Решение № 8556 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4231/2020 г.

Решение № 8556 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4231/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ВИВАМЕД" ЕООД, ЕИК 114540783, срещу решение № 91 от 05.02.2020 г., постановено от Административен съд - Плевен по адм. дело № 1084/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Уведомително писмо изх. № 02-150-2600/1726 от 06.08.2019 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, обективиращо отказ за изплащане на финансова помощ и за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. и дружеството е осъдено да заплати направени от ответника по жалбата разноски за юрисконсулт. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът – зам. изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което оспорването е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо изх. № 02-150-2600/1726 от 06.08.2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, обективиращо отказ за изплащане на финансова помощ и за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите". Оспореният отказ е постановен на основание чл. 16 и чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., тъй като за определени парцели е установено, че не са спазени базовите изисквания /чл. 26, ал. 1 и 2 и изискванията по управление /чл. 26, ал. 4, т. 5/, както и че за една и съща площ са подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването на площите не е отстранено /чл. 17, ал. 1, т. 4/. Съдът е счел, че оспореното уведомително писмо е законосъобразен административен акт. За да стигне до този правен извод, АС приема, че уведомителното писмо отговаря на изискванията за форма на административен акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – актът съдържа фактически основания, при постановяване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – чл. 35 от АПК и чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. и актът е постановен в съответствие с материалния закон. След анализ на доказателствата по административната преписка, съдът приема, че в оспореното писмо се сочат конкретни факти, обосноваващи оспорения отказ от финансово подпомагане по чл. 16 от Наредбата – за неспазване на базови изисквания и изискванията за управление, както и че е налице застъпването на площи, което не е отстранено. Според съда, фактическата обоснованост на административния акт е постигната чрез извършените административни проверки, които извършвайки автоматично географско сравнение на одобрените площи с допустимите референтни парцели по мярка 214 АЕП с тези по направлението през текущата кампания в интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ са установили, че някои от декларираните парцели с част от площта си попадат в един физически блок, а с другата част в други физически блокове. С това наличието на обстоятелства по чл. 17, ал. 1, т. 4 е установено, като застъпването на площите не е отстранено и за тях не се предоставя финансова помощ. В съдебното решение е прието, че при издаването на акта няма нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. След като е допуснал грешка при попълването на заявлението за кампания 2016 г., която за някои парцели е дала възможност да се направи извод, че кандидатът за подпомагане е променил плана за сеитбообращение като е попълнил в заявлението код на друга култура, различна от заложената в петгодишния план, същият е следвало до 31. 05. да коригира тази грешка. След като той не е направил това, според съда правилно административният орган е приел, че са нарушени базовите изисквания и изискванията за управление от страна на кандидата и е отказал финансова помощ за тези парцели, тъй като са били засети с култури различни от тези, които са били посочени в петгодишния план. Също така, съдът е приел, че административният орган не е нарушил административнопроизводствените правила след като не е извършил проверка на място, тъй като това не се изисквало в съотношение на кумулативност с административните проверки, регламентирани от чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/2009 година. По тези доводи съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е неправилно. Според настоящата съдебна инстанция обжалваният административен акт - Уведомително писмо изх. № 02-150-2600/1726 от 06.08.2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ е незаконосъобразен административен акт. В него не са изложени фактическите основания за издаването му по отношение на постановения отказ за финансиране на определени парцели на основание чл. 16, ал. 1, 2 и 5 от Наредба № 11/2009 година. Административният орган е следвало да впише по какъв начин е приложил изискванията на чл. 16 от Наредба № 11/2009 г. и съответно методиката, утвърдена от министъра на земеделието и храните. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, тъй като посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на правните норми е условие за законосъобразността на издавания акт. Само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта на фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта при наличието на властническо волеизявление. При въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на Наредба № 11/2009 г. се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материалноправен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие да отказва финансиране, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за неговото упражняване, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният орган е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е неправилен и не може да бъде споделен. Неправилен е и изводът на решаващия съд, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В оспорения акт е вписано, че констатациите за нередности са в резултат на извършена административна проверка по чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/2009 година. Съгласно цитираната правна норма одобряването, намаляването или отказа от финансова помощ по заявената мярка се постановява след извършване на административна проверка и проверка на място за изпълнение на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности. При наличие на съюза "и" е очевидно, че двата вида проверки са предвидени в условията на кумулативност. В случая не са представени доказателства за извършена проверка на място на стопанството за релевантната 2016 година. Напротив, в хода на съдебното производство са събрани множество доказателства за това, че такава проверка на място не е била извършена, поради което посочените в уведомителното писмо обстоятелства за отказ от финансово подпомагане поради неспазване на базови изисквания и изисквания за управление не може да бъде установено и от приложени по преписката документи. При извършване на проверка на място органа следва да уведоми земеделския стопанин, да му осигури възможност да участва при извършване на проверката и при установени несъответствия да му даде възможност да даде обяснения и да представи доказателства. След като не е извършена задължителната проверка на място земеделският стопанин напълно е лишен от възможност да вземе отношение по нередности, които евентуално са дали основание за постановяване на пълен или частичен отказ от финансово подпомагане. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в хода на съдебното производство са събрани многобройни доказателства за това, че в процесните парцели за процесния период са били отглеждани култури, напълно съответстващи на тези посочени в петгодишния план, както и за това, че посочените в заявлението за 2016 г. сгрешени кодове са в резултат на грешка, допусната от служителка в структурата на ДФЗ, която е установена от служители на касационния жалбоподател след изтичането на срока по чл. 11 на Наредба № 5/2009 г. – 31. 05. Нормално е такива случаи да съществуват при установената от доказателствата по делото практика по попълването на заявленията в ОС "Земеделие" гр. Плевен. Този проблем е един от многото, който се преодолява с кумулативността между административните и проверките на място, регламентирани от разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/2009 година. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд не е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, както да бъде отменено и процесното Уведомително писмо, а преписката да бъде върната на ДФЗ за ново произнасяне съобразно мотивите на съда. С оглед изхода на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, а касаторът не е претендирал изрично разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд – пето отделение