Решение № 2275 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12110/2011 г.

Решение № 2275 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12110/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 1475 от 29.03.2011 г. по адм. дело № 4967/2010 г. на Административния съд София - град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Мухаммед Ахмед Шериф, не взема отношение по касационната жалба и не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Мухаммед Ахмед Шериф, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/13215 от 08.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2007 г. сума в размер на 2 157,84 лв. във вр. с подадено от Мехаммед Ахмед Шерих общо заявление за единно плащане на площ с УИН 09/110407/00605. Мотивите са свързани с констатирано недопустимост на годните за подпомагане площи, заявени с подадената молба-заявление. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, конкретно чл. 35 от АПК. Приел, че административният орган е издал административния акт без да изложи правни и фактически основания въз основа на които претендира да е възникнало държавното вземане срещу лицето. Съдът е приел също така, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция. Позовал се е на разпоредбата на чл. 31 от Регламент /ЕО/ № 1290/2005 г. на Съвета, като приел, че посочената разпоредба относно финансирането на Общата селскостопанска политика се отнася до клиринга на счетоводната сметка на Разплащателната агенция и мониторинга от страна на Комисията. Нормата регулира отношенията между националния разплащателен орган и Европейската комисия и е неотносима към процесния случай. При така прието счел, че извършеното на производителя плащане на допълнителна субсидия не е недължимо по смисъла на чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. След като по заявените от производителя блокове е извършена проверка на място от общинската служба по земеделие и е установено, че тези парцели се използват и са допустими за подпомагане, то извършеното на това основание плащане не е недължимо платено. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. По силата на чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като атрибути фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не се съдържат. Не може да се приеме, че докладът на ЕСП представлява основание за установяване на публично държавно вземане и може да бъде фактическо основание. Това е така, тъй като той съдържа констатации относно дейността на ДФЗ при упражняване на контрола и проверките при вземането на решение за субсидиране на земеделските производители, т. е. негов адресат е държавния орган, в чиято компетентност е правомощието да се произнесе по заявлението. В тази връзка правилно първоинстанционния съд е приел, че установените в хода на одита факти не са юридически, от които може пряко да се обоснове извода за недължимост на платената на жалбоподателя сума. Разпоредбата на чл. 31 от Регламент ЕО № 1290/2005 г. на Съвета, относно финансирането на общата селскостопанска политика, визирана в мотивите на акта, урежда отношенията между националния разплащателен орган и Европейската комисия. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като не е налице неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да предполагат възстановяване на същите. За да достигне до тези изводи, съдът е анализирал нормата на чл. 26а, ал. 1 от ЗПЗП, съгласно която Разплащателната агенция извършва проверки на място чрез органите и структурите, посочени в чл. 26а, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП и в резултат на действия на Разплащателната агенция, са отпуснати допълнителни суми за подпомагане по СЕПП. Изплатената сума е за "друга земеделска площ" в землището на община Момчилград за блокове от категория 06, поради което е констатирана неправомерност. Същата се дължи на грешка на компетентните органи или на друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен начин, се прилага чл. 73, ал. 1 от Регламент ЕО № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. Според ал. 4 на същата норма, задължението извършено при наличие на установената грешка не може да се вмени на земеделския производител. След като посочената категория земи по код 06 са изключени по начало от категорията на тези, които се изплащат за подпомагане, то не е следвало въобще да подлежат на плащане и земеделският производител не следва да носи отговорност. Предвид това изплатената сума, която е получила лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение и не представлява публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК и решението на съда е законосъобразно. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,