Решение № 6532 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2393/2013 г.

Решение № 6532 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2393/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Вария" ЕООД, гр. Мездра, представлявано от управителя Борислав Томов, против Решение № 21 от 14.12.2012 г., постановено по адм. д. № 417/2012 г. по описа на Административен съд Враца. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Вария" ЕООД, гр. Мездра, срещу заповед № ДК-02-СЗР-97/13.07.2012 г. на Началника на РДНСК - Северозападен район - Враца, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахване на незаконен стоеж "Реконструкция на преливната част на преграден язовир на МВЕЦ "Искра", представляващ преградна клапа от метална тръба", находящ се на км 145+775 на р. Искър, поземлен имот № 004, кв. 094 по картата на възстановената собственост на гр. Роман, общ. Роман, обл. Враца, местност "Пърдището", извършен от "Вария" ЕООД. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови решението си, е приел, че при издаването на процесния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалноправни разпоредби и заповедта е законосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. Решаващият съд след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по приетата СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Правилно съдът е приел, че осъщественото от жалбоподателя представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, което се установява от доказателствата по административната преписка и от заключението на вещото лице. След като се касае за строеж, то за същия е било необходимо разрешение за строеж, каквото безспорно не е издадено. Процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правилно съдът е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 151, т. 4 ЗУТ с оглед изпълнените от жалбоподателя дейности, които не могат да се определят като текущ ремонт. Както в хода на административното производство, така и пред решаващия съд констатациите за незаконност на строежа не са оборени с други доказателства от касатора. Твърдението, че в случая се касае за текущ ремонт, за което не е необходимо издаване на разрешение за строеж съгласно чл. 151 ЗУТ, е неоснователно, тъй като, както е приел и първоинстанционният съд, извършените от дружеството-жалбоподател дейности не могат да се квалифицират като такива по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Касае се за възстановителни работи, които представляват строеж по смисъла на т. 38 на § 5 от ДР на ЗУТ, както се установява и от съдебно-техническата експертиза, и за извършването им е необходимо разрешение за строеж. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав