Решение № 1709 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8992/2010 г.

Решение № 1709 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8992/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Наташа Кирилова Тачева - САК, гр. София, ул. "Цар Симеон" № 4, пълномощник на Верка Стоянова Донева, Кирил Иванов Кирчев, Златка Асенова Донева и Даниела Василева Донева, всички от град София, срещу решение № 1414/11.05.2010 г., постановено по административно дело № 5581 по описа за 2009 г. на Административен съд - София-град, II-ро отделение, 26 състав, с което е отменена заповед № РД-09-2/10.01.2005 г. на кмета на район "Слатина" - Столична община, с която се одобрява попълване на кадастрална основа в одобрен кадастрален план за създаване на нов имот пл. № 459, кв. 8 по плана на град София, местност "Комплекс БАН - IV км". Касаторите твърдят, че обжалваното решение на АССГ е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима жалба, без да вземе под внимание изтъкнатите от ответниците доводи, че жалбоподателят Българската академия на науките (БАН) няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 54, ал. 1, във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Алтернативно се поддържа становище за неправилност на обжалваното решение с искане да се отмени. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. В нея се обсъждат доводи, свързани с наличието на спор за материално право, който не може да бъде разрешен в административно производство по издаване на заповед за попълване на кадастрална основа в одобрен кадастрален план. Първоинстанционното решение на АССГ, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-09-2/10.01.2005 г. на кмета на район "Слатина" - Столична община е допустимо и правилно постановено. Съдът правилно е приложил материалния закон, след като е обсъдил и взел предвид всички събрани по делото и относими за спора доказателства. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за недопустимост на жалбата на БАН срещу оспорената заповед на кмета на район "Слатина" - СО, а оттам и на постановеното решение. Правилно е прието от АССГ, че БАН е заинтересовано лице по смисъла на чл. 54, ал. 1 във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, по отношение на което е налице правен интерес да оспорва заповед № РД-09-2/10.01.2005 г. на кмета на район "Слатина" - Столична община, за нанасяне на новообразуван имот пл. № 459 (стар № 248), кв. 8 по плана на гр. София, местност "Комплекс БАН - IV км". Видно от Нотариален акт № 28, том I, рег. № 4333, дело № 312/2003 г. по описа на Нотариус Ксения Белезелкова рег. № 043, Българската академия на науките е собственик на следния недвижим имот: дворно място (терена на научния комплекс на БАН - IV км), находящо се в гр. София, р-н Слатина, с обща площ около 250000 кв. м съставляващ съгласно заповед № 1268/11.03.1952 г. на Министерството на комуналното стопанство и благоустройство, отдел "Градоустройство", парцел II (втори) с отреждане "За Българска академия на науките" от квартал 170 (сто и седемдесет) при съседи: бул. "Шипченски проход", ул. Христо Чернопеев", парцел I (първи) отреден за "Студентски общежития", бул. "Цариградско шосе" и Околовръстна ж. п. линия. От приетата по делото СТЕ е установено, че имотът - предмет на обжалваната заповед изцяло попада в границите на имота собственост на БАН. Представеният нотариален акт е констативен по своя характер и се ползва с материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за правото на собственост на БАН. Самото право на собственост възниква въз основа и по силата на чл. 10, ал. 2 от Закона за БАН, според който БАН е собственик на стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. Първоинстанционният съд правилно се е съобразил с материалната доказателствена сила на посочения нотариален акт, представляващ официален свидетелстващ документ и е обосновано е приел, че Българската академия на науките е заинтересовано лице по смисъла на чл. 54, ал. 1 във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Като заинтересован собственик, БАН задължително е трябвало да участва в административното производство по § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР във вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за нанасяне на нов имот в действащия кадастрален план. Съгласно чл. 53, ал. 3 вр. чл. 49, ал. 4 ЗКИР, съгласието на всички заинтересовани носители на вещни права, удостоверено с подписването на Акта за грешки или непълноти е задължително условие за изменение на влезлия в сила кадастрален план. Следователно обстоятелството, че БАН не е уведомена като заинтересован собственик и не е подписала Акта за грешки или непълноти е съществено нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Неподписването на Акта за грешки или непълноти е индиция за спор за материално право, а според чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. административният орган е трябвало да откаже издаването на процесната заповед, но вместо това е издал един незаконосъобразен административен акт. Като е отменил същия АССГ е постановил правилно решение, което поради липса на касационни основания по чл. 209 от АПК, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,