Решение № 7821 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5637/2010 г.

Решение № 7821 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5637/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Пенка Бисерова Манева от гр. Смолян против Решение № 75 от 15.03.2010 г. на Административен съд - Смолян, постановено по административно дело № 58/2010 г. по описа на АС - Смолян, с което е отхвърлено оспорването на Пенка Бисерова Манева срещу Решение № 9 от 26.01.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Смолян, с което е оставено в сила разпореждане № 588 от 15.12.2009 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО в ТД на НОИ - Смолян за възстановяване на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст за периода 24.04.2009 г. - 29.06.2009 г. в размер на 526.23 лв. ведно със законната лихва. Касаторът моли обжалваното от него съдебно решение да бъде отменено като неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост (сочените пороци са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето от АПК). Претендира и за отмяна на горецитираното разпореждане на ръководителя на контрола на разходите на ТП на НОИ - Смолян като незаконосъобразно, във връзка с което навежда доводи за липса на елементите на фактическия състав на чл. 53, ал. 4 от КСО. Ответникът - Директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Смолян, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не депозира писмено становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на административния съд е правилно, поради което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че синът на жалбоподателката, роден на 29.06.2007 г., за времето от 24.04.2009 г. до 29.06.2009 г. е бил настанен в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 от КСО, Пенка Манева да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете, и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Не могат да бъдат споделени инвокираните в тази връзка възражения на Манева, че настаняването на сина й в детско заведение е било само формално, а не фактически и юридически. Доколко и за какъв период от време детето е посещавало ОДЗ "Родопчанче" и как се е адаптирало там, са все въпроси, ирелевантни досежно преценката дали то е било настанено (по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО) в детското заведение. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали детето е било прието през процесния период и не е изписано от съответното детско заведение. След като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка, че синът на жалбоподателката е бил приет и не е бил отписан през периода 24.04.2009 г. - 29.06.2009 г. от ОДЗ "Родопчанче", то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административен съд - Смолян е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Когато детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно се посещава заведението. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната инстанция следва да остави в сила оспореният съдебен акт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,