Решение № 10495 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5577/2011 г.

Решение № 10495 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5577/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Иван Георгиев Табаков от гр. Варна, срещу определение № 4277 от 17.08.2010 г. по адм. д. № 2219/2010 г. на Административен съд Варна, оставено в сила с определение № 13022 от 3.11.2010 г. по адм. д. № 13119 от 2010 г. на Върховния административен съд, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от него жалба срещу писмо изх. № АГ2-0800-465/31.05.2010 г. на кмета на Район "Одесос" Община Варна и е прекратено образуваното съдебно производство. Постъпило е писмено възражение от страна на Община Варна, претендира се юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е насочено срещу влязло в сила определение, с което се прегражда развитието на делото, подадено е от лице, което е било страна по делото, на 11.02.2011 г. в едногодишен срок от влизане в сила на определението. Срокът по чл. 240, ал. 2 от АПК не може да бъде проверен, тъй като не е посочено конкретно фактическо основание за отмяна. Подателят на искането заявява, че вече не е собственик на къщата на у "Хан Аспарух" № 9, съгласно нотариален акт № 50/1999 г., имотът е собственост на децата му Георги и Милена Табакови. Иван Георгиев Табаков е бил страна по делото в първоинстанционното производство, поради което има възможност да подаде молба за отмяна по чл. 242, ал. 1 АПК. В искането не са посочени фактически основания по чл. 239, т. 2 АПК. Изложените доводи за незаконосъобразност на определението, които не са основания за отмяна на определението по чл. 239, т. 2 АПК, съгласно който актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по чл. 237 и сл. от АПК са само изрично посочените в чл. 239, т. 1 - 6 АПК фактически основания, каквито не се твърдят от подателя на искането. Посочено е, че молбата се подава на основание чл. 239, т. 2 АПК. Същевременно се правят доводи за незаконосъобразност на определението: че е постановено в нарушение на чл. 127 АПК - съдът е отказал да разгледа в срок подадено искане, в нарушение на чл. 167, ал. 1 АПК - не е разгледано искането за допускане на предварително изпълнение, в нарушение на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ и чл. 196, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ - неправилно е прието, че липсва предмет на обжалване и че законът не задължава кмета на общината да издаде заповед по чл. 195, ал. 6 ЗУТ, в противоречие с чл. 195, ал. 6 ЗУТ е прието, че кметът не е длъжен да издаде заповед за премахване на къщата на ул. "Хан Аспарух" № 9,тъй като с решение № 638/04.12.2009 г. на ВОС има влязъл в сила подробен устройствен план, одобрен със заповед № Г-185/3.11.2003 г. на кмета, в който се предвижда запазване и надстрояване на едноетажна сграда. Предмет на производството пред Административен съд Варна е писмо изх. № АГ2-0800-465/31.05.2010 г. на кмета на Район "Одесос" Община Варна, с което молителят е уведомен по направено от него възражение вх. № АГ2-0800 -465/5/3.05.2010 г. срещу протокол № 04/9.03.2010 г. на комисия по чл. 196 ЗУТ към район "Одесос", че комисията по чл. 195 от ЗУТ към район "Одесос" не може да предложи на кмета на район "Одесос" да издаде заповед за премахване с право на възстановяване на жилищната сграда, находяща се на ул. "Хан Аспарух" № 9, и комисията счита, че състоянието на сградата няма връзка с чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 3 ЗУТ. В прекратителното определението на Административен съд Варна е прието, че се обжалва отказ на кмета на Община Варна да издаде заповед по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ за премахване на притежаваната от жалбоподателите къща на адрес в гр. Варна, ул. "Хан Аспарух" № 9, на съседната къща на адрес гр. Варна, ул. "Воден" № 3 и на дърво вид "кипарис" намиращо се до имота на ул. "Батенберг" № 11 гр. Варна. Изложени са мотиви, че жалбата е недопустима съгласно чл. 159, т. 1 АПК, тъй като писмото не представлява подлежащ на оспорване административен акт. Отказът на кмета на общината да издаде заповед по чл. 195, ал. 6 ЗУТ за премахване на собствения на жалбоподателите строеж не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 ЗУТ - за органа не съществува задължение за издаване на исканата заповед, тъй като в случая приложимия ред е по чл. 197, ал. 1 ЗУТ, задължение за органа липсва и в случаите на отправено до него искане от трети лица непритежаващи вещни права върху строежа, каквито са жалбоподателите по отношение на къщата на ул. "Воден" № 3. С определение № 13022 от 3.11.2010 г. по адм. д. № 13119/2010 г. на Върховния административен съд, Второ отделение е оставено в сила определение № 4277 от 17.08.2010 г. по адм. д. № 2219/2010 г. на Административен съд Варна. Изложени са мотиви, че производството по чл. 195, ал. 5, във връзка с чл. 196 ЗУТ се развива служебно и не може да бъде инициирано по искане на трети лица, каквито частните жалбоподатели се явяват по отношение сградата на ул. "Воден" № 3, кипариса в имота на ул. "Батенберг" № 11 и дървото, разположено на тротоара на ул. "Хан Аспарух", тъй като те не могат да претендират неблагоприятни последици в чужда правна сфера. Що се отнася до претендираното разпореждане за "премахване, но с право на възстановяване" на собствената им жилищна сграда на ул. "Хан Аспарух" № 9, оспорващите могат да предприемат съответни действия по реда на чл. 197 ЗУТ . В настоящото искане се излагат неотносими доводи за отмяна на определението, които представляват основания за неправилност и не могат да се разглеждат в настоящото производство. Според молителя, неправилно е прието от съда, че липсва предмет на обжалване, че законът не вменява задължение на кмета на общината да издаде заповед по чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 3 ЗУТ, че е неправилен извода на съда за липса на задължение на кмета на общината да издаде заповед по чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 3 ЗУТ по сигнал на трети лица, какъвто е Табаков по отношение на имота на ул. "Воден" № 3, че определението противоречи на чл. 196, ал. 2 ЗУТ, който предвижда, че комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица, че не е представена в съда цялата преписка и Община Варна е нарушила разпоредбата на чл. 196, ал. 1 ЗУТ. Посочените в искането основания не представляват основания за отмяна на определението по чл. 239, т. 2 АПК, на каквото правно основание е подадено искането. След като липсват обстоятелства по чл. 239, т. 2 АПК за отмяна на определението, подаденото искане за отмяна на това основание следва да бъде отхвърлено. Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия,