Решение № 12407 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7726/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Ранчев, С. Ранчева и А. Шикова от гр. Кричим, подадена чрез процесуалния представител адв. Атанасов, срещу Решение 905 от 17.05.2023 г., постановено по адм. дело 214/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявения от тях, в качеството им на наследници на наследодателя им И. Ранчев, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 292 от АПК срещу кмета на Община Кричим. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се уважи предявения иск, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В отделна молба се прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ответника. Ответникът кмета на Община Кричим в писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Стойчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, счита касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 292 АПК, във връзка с чл. 282, ал. 1, т. 7 от АПК, подаден от наследодателя на А. Ранчев, С. Ранчева и А. Шикова И. Ранчев /починал в хода на първоинстанционното производство, срещу кмета на Община Кричим за признаване за установено, че не се дължи привеждане в изпълнение на влязлата в сила заповед РД-02-09-352/21.09.2017г. на зам. кмета на Община Кричим, с която на И. Ранчев, наследодател на ищците, е наредено премахване на незаконен строеж Масивен навес, находящ се в УПИ XI-641, кв. 108 по плана на гр. Кричим, попадащ частично в ПИ с ид. 39921.501.457 по КККР на гр. Кричим, зад масивна ограда, свързан с масивен навес, който е свързан с жилищна сграда с идентификатор 39921.501.457. 1 по КККР на гр. Кричим, одобрени със Заповед РД-18-13/09.02.2009 г. на ИД на АГКК, гр. София, с административен адрес: гр. Кричим, общ. Кричим, обл. Пловдив, [улица], не подлежи на изпълнение, поради фактическа невъзможност за изпълнение чл. 282, ал. 1, т. 7 от АПК. В исковата молба се твърди наличие на реална опасност от изпълнението да бъде засегната и значително повредена съществуващата жилищната сграда в имота, която не е предмет на разпореждането за премахване, до степен, че тя да стане негодна за живеене, тъй като процесната навес е конструктивно свързан с нея, като този въпрос не е изследван преди издаване на заповедта за премахването му. Към исковата молба се представя и изготвено след издаването на заповедта за премахване конструктивно становище от независими специалисти, в което е посочено, че изпълнението е невъзможно да се случи, тъй като има риск от нарушаване устойчивостта на съществуващата жилищна сграда, което становище според ищците представлява ново доказателство, което обосновава извод за недължимост на изпълнението. Твърдят наличие на още едно конструктивно становище, изготвено по възлагане на Община Кричим след издаване на изпълнителното основание, чиито констатации и изводите съвпадат напълно с констатациите по становището, което те представят. За да отхвърли така предявеният установителен иск с правно основание чл. 292 от АПК, във връзка с чл. 282, ал. 1, т. 7 от АПК, съдът е приел, че не са доказани нови обстоятелства, които да са възникнали именно след оспорването и след влизане в сила на заповедта за премахване на незаконния строеж и които да водят до отпадане на това задължение, като твърдяната конструктивна свързаност на процесната масивен навес със съществуващата в имота жилищната сграда, дори и да беше факт би била налична и към момента на издаване, съответно оспорване, на заповедта и не би могла да се промени впоследствие. Според съда позоваването на обстоятелство по чл. 282, ал. 1, т. 7 от АПК е относимо към искане за прекратяване на изпълнителното производство и не би могло да обоснове извод за основателност на предявения иск по чл. 292 от АПК. Прието е от съда още, че след приемане на назначена СТЕ, твърдението, че изпълнението на заповедта ще доведе до компрометиране в конструктивно отношение на жилищната сграда в имота, която не е обект на премахване, е оборено. Че съществуващата сграда може да бъде засегната косвено, през плочата и носещите елементи - колони, пояси и греди, но всички действия по премахване на процесния незаконен строеж трябва да се извършват под надзора на инженер-конструктор и при актуализиран технически проект в част Безопасност и здраве. Според административния съд неотносими към предмета на настоящия спор са и представените от касаторите становище от инж. Кривошапков и инж. Енева и конструктивна експертиза и становище от инж. Чулев, доколкото същите обосновават факти, които не са такива настъпили след издаването на изпълнителното основание по смисъла на чл.292 от АПК. При тези правни изводи съдът приел, че предявеният иск е неоснователен и като такъв го отхвърлил. Върховния административен съд, в този състав, счита обжалваното решение за обосновано и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон и споделя напълно изведените в него правни изводи. Съгласно нормата на чл. 292 от АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В настоящия случай основното оплакване, както в първоначално подадения иск, така и в касационната жалба е, че не е възможно изпълнението на влязлата в сила заповед за премахване на процесния масивен навес, тъй като това би довело до повреждане и нарушаване на конструктивната цялост на съществуващата в имота жилищна сграда. Правилно съдът е приел, че тези обстоятелства са съществували и към момента на разглеждане по същество на жалбата срещу заповедта за премахване на незаконния строеж, поради което не съставляват ново обстоятелство по смисъла на чл. 292 от АПК. Твърдените факти за конструктивна свързаност на процесния строеж с жилищната сграда не съставляват ново обстоятелство, тъй като те са били налице към момента на оспорване законосъобразността на заповед РД-02-09-352/21.09.2017 г. на зам. кмета на Община Кричим. Правилен е и извода на съда за неотносимост към предмета на спора на представените от ищците експертни становища, доколкото същите обосновават факти, които не са такива настъпили след издаването на изпълнителното основание по смисъла на чл.292 от АПК и не обосновават пряка опасност за съществуването на жилищната сграда, гарантирано от професионалното извършване действията по премахване на процесния незаконен строеж, което се презюмира. С оглед на това настоящата съдебна инстанция намира, че касаторите не сочат нови факти и обстоятелства, които да са възникнали след влизане в сила на изпълнителното основание и които да водят до отпадане, или до непреодолима пречка за осъществяване на изпълнението. Останалите възражения на касаторите са такива свързани със законосъобразността на предхождащата изпълнителното производство заповед за премахване на процесния незаконен строеж, която е влязла в сила и са неотносими към настоящото производство. Представеният по делото нотариален акт 164, том II, рег. 1834, нот. дело 331/2022 г., съгласно който касаторите С. Ранчева и А. Шикова са продали през месец юни 2022 г., след подаване на иска по чл. 292 от АПК, своите идеални части от имот с идентификатор 39921.501.457 и сграда с идентификатор 39921.501.457.1 на касатора А. Ранчев, също не обосновава извод за настъпили след издаване на изпълнителното основание факти, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение по отношение на тези двама касатори, доколкото това следва да са факти относими към законосъобразността на изпълнителното основание, които са настъпили тогава, когато вече не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването му. Разпоредбата на чл. 282, ал. 1, т. 1 във вр. чл.274 от АПК предвижда прекратяване на изпълнителното производство, само ако е започнало срещу лица, които са извън тези посочени в чл.274, ал.2 от АПК, какъвто не е настоящия случай. Не се доказват и никои от останалите предпоставки по чл. 282, ал. 1 от АПК водещи до прекратяване на изпълнителното производство. Тези твърдения на касаторите не обосновават извод за основателност на предявения иск по чл. 292 АПК. Първоинстанционният съд е приел и обсъдил всички посочени от ищците факти, относими към прилагането на чл. 292 от АПК, и подробно е мотивирал правните си изводи съобразно изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника, касаторите дължат сумата в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща реално изплатено адвокатско възнаграждение, което е в минималния предвиден размер за този вид дела. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,