Решение № 2720 от 15.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Стрински от гр. Самоков, подадена чрез процесуален представител адв. Атанасова, против решение 520 от 23.05.2022 г. по адм. дело 1256/2021 г. на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 01-1947/08.11.2021 г. на кмета на община Самоков, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ паянтова постройка - гараж, находящ се в поземлен имот с идентификатор 65231.906.492 по кадастралната карта на гр. Самоков. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на община Самоков, чрез процесуалния си представител юрк. Кабранска, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-област е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от представените доказателства. Административният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена в границите на компетентност на кмета на община Самоков съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Такива се съдържат и в представения констативен акт 29/15.10.2021 г., в който е описан строежът и нарушените при изграждането му разпоредби. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от пета категория, извършен без необходимите строителни книжа. По този начин заповедта е издадена след установяване на релевантните факти и обстоятелства. Констативният акт е съобщен жалбоподателя и му е предоставен срок за възражения. Такива са постъпили и са обсъдени от органа преди издаване на административния акт. По този начин на жалбоподателя е осигурена възможност да участва в административното производство и да защити правата и интересите си, а доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. В съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Установено е, че нареденият за премахване строеж представлява паянтова постройка гараж с дължина 5,00 м., широчина 2,80 м. и е със застроена площ 14,00 кв. Строежът е изпълнен изцяло от дървена конструкция с едноскатен дървен покрив, покрит с интернитови плоскости. Гаражът е изграден през периода след 1968-1978 г. от жалбоподателя Стрински без разрешение за строеж, в поземлен имот с идентификатор 65231.906.492 по КК на гр. Самоков, собственост на Сдружение с нестопанска цел Спортно дружество Рилски спортист. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че наредената за премахване постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ и според легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж. Изводите на административния съд, че строежът не е търпим също са в съответствие с нормативната уредба и се обосновават от събраните доказателства. С оглед времето на извършване на строителството правилно са обсъдени предпоставките за търпимост на строежа, предвидени в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Според цитирания текст не подлежат на премахване и забрана за ползване строежи, изградени до 07.04.1987 г. , които са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на извършването им или по сега действащите такива. В случая строежът попада в терен, отреден за поликлиника по регулационния план на гр. Самоков от 1964 г. и в обхвата на общинска улица съгласно плана от 1978г. и според действащия ПУП за населеното място, одобрен през 2007 г., поради което правилно е преценено, че същият е недопустим по сега действащите правила и нормативи, тъй като е в нарушение на чл. 20, ал. 3, чл. 41 ал. 1 и ал. 2 и чл. 42, ал. 1 ЗУТ, а също и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, тъй като е в противоречие с § 63г, ал. 1 от Строителните правила и норми за изграждане на населени места (отм.), както и с изискванията на чл. 55 ЗТСУ (отм.) и чл. 112 и чл. 116, ал. 2 ППЗТСУ (отм.) в относимата редакция. Обстоятелството, че предвижданията на регулационните планове не са реализирани е без значение за допустимостта на строителството и доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Разпоредбата на §127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, на която касаторът се позовава, в случая е неприложима. Цитираният текст не отменя §16 от ПР на ЗУТ и регламентираните с него три отделни хипотези за търпимост на строежите според времето на изграждането им, а въвежда нов четвърти период, който следва във времето периода, установен с §16, ал. 3 ЗУТ, като започва от датата на обнародване на ЗУТ (02.01.2001 г.) и приключва с датата на влизане на ЗУТ в сила (31.03.2021 г.). В случая строителството е извършено през 1968 г.-1978г. и не попада във времевия обхват на §127 от ПРЗ на ЗИДЗУТ. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си. Установяването на законността на строителството, както и на предпоставките за търпимост на строежа са в тежест на жалбоподателя, тъй като тези факти са благоприятни за него, а доводът в обратен смисъл в касационната жалба е неоснователен. Исканията жалбоподателя за допускане и събиране на относимите към предмета на делото доказателства са уважени от съда, като за изясняване на правния спор по искане на страната е допусната и съдебно- техническа експертиза с поставени от жалбоподателя задачи. Заключението на вещото лице е разгледано от съда и обсъдено съвкупно с останалите писмени и гласни доказателства. Заключението е пълно и ясно, тъй като дава конкретен отговор на поставените въпроси и в този смисъл не са налице основния по чл. 201, пр. 1 ГПК за възлагане на допълни задачи, още повече, че искане в този смисъл не е направено от страните. Не са налице и основания за изготвяне на повторна експертиза, тъй като несъгласието на страната с конкретно установени от вещото лице факти не прави заключението необосновано и не води до съмнения за неговата правилност (чл. 201, предл. 2 ГПК). Поради изложеното следва да се приеме, че съдебното решение е постановено след събиране на релевантните доказателства. Съдебният акт е със съдържанието, посочено в чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК като изводите на съда по съществото на правния спор са мотивирани и са изложени съображения по направените от оспорващия възражения. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решението е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от събраните доказателства. Не са налице изложените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът в касационното производство е представляван от юрисконсулт, който представя писмен отговор, но не се явява в съдебно заседание и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на община Самоков сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,