Решение № 820 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5387/2016 г.

Решение № 820 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5387/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на В. Й. Д. от град Б., подадена чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 455/15.03.2016 г, постановено по адм. д. № 997/2015 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1049/30.04.2015 г, на директора на дирекция "Строителство" при О. Б. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на дирекция "Строителство" при община Б. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на В. Й. Д. срещу Заповед № 1049/30.04.2015 г, на директора на дирекция "Строителство" при О. Б., с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Надстройка над трети жилищен етаж в сграда с идентификатор 07079.610.27.1 по кадастралната карта (КК) на град Б.", извършен чрез остъкляване и покриване на южната тераса, обслужваща помещението в подпокривното пространство в обема на самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.27.1.5 по КК на гр. Б. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. За да достигне до този резултат, съдът по конкретно е приел, че макар в заповедта извършеното да е описано като надстройка в следствие на СМР, то в случая се касае до преустройство, което не засяга носещите елементи на жилищната сграда. Приел е още, че извършеното представлява строеж по см. на § 5, т. 38 от ДРЗУТ, който не попада в изброените в чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ (ДВ бр. 82 от 2012 г.) изключения, за които не се изисква разрешение за строеж, същият е незаконен, а с оглед годината на изграждането му не е й търпим, поради което е отхвърлил подадената срещу административния акт жалба. Решението е неправилно. От данните по делото безспорно е установено, че описаният в заповедта обект представлява остъкляване и покриване на тераса, обслужваща таванското помещение на жалбоподателя, извършен е през 2012 г, след въвеждането на жилищната сграда в експлоатация, без да е издавано разрешение за строеж и попада изцяло в имот, собственост на жалбоподателя. Тези обстоятелства не са спорни между страните. С касационната жалба се оспорва правният извод на съда, че за изграденото е нужно издаване на разрешение за строеж, наред с представеното конструктивно становище. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № П-32/03.06.2014 г., послужил като фактическо основание за издаване на процесната заповед противоречат на представените в съдебната фаза на производството доказателства и на заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Направените от съда въз основа на тези констатации правни изводи не се споделят от настоящия съдебен състав. От данните по делото на първо място се установява, че изграденото е извършено във връзка с неотложни строително-ремонтни дейности по възстановяване и укрепване на разрушената таванска плоча, с цел опазване на имота на собственика от системните течове, проникващи през покрива. От заключението на вещото лице е видно, че остъкляването и покриването на таванската тераса попада изцяло в имота, собственост на жалбоподателя, като с него не се променя застроената площ на самостоятелния обект и не се завзема площ от общите части на сградата. Изпълненото не променя и височината на сградата, поради което в случая не се касае и за надстрояване, така както е описано в обжалваната заповед. Според вещото лице и представеното конструктивно становище, изграденото не засяга носещите елементи на конструкцията на жилищната сграда, тъй като не са изграждани стоманобетонни колони или греди, като не се променят и параметрите на основните конструктивни елементи. С остъкляването не се променя и предназначението на самостоятелния обект. Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ, в приложимата в случая редакция, не се изисква разрешение за строеж за подменяне на покривни материали, при вътрешни преустройства при които не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности, като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. В настоящия случай, с оглед несъответствието на описания в заповедта незаконен строеж и представените по делото доказателства, следва да се приеме, че изпълненото от касатора представлява вътрешно преустройство и попада сред дейностите посочени в чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж, тъй като с него не е засегната конструкцията на сграда, не са премахнати или преместени съществуващи зидове, засягащи конструкцията на сградата, като не са променяни предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Процесното вътрешно преустройство на съществуващ жилищен обект, обективирано в остъкляването и покриването на терасата, вътре в обема на самостоятелния обект, попада в изключението по чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Ето защо всички предпоставки на посочената разпоредба са изпълнени и водят на извод за липсата на незаконен строеж, подлежащ на премахване по реда на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което съдът е следвало да отмени обжалвания административния акт като незаконосъобразен. Следва да се отбележи и обстоятелството, че към настоящия момент разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 6 от ЗУТ (изм. ДВ бр. 101 от 2015 г.) не изисква издаване на разрешение за строеж за остъкляване на балкони и лоджии. С оглед горното и предвид постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон, последното като неправилно ще следва да бъде отменено като се постанови ново, с което Заповед № 1049/30.04.2015 г, на директора на дирекция "Строителство" при община Б. да бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на касатора ще следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер общо на 1150.00 лева, съгласно представения списък на разноските пред първата инстанция и липсата на доказателства за реално извършени такива пред касационната съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,