Решение № 14287 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2747/2012 г.
ВАСIII отделение14.11.2012 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3098 от 28.12.2011 г., постановено по адм. д. № 2562/2011 г. по описа на АС - Варна, ХVI-ти състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14287 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2747/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Стоянка Петкова Костадинова, Петко Костадинов Вълчев, Петко Иванов Добрев и Кремена Иванова Добрева, и четиримата от гр. Варна чрез процесуалния им представител адв. Маринова срещу решение № 3098 от 28.12.2011 г., постановено по адм. д. № 2562/2011 г. по описа на АС - Варна, ХVI-ти състав, с което е отхвърлена изцяло исковата претенция на касаторите срещу община Аксаково за плащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените им имуществени вреди в размер на 10 047 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение като постановено в при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Молят съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призовани за съдебно заседание, касационните жалбоподатели Петко Костадинов Вълчев, Петко Иванов Добрев и Кремена Иванова Добрева, не се явяват и не се представляват. За жалбоподателката Стоянка Костадинова, редовно призована, се явява адв. Крумова, която поддържа касационната жалба, а по същество иска отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно. Ответникът, община Аксаково, редовно призован не изпраща представител и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Варна, ХVI състав е отхвърлил иска на четиримата касатори срещу община Аксаково за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 047 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Въпреки, че в диспозитива на съдебното решение не се съдържа нито основанието за претендираните вреди, нито периода, за който се претендират /безспорна непрецизност на съдебния диспозитив/, видно от петитума на исковата молба, постановените от съда в хода на съдебното производство актове и мотивите на съдебното решение, имуществените вреди се претендират като резултат от своевременно оспорен, но оттеглен мълчалив отказ на кмета на община - Аксаково да издаде заповед по чл. 65 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Ищците в първоинстанционното производство твърдят, че, като собственици по наследство на недвижим имот - празно дворно място с площ от 770 кв. м - ПИ № 312 в кв. 15 по плана на с. Орешак, Варненска област, 680 кв. м от което са включени в УПИ VIII-312, кв. 15 по плана на същото село, са лишени от достъп откъм улица до собствения им имот, тъй като собственикът на съседния УПИ V-153 Галин Христов е поставил в началото на улицата-публична общинска собственост масивна каменна ограда, с която е затворил същата. С молба от 20.05.2011 г. ищците са поискали от кмета на община Аксаково да издаде заповед по чл. 65 от ЗОбС, по която към датата на подаване на жалбата, съединена с иск за обезщетение за вреди, вече е формиран мълчалив отказ, обжалван в срок. След отправяне молбата до кмета на общината с искане за издаване на заповед по чл. 65 ЗОбС ищците са сключили предварителен договор за продажба на собствения си имот, в който са предвидили краен срок за изповядване на окончателния договор - 30.06.2011 г. и са се задължили в същия срок да осигурят пълен достъп до имота чрез отварянето на път по предприетата процедура по чл. 65 от ЗОбС. Предвид формирания мълчалив отказ за издаване на заповед по чл. 65 от ЗОбС купувачът по предварителния договор е развалил същия, като продавачите са били длъжни да върнат даденото от купувача капаро в двоен размер и да заплатят неустойка по чл. 14 от предварителния договор, в резултат на което са претърпели имуществени вреди в общ размер 10 047 лв. Кметът на община Аксаково е издал своя заповед № 500/27.06.2011 г., с която е иззел от Галин Христов неправомерно заетата от него улица с ОК 22-ОК 65 - публична общинска собственост, но не е съобщил тази заповед на ищците своевременно, поради което същите са предявили срещу мълчаливия отказ за постановяване на подобен акт жалба от 19.07.2011 г., съединена с иск за вреди от този мълчалив отказ в размер на 10 047 лв. Предвид наличието на заповед № 500/27.06.2011 г., с която по същество е оттеглен обжалвания мълчалив отказ, съдът със свое определение № 4812/19.09.2011 г. е оставил без разглеждане жалбата срещу мълчаливия отказ на основание чл. 159, т. 3 и т. 4 от АПК и е прекратил производството по делото в тази част, като е продължил производството по иска за вреди предвид разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК. Разглеждайки иска по същество, съдът е отхвърлил същия като неоснователен. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Варна, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Съдът е заключил, че не е налице оттеглен административен акт по смисъла на чл. 204, ал. 3 от АПК, чиято незаконосъобразност да се изследва в производството, тъй като административното производство по постановяване на заповедта по чл. 65 от ЗОбС не стартира с молба от страни, различни от общината като собственик на имота, предмет на отнемане по силата на същия административен акт. Подателите на молба вх. № 9400-375 от 20.05.2011 г. с искане за издаване на заповед по чл. 65 от ЗОбС не са инициатори на административното производство по издаване на същата заповед. Съдът е приел, че тъй като по молбата на ищците не е формиран мълчалив отказ, приравнен по силата на чл. 58 от АПК на административен акт, липсва и първата предпоставка за ангажиране отговорността на община Аксаково, предвидена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отделно от това според първостепенния съд липсва и пряка и непосредствена причинна връзка между претендираните вреди и евентуалния оттеглен мълчалив отказ, тъй като вредите, дори да са настъпили, са причинени от сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот, а не от несвоевременно издадената от кмета на община Аксаково заповед по чл. 65 от ЗОбС. Решението на АС - Варна е правилно. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите на сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Правилно АС - Варна е приел, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди не е налице Настоящият касационен състав споделя изводите на административния съд относно липсата на мълчалив отказ за издаване на заповед по чл. 65 от ЗОбС, чиято незаконосъобразност да бъде обсъждана в производство по чл. 204, ал. 3 от АПК. Участници в административното производство по издаване на заповед по чл. 65 от ЗОбС са единствено общината в качеството й на собственик на имота - публична или частна общинска собственост, неправомерно ползван от другиго и лицето, което ползва този имот без основание и от което същият следва да бъде иззет. Трети лица, евентуално заинтересовани от издаването на подобна заповед /каквито са касаторите/ не са страна в производството по издаването й, съответно - не може да се приеме, че по тяхната молба за издаване на заповед по чл. 65 ЗОбС може да бъде формиран мълчалив отказ, приравнен по правни последици на индивидуален административен акт. Същите лица са само сигнализатори, а по подаден сигнал не се формира мълчалив отказ. Правилно административният съд е приел, че, освен липсата на първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на община Аксаково за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 3 от АПК - оттеглен незаконосъобразен административен акт, не е налице и четвъртата предпоставка за ангажиране на тази отговорност - липсва пряка и непосредствена причинна връзка между платените от касаторите суми и неиздаването на заповедта по чл. 65 от ЗОбС преди 27.06.2011 г. Претърпените от касаторите вреди, изразяващи се в платено в резултат на разваляне на предварителния договор капаро в двоен размер и неустойка по чл. 14 от договора, са в пряка причинна връзка с неизпълнението на облигационните им задължения, регламентирани в предварителния договор за продажба на недвижим имот, а не с по-късното издаване на заповедта по чл. 65 от ЗОбС. Нещо повече - към датата на издаване на заповедта крайният срок за сключване на окончателен договор за продажба, визиран в чл. 4 от предварителния договор не е бил изтекъл, поради което касаторите, при полагане дължимата грижа за узнаване за заповедта и охраняване на гражданскоправните си интереси, не би следвало да връщат капарото и да заплащат неустойка за неизпълнение. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея решение на АС - Варна следва да бъде оставено в сила като правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение