Решение № 2506 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10610/2017 г.

Решение № 2506 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10610/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителен директор и представляващ "Многопрофилна болница за активно лечение д-р И. С.-С." АД, със седалище и адрес на управление гр. С., чрез процесуален представител адвокат против решение № 126 от 13.07.2017 г. на Административен съд С. по адм. дело № 144/2017 г. С него се отхвърля жалбата на дружеството срещу заповед № РД-09-520 от 18.05.2017 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса С., с която е отказано сключване на договор по КП № 217а "Оперативни процедури с много голям обем и сложност на таза, тазобедрена и колянна става" и КП № 217б "Оперативни процедури при множествени счупвания и/или луксации на таза, горни и долни крайници". Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РЗОК взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на изпълнителния директор и представляващ "Многопрофилна болница за активно лечение д-р И. С.-С."АД срещу цитираната заповед. С нея на основание чл. 59б, ал. 2 ЗЗО, чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 от НРД 2017 г. е отказано сключване на договор по НРД за МД 2017 г. на Многопрофилна болница за активно лечение Д-р И. С. АД по КП 217а и КП 217б и КП № 232. Мотивите са, че лечебното заведение не е представило документи удостоверяващи придобита допълнителна квалификация за кръвна репозиция и вътрешна фиксация при фрактури на таз и ацетабулум и микрохирургия, както и че не няма договор със специалист по пластична възстановителна хирургия. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по приложената преписка, че производството пред административния орган е започнало по заявление на лечебното заведение, разгледано е от нарочно определена комисия и резултатите от проверката са отразени в протокол. С оглед констатациите е предложено на директора на РЗОК да откаже сключване на договор за КП 217а и КП 217б тъй като лечебното заведение не отговаря на допълнителните изисквания на КП 217.2 и КП 217.3, като не са представени доказателства за придобита допълнителна квалификация, каквито са и мотивите на оспорената заповед. Съдът е констатирал, че издадения акт не съдържа пороци свързани с форма, съдържание и компетентност и материалния закон е правилно приложен. Изискванията на НРД за МД за 2017 г. в чл. 26 и чл. 267, ал. 1, т. 10 са за наличие на свидетелство за професионална квалификация на специалиста, приложени към настоящия случай налагат доказване на придобита допълнителна квалификация и тези доказателства следва да се приложат към заявлението за сключване на договор съгласно чл. 270, т. 9 от НРД за МД 2017 г. При липса на такива документи е прието, че правилно е постановен отказ. Възраженията на жалбоподателя са обсъдени и приети за неоснователни като са приложени разпоредбите на закона и НРД за МД за 2017 г. Решението е правилно. Съдът е установил фактите след анализ на доказателствата по делото и извел обоснован извод с оглед възраженията в жалбата. От фактическа страна е безспорно установено, че за извършването на медицинските дейности заявени от лечебното заведение разпоредбите на закона и НРД за МД за 2017 г. изискват доказателства за придобита квалификация. Тези доказателства следва да се представят със заявлението. При безспорната липса на такива доказателства е неоснователно възражението за необоснованост на мотивите на административния орган и на съда, както и за нарушение в процедурата и за липса на форма и съдържание на административния акт. Мотивите на заповедта могат да се съдържат и в други документи, създадени от помощен орган и които да обосновават фактическо и правно основание за издаване на заповедта. Пороци на административния акт, съставляващи основания за отмяна по чл. 146 АПК не се констатират по делото и правилно съдът е приел жалбата за неоснователна. Представените с касационната жалба доказателства не следва с да се обсъждат, предвид забраната в чл. 219 и чл. 220 АПК. Настоящата инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При проверката за правилността на решението не се установяват нарушения съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховен административен съд шесто отделение