Решение № 13334 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3201/2013 г.

Решение № 13334 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3201/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 184 от 22.01.2013 г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. д. № 1461 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 16251100429/09.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 353/05.04.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП-гр. Варна (понастоящем Дирекция "ОДОП"), с който на "Фреш Лоджик" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 144 000.91 лв. и са начислени съответните лихви върху тази сума. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът необосновано е приел за неправилни констатациите на органа по приходите, че не са налице достатъчно доказателства за реално извършване на процесните доставки, респективно за данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Фреш Лоджик" ЕООД. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Фреш Лоджик" ЕАД (с предишна правно- организационна форма ЕООД), чрез процесуалния си представител адв. Печев, изразява становище за нейната неоснователност и за правилността на обжалваното решение. Поддържа мотивираните съображения на дружеството, изложени в писмения му отговор, депозиран от адв. Станоева. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е бил РА № 16251100429/09.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 353/05.04.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП-гр. Варна (понастоящем Дирекция "ОДОП"), с който на "Фреш Лоджик" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 144 000.91 лв. и са начислени съответните лихви върху тази сума. С обжалваното решение административният съд е приел, че процесният РА съставлява валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила, но при нарушение на материалния закон. Съдът е описал фактическата обстановка, приета за установена от органите по приходите, допълнително събраните писмени доказателства в хода на съдебното производство, както и заключението на съдебно- счетоводната експертиза, като от правна страна е посочил, че спорът се концентрира в това налице ли са действително извършени доставки на стока - "замразено филе пангасиус" по процесните 5 фактури, издадени от "Глобъл Трейдингс" ЕООД. За да отговори положително на този въпрос, съдът е приел, че по делото са ангажирани достатьчно на брой убедителни писмени доказателства за реалността на преките доставки на фактурираните количества замразена риба от посочения доставчик. Съдът е обсъдил заключението на съдебно- счетоводната експертиза и е приел, че същото подкрепя извода за реалност на спорните доставки от "Глобъл Трейдингс" ЕООД, включително и с оглед данните от Приложение № 1, в което подробно е проследена последващата реализация на замразената риба. Според административния съд, аргумент в горепосочената насока е и фактът, че на прекия доставчик е издаден РА № 031200357 от 12.03.2012 г., в който, при извършена ревизия за периода 01.02.2010 г. - 31.12.2010 г. по доставките, по които ревизираното лице е изпълнител, не е извършвана корекция на начисления данък. В мотивите на обжалваното решение е извършено позоваване и на два броя договори за влагане на стока в складова база, съответно от 08.02.2010 г. с влогодател прекия доставчик и влогоприемател "Даго Трейдинг" ООД за 300 000 кг. замразена риба и от 10.06.2010 г. с влогодател прекия доставчик и влогоприемател "Дженезис Лаборатори" АД за същото количество замразена риба, като административният съд е посочил, че тези договори установяват по несъмнен начин обстоятелството, че дружеството- доставчик е разполагало с необходимото количество замразена риба, което да прехвърли на "Фреш лоджик" ООД. Досежно изводите на органите по приходите, че не са представени доказателства за транспортирането на стоката, съдът в обстойни мотиви е приел, че направените в тази връзка възражения от приходната администрация са неоснователни. Съдът се е позовал и на практиката на СЕС- конкретно на Решение по дело С-80/11 и С-142/11. С оглед на всичко това, административният съд е приел, че правото на данъчен кредит е било надлежно възникнало и упражнено, а РА в горепосочената му част е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Досежно отказаното с РА право на приспадане на данъчен кредит по 9 броя фактури, издадени от "Сам-М" ЕООД с предмет различни видове меса и месни продукти по аналогични на изложените по- горе съображения, съдът отново е обосновал извод за реалност и на така оспорените от приходната администрация доставки. Според първостепенния съд, аргумент за противното не могат да бъдат резултатите от извършени насрещни проверки на негови предходни доставчици, сред които "Емимар В" ЕООД и "Терит" ЕООД. Обсъден е договор за влог № 53/13.05.2010 г., между "Сам-М" ЕООД и "Еврофриго" АД във връзка с техническата обезпеченост на доставчика. В мотивите си, включително и чрез анализ на констатациите на ССчЕ, съдът е приел наличието на достатъчен брой убедителни писмени доказателства за действителното придобиване на собствеността от ревизираното дружество. Посочил е още, че съобразно неоспорените констатации на последната експертиза, стоките, предмет на процесните доставки, са използвани впоследствие от ревизираното дружество за последващи облагаеми доставки. Формиран е окончателен извод, че РА и в тази част е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно- обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Следва да бъдат споделени мотивите на съда досежно ирелевантността на материалната, кадрова и техническа обезпеченост на предходните доставчици по веригата, поради което и липсата на достатъчно доказателства, че предходните сделки са действително извършени не би могла да обоснове заключението, че не е установена разполагаемостта на стоката при прекия доставчик. Противно на твърденията на касатора, по делото е доказана техническата и кадрова обезпеченост на двамата преки доставчици да осъществят спорните доставки чрез ползваната в качеството на влогодатели складова база, представените към всяка от фактурите, издадени от "Глобъл трейдингс" ЕООД изходящи разписки, в които са вписани вида на стоката, брой палети, регистрационен номер на транспортното средство и № на митническата декларация, с която е доставена стоката; товарителница, съдържаща следната информация: дата, рег. № на автомобила, изпарщач, превозвач и получател ( ревизираното дружество), вид на товара; пътен лист с идентификационни данни и описание на маршрута. В хода на ревизията са представени свидетелствата за регистрация на моторните превозните средства, собственик на доставчика, а липсата на пътни листи и товарителници не опровергава извода за наличие на техническа обезпеченост за осъществяване на транспорта. При превоз на товари за собствена сметка не съществува задължение за изготвяне на пътни листове и товарителници - аргумент от чл. 18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, поради което обосновани са доводите на съда в тази връзка. В реда на изложеното следва да се посочи, че е установена и материалната обезпеченост на доставчика със стоката и предаването й на получателя. Представени са доказателства за предаването на замразената риба, както и на фактурираното месо и месни продукти от прекия доставчик на ревизираното дружество: стокови разписки, търговски документи, позволяващи партидна проследяемост на стоките, товарителници и др. Доказано е прехвърлянето на собствеността върху процесните стоки чрез предаването им на получателя, респективно - възникнали са данъчни събития по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Противно на оплакването в касационната жалба, първоинстанционният съд правилно се е позовал и на практиката на СЕС в Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно което отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права, а единствено се излагат съображения за недостатъчност на доказателствата относно извършените доставки. За прецизност на изложението следва да се посочи, че настоящият състав не споделя изводите на административния съд, основани на доказателственото значение на факта на неизвършване на корекции за ревизираните периоди с РА на прекия доставчик, но това обстоятелство не влия на крайния извод за правилност на постановения съдебен акт. Само от факта, че в съставен на издателя на фактурата РА данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания ДДС, не може да се направи извод, че е признала, че фактурата съответства на действително извършената облагаема сделка. Такова е тълкуването на Съда на ЕС в решенията по дела С-642/11 и С-643/11. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд е постановено въз основа на правилно установена фактическа обстановка и при правилно прилагане на материалния закон, поради което е и обосновано. Не се установиха отменителните основания, визирани от касатора, поради което решението на Административен съд- Пловдив като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, юрисконсултско възнаграждение на касатора не следва да бъде присъждано.