наличие и на визираните в чл. 209, т. 1 и т. 2 АПК и подлежащи на служебна проверка от съда на основание чл. 218, ал. 2 АПК пороци на съдебния акт.

Изложеното мотивира крайния извод за законосъобразност на постановеното от АС - Стара Загора решение, което като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,