Решение № 1811 от 24.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10155/2021 г.

Решение № 1811 от 24.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10155/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ" ЕАД, чрез юрисконсулт Н. Томов против Решение № 114 от 10.06.2021 г., постановено по адм. дело № 172/2021 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение №КПК-14 от 02.03.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Перник. Излагат се доводи, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна – директор на ТП на НОИ – Перник не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за постановено при наличие на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК - недопустимост, поради което следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане с конституиране на всички страни. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. При извършване на проверката относно допустимостта на съдебното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция намира, че същото е недопустимо, по следните съображения: С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд отхвърля жалбата на "МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ" ЕАД, против Решение №КПК-14/02.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, с което по реда на чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е потвърдено Разпореждане № 51/01.10.2018 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – Перник, относно приемане на декларирана злополука с вх. № 5101-13-49/12.12.2017 г. от пострадалата А. В., за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Първоинстанционният съд след преценката по чл. 168, ал. 1 АПК за законосъобразност на акта, е достигнал до извод, че същият не страда от пороците по чл. 146 АПК и е отхвърлил оспорването му. От фактическа страна по делото е установено, че към 10.08.2017 г. А. В. е била в трудовоправни отношения с "МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ" ЕАД, неин работодател. На тази дата при изпълнение на трудовите си задължения като "машинен оператор ТТМ" тя усетила прилошаване и световъртеж от горещина, опитала се да се хване за предпазния метален парапет, но не успяла и паднала от височина пет метра. В резултат на падането тя получила [заличен текст], която й е причинила временна нетрудоспособност за периода от 10.08.2017 г. до 03.10.2018 година. В Глава пета от Кодекса за социално осигуряване, озаглавена "Осигуряване за трудова злополука и професионална болест" са дадени определения за трудова злополука и професионална болест като осигурени социални рискове. Регламентирани са правила за обявяване на една злополука за трудова, съответно - за професионална болест, включително задължението за деклариране, за провеждане на разследване и съставянето на досие и др. В чл. 58, ал. 4 КСО е посочено, че при разследване на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват лицата, визирани в т. 1-4, а според ал. 5, правата по ал. 4 имат наследниците на починалия при трудова злополука. В чл. 60, ал. 1 КСО законодателят е предвидил задължение на ръководителя на ТП на НОИ да издаде съответния административен акт – в случая разпореждане, за приемане или неприемане на злополуката за трудова, според ал. 3, разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя, а според ал. 4, разпореждането подлежи на обжалване от заинтересованите лица по реда на чл. 117. Упоменатите по-горе норми от КСО, както и тези, съдържащи се в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, водят до извод, че осигуреният е заинтересовано лице по смисъла на чл. 60, ал. 4 КСО, а когато осигуреният е починал при злополуката, заинтересовани лица са неговите наследници. Осигуреният, респективно неговите наследници, са заинтересовани лица и по смисъла на чл. 15, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК, тъй като актът, с който се признава или не се признава злополуката за трудова пряко рефлектира върху правната им сфера. Съгласно данните по делото в административното производство А. В. е била заинтересована страна и е участвала в него. Според чл. 15, ал. 1 АПК страни в административния процес могат да бъдат административния орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Видно от чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. На основание чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно. В случая съдът не е изпълнил задължението си да конституира всички надлежни страни по делото. С определение постановено в закрито заседание на 19.04.2021 г. Административен съд Перник е конституирал като страни по делото само оспорващия "МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ" ЕАД и органът, издал оспорения административен акт – директорът на ТП на НОИ – Перник, като само тези страни са призовани по делото и съответно са взели участие при разглеждането му. Съдът неправилно не е конституирал осигуреното лице – А. В., а тя е заинтересовано лице по смисъла на чл. 15, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК, както и по чл. 60, ал. 4 КСО. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което е касационно основание по чл. 209, т. 2 КСО. В касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, но при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало, с участието на осигурения като заинтересована страна по делото. За гарантиране на правото на участие и защита на тази страна в процеса съдът следва да извърши всички процесуални действия по делото при участието на тази страна, след надлежното й конституиране като страна по делото, връчване на препис от жалбата, призоваване за съдебни заседания и т. н. Следва да се отбележи, че в същия смисъл е формирана съдебна практика, изразена в мотивите на: Решение № 7735/06.06.2014 г. по адм. дело № 1080/2014 г. на ВАС, шесто отделение; Решение № 9009/10.07.2017 г. по адм. дело № 10964/2016 г. на ВАС, шесто отделение, Решение № 14677/31.10.2019 г. по адм. дело № 9/2019 г. на ВАС, шесто отделение и др. При този изход на спора, на основание чл. 226, ал. 3 АПК по исканията за присъждане на направените деловодни разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, шесто отделение