Решение № 3161 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6858/2019 г.

Решение № 3161 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6858/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Стара Загора, чрез юрк. Вълчева, срещу решение № 72 от 14.03.2019 г., постановено по адм. дело № 508/2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че същото е недопустимо. Прави се искане за отмяната му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Министър на земеделието, храните и горите, чрез директора на ОДЗ - Стара Загора, не ангажира становище по жалбата. Ответната страна - Н. Георгиев Попов не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Стара Загора отменя по жалба на Министърът на земеделието храните и горите, Виза за проектиране на плътна ограда с височина 2. 20 м., съгласно чл. 38 от ЗУТ в УПИ ІV-261, кв. 38 по плана с. Колена, издаден на 27.07.2018 г. от Главния архитект на община Стара Загора. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закон писмена форма. Установено е, че визата се издава върху комбинирана скица № 1523/17.07.2018 г., извадка от подробния устройствен план на с. Колена, одобрен със заповед № 3/2.01.1995 г. и съдържа линия за проектиране на ограда изцяло в УПИ ІV-261 кв. 38 по плана с. Колена, но същата е в несъответствие с материалния закон. Съдът се позовава на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗУТ, като излага доводи, че виза се издава на възложителя, а заявителят Н. Георгиев Попов не се е легитимирал, като лице с качеството на възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ. Същият е собственик на сградата, но исканата ограда ще бъде построена върху земя, която е държавна собственост, а не негова лична. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил фактически установявания относно всички правнозначими факти и е обосновал верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и към които се препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Визата за проектиране представлява извадка от действащия подробен устройствен план, издава се на възложителя или упълномощено от него лице и служи за изработване на инвестиционен проект, след одобряването на който се издава разрешение за строеж. Съгласно нормата на чл. 161, ал. 1 ЗУТ възложител на строежа е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В случая от събраните по делото доказателства съдът правилно приема, че заявителят Н. Георгиев Попов, не се е легитимирал, като лице с качеството на възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ, доколкото няма право на собственост върху имота, нито в негова полза е учредено право на строеж за ограда от собственика на УПИ ІV-261, кв. 38 по плана с. Колена. Въпреки че същият притежава стопанска сграда в имот, на него не му е учредено от собственика право на строеж на плътна ограда върху земята, чужда собственост. Неоснователен е доводът на касатора, че министърът на земеделието, храните и горите не разполага с активна процесуална легитимация и правен интерес, за да подаде жалба срещу процесната виза. В случая се касае за спор, засягащ земя от държавния поземлен фонд и по аргумент от чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ, държавата се представлява пред съда от министърът на земеделието, храните и горите. В случая той от своя страна е упълномощил директора на ОДЗ – Стара Загора да оспорва пред компетентния съд административни актове, издадени по реда на ЗУТ, засягащи имоти – държавна собственост. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,