Решение № 928 от 27.1.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7543/2021 г.

Производството е по реда на чл. 176 във вр. с чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената на 08.12.2022 г. молба от изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) чрез пълномощника му юрк. Горанов за допълване на Решение 10130/10.11.2022 г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм.д. 7543/2021 г. Искането, заявено в молбата, е за допълване на решението в съответствие с чл. 173, ал. 2 АПК. Настоящият съдебен състав преценява искането за допълване на посоченото съдебно решение за допустимо като заявено от страна по делото в едномесечния срок по чл. 176, ал. 1 АПК, но неоснователно. С постановеното по адм.д. 7543/2021 г. решение касационният състав е отменил оспореното от ЕВРОБЕТ ООД в несъстоятелност решение на Административен съд София град и в съответствие с чл. 222, ал. 1 АПК е постановил решение по съществото на спора, с което е обявил за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 8/14.02.2020 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта (ДКХ). Неоснователно е искането на страната за допълване на решението с изричен диспозитив за връщане на преписката на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, поради следното: Разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК действително визира случай на нищожност на административния акт поради некомпетентност на административния орган, който го е издал, но тя е приложима тогава, когато административното производство е започнало по искане на гражданин или организация, по искане на прокурора, омбудсмана, по искане на по-горестоящ орган или друг държавен орган съгласно чл. 24, ал. 1 АПК. По това искане след прогласяването на административния акт за нищожен липсва произнасяне и затова съдът следва да върне преписката на компетентния орган. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като производството по издаването на АУПДВ 8/14.02.2020 г. от председателя на ДКХ е започнало по инициатива на административния орган, който го е издал. Поради това обявяването на акта за нищожен не възстановява висящността на административното производство, каквато е налице при образуването му по подадено искане за издаването на административен акт. Компетентният административен орган при липсата на такава висящност сам преценява дали да образува ново административно производство за издаването на административен акт, установяващ дължими от адресата публични държавни вземания, без да е необходимо съдът да му връща административната преписка със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По този въпрос е налице трайна практиката на ВАС, обективирана в редица съдебни актове като: Решение 10632/08.07.2019 г. по адм.д. 1193/2019 г.; Решение 14968/04.12.2018 г. по адм.д. 8340/2018 г.; Решение 12358/15.11.2016 г. по адм.д. 8295/2016 г. и др. Разпоредбата на чл. 160, ал. 5 ДОПК (нова - ДВ, бр. 105/2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) е изключение от това правило. Тя е специална и се прилага само по отношение на ревизионните актове, издавани по реда на този кодекс, и е неприложима спрямо АУПДВ, които се издават на основание чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК или по реда, регламентиран в съответния закон, или по реда на АПК. По така изложените съображения искането на изпълнителния директор на НАП за допълване на Решение 10130/10.11.2022 г. на ВАС, постановено по адм.д. 7543/2021 г., е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Мотивиран така, и на основание чл. 176, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение